Решение № 6243 от 12.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Павлов, подадена чрез адвокат В. Пенчев, против Решение 7121/24.11.2022 г., постановено по административно дело 5632/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 8121 К-7662/18.06.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед. Касационната жалба се поддържа лично от К. Павлов и от пълномощника му, с молба да бъде уважена по съображения, изложени писмено. Претендират се разноски съгласно представен списък за проведените четири съдебни производства в общ размер на 4150 лева. Ответната страна, Министърът на вътрешните работи се представлява от юрисконсулт Райкова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от оспорващия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл поради съкращаване на заеманата от него длъжност държавен инспектор в отдел 03 Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИПМИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси към Дирекция Инспекторат при Министерство на вътрешните работи, считано от 18.06.2021 г. Първостепенният съд е отхвърлил жалбата на К. Павлов срещу процесната заповед, развивайки мотиви за материалната й законосъобразност, като е приел за установено наличието на фактическото основание за издаването й. Настоящият съдебен състав не споделя този извод поради следните съображения : Правилно, съставът на АССГ е приел, че след извършената структурна промяна в Дирекция Инспекторат през 2021 г., длъжността държавен инспектор като система от функции, задължения и изисквания е запазена в новата длъжност със същото наименование в отдел 01 и отдел 02, които са с увеличена численост, като поставените допълнителни функции не я изменят съществено. Установил е също така, че държавните служители в новообразуваните два отдела в дирекцията изпълняват всички правомощия, предвидени в закона, в които не е настъпило изменение, тоест нито длъжността на оспорващия е престанала да съществува, нито са отпаднали нейните функции. Въпреки тези установявания, съдът е приел, че е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателя, тъй като общият брой длъжности за държавен инспектор в дирекцията е намалял. Настоящият съд счита, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При повторното разглеждане на делото, съдебният състав не е изпълнил в пълнота задължителните указания, съдържащи се в Решение 5813/14.06.2022 г. постановено по административно дело 2362/2022 г. на Върховния административен съд, а именно да извърши преценка относно това дали е спазено изискването по чл. 6 АПК при издаване на оспорената заповед. След анализ на събраните по делото доказателства се установява, че е налице прехвърляне на функции от отдел 03 към отдели 01 и 02, които са с увеличена численост, но същевременно е запазена длъжността "държавен инспектор" като система от функции, задължения и изисквания в отделите. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията на административния орган изисква при необходимост от реорганизация на отделите, намаляване на общия им брой и премахване на някои от бройките за длъжността "държавен инспектор", при положение, че цялостната дейност на дирекцията се запазва, да се извърши мотивирана преценка относно щатните позиции, които реално допринасят за изпълнение на работата на дирекцията. След като е налице пълно запазване във функциите на отделите в Дирекция Инспекторат и е извършена формална промяна в наименованията им и размествания на длъжности в тях, то следва, че преместването на служители от един отдел в друг не е съобразено с никакви критерии и не може да бъде обосновано с процесното преструктуриране. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта се явява незаконосъобразна на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. Налице е и основанието по чл.146, т. 5 АПК, тъй като административният орган не е съобразил принципа за съразмерност при упражненото от него правомощие. Действително, за органът по назначаване не е съществувало задължение да предложи на служителя друга подходяща работа, нито да извърши подбор, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощието си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и да не засяга права в по-голяма степен от най-необходимото за целения резултат, както го задължават разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. Установено е, че К. Павлов е работил в системата на МВР от 1993 г. до прекратяване на правоотношението му, като през този продължителен период от време е изпълнявал отговорно и добросъвестно служебните си задължения, както и е заемал длъжността държавен инспектор за около две години в отдел 02, тоест притежава опит и в този отдел. От съдържащата се по делото справка за определените годишни оценки от атестирането на служителите в дирекция Инспекторат за 2020 г. е видно, че петима служители са с атестационна оценка, която е по-ниска от тази на К. Павлов, получил най-високата оценка Изключително изпълнение, какъвто е и броят на инспекторите с по-нисък от неговия ранг. Следователно, в конкретния случай е прекратено правоотношение с квалифициран и опитен служител, чиято длъжност е запазена, без да става ясно дали извършеното преструктуриране в дирекцията ще осигури по-добра функционалност при организацията и изпълнението на заложените дейности, нито как то ще доведе до повишаване на ефективността, ефикасността и качеството на изпълнение на поставените задачи. Нарушението на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и неговата цел, което е основание за нейната отмяна. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените от него разноски в доказан общ размер от 4150 лева. Възражението на процесуалния представител на ответника относно размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като съответства на законоустановения минимум съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 2, ал. 4 от същата наредба, съгласно който възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,