Решение № 967 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2010 г.

Решение № 967 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 7.06.2010 г. постановено по адм. д. № 886/2009 г. Административен съд - София- област, втори състав е отхвърлил оспорването на ЕТ "Дехос - Христо Сапаревски" срещу заповед № ДК- 02-Сф-120/29.07.2009 г. на началника на РДНСК гр. София като неоснователна. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведени касационни основания за отмяната му във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателства по делото са съображенията на съда за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден от касатора през 2007 г., констатиран въз основа на констативен акт, послужил като основание за издаване на административния акт и в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразни са съображенията, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и строежът подлежи на премахване съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ след като не са налице необходимите строителни книжа. В това отношение касаторът не е представил такива и в съдебното производство след като му е била предоставена възможност за това, поради което не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не са допуснати и такива в хода на производството пред административния орган. Установено е, че незаконното строителство е извършено от касатора и последния е адресат на акта. Без правно значение е кой е извършителят на незаконния строеж, след като е налице такъв подлежащ на премахване и в това отношение оплакването за нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ не предвижда възможност за отмяна на заповедта за премахване на незаконния строеж свързани в различни причини още по-малко при предполагаеми затруднения, каквото оплакване е направено. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и оплакването за нарушението му е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да се остави в сила. По изложените съображения върховния административен съд, второ отделение,