Решение № 6119 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2018 г.

Решение № 6119 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Бургас /сега директор на ТД Южна морска/, подаде чрез гл. юрк. Ташкова, против решение № 1138/08.06.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2658/2017 г., с което е отменено митническо решение № 32-203062/21.07.2017 г. Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспореното митническо решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Сами МСД" ЕООД, в писмен отговор и писмени бележки, изготвени от адв. Денкова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Бургас е било решение № 32-203062/21.07.2017 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № Р-606/32-238099/25.08.2017 г. на директора на Агенция Митница, с което са постановени промени в съдържанието на митническа декларация МРН № 17 BG001007 H0023947/31.05.2017 г., като е определена нова митническа стойност в размер на 51 376, 40 лева, както и нова данъчна основа в размер на 54 957, 01 лева. С решението са направени и промени и в кл. 47, като за влакна от целулозен ацетат с тарифен код 5502 10 00 00 е определен вида и размера на дължимите митни сборове и други държавни вземания, размера на сумите, подлежащи на досъбиране както и десетдневен срок за заплащане на дължимите суми, считано от датата на уведомяване на длъжника. От фактическа страна по делото е установено следното: На 31.05.2017 г., с митническа декларация МРН № 17 BG001007 H0023947, "Сами МСД" ЕООД е декларирало за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение и крайна употреба стока "влакна от целулозен ацетат - 23 896 кг., BN=40 бр. /бала/, контейнер TGHU8735350", с тарифен код в кл. 335502 10 00 00. За стоката в кл. 15, като държава на износ и произход е посочен Китай. Видно от кл. 44 на посочената ЕАД, стоката е придружена от търговска фактура № 14930292/10.04.2017 г. (л. 65); сертификат за произход № 17 С3700 В2315/00033 (л. 111); фактура № 0500004271/30.05.2017 г. за транспортни услуги (л. 122) и товарителница MSCUQU248640 (л. 120). С нареждане за митническа проверка от 30.05.2017 г. (л. 135) е разпоредено извършване на проверка чрез рентгенова система на контейнер TGHU8735350. В резултат на същата е издаден контролен лист за селекция № 1453/31.05.2017 г. (л. 136), с оглед на който е извършена физическа проверка на контейнера, за която е съставен протокол № М1601 от 01, 06. 2017 г. (л. 125). С писмо рег. № 32-147684/31.05.2017 г. на началника на Митница Бургас (л. 102-103 от делото), е уведомен жалбоподателят, че във връзка с допълнителна проверка на процесната митническа декларация е необходимо представяне на допълнително доказателства, като е посочено, че поради определяне на нов размер на митническа стойност следва да бъде предоставено обезпечение от страна на "САМИ МСД" ЕООД в размер на 1 186, 33 лв. - мито и 6 168, 90 лв. - ДДС. С писмо вх. № 32-156924/08.06.2017 г. (л. 83-85) на "Сами МСД" ЕООД, пред административния орган са представени исканите допълнителни доказателства, като дружеството е изложило мотиви, че декларираната митническа стойност е реално заплатената от него сума за закупената стока. С писмо рег. № 32-162574/14.06.2017 г. (л. 79-81) началникът на Митница Бургас е уведомил дружеството, че предстои издаване на решение, с което се определя нов размер на задължение по митническа декларация, като са посочени и причините за възникване на митническо задължение – декларираната стойност на внесената стока е необичайно ниска в сравнение с декларираната за допускане за свободно обращение с крайно потребление стока от същия вид. Посочено е, че при извършена проверка в интернет база данни от сайтове за продажба на стоки на едро от Китай е установено, че сходни стоки се търгуват на многократно по- висока цена. В тази връзка, с писмо № 32-199494/19.07.2017 г. (л. 44-46) дружеството е изразило несъгласие с изводите на административния орган, като са представени допълнителни доказателства за установяване на митническата стойност по процесната митническа декларация. На база събраните доказателства, административният орган е предприел действия за досъбиране на дължимите вземания – мито в размер на 1183, 52 лева и ДДС – 6154, 26 лева. С обжалваното решение съдът е отменил акта като незаконосъобразен. За да постанови този резултат съдът е приел, че неправилно митническите органи са се позовали на данните от два интернет сайта, в които са предлагани сходни стоки на многократно по-висока цена без по делото да са представени конкретни обяви, като не е налице съпоставка между предлаганите стоки и стоките предмет на процесния внос, т. е. не установено, че съпоставените стоки с процесните са "сходни стоки", по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. На второ място митническите власти са обосновали наличието на по-висока митническа стойност на процесните стоки позовавайки се друг внос извършен от дружеството - жалбоподател на 24.01.2017 г. по митническа декларация МРН № 17 BG002002 H0008010 (л. 212), с аргумент, че се касае за сходни стоки, без обаче да се ангажират доказателства, че е извършена необходимата съпоставка. Същевременно въз основа на ангажираните от дружеството доказателства /договор за продажба от 26.09.2016 г. сключен с Нат Технолоджи Лимитед, търговска фактура от 15.11.2016 г. за закупената стока внесена на 24.01.2017 г. (л. 252-256) и отговор на дружеството-изпращач на процесните стоки /л. 215-217/, съдът е приел за опровергана тезата, че в случая се касае за сходни стоки. Действително и по двата вноса се касае за стоки произведени в Китай, но от различни производители. Тези стоки са с едно и също наименование - влакна от целулозен ацетат, тези внесени на 24.01.2017 г. съдържат 35 000 броя влакна в нишка, а процесните стоки съдържат 30 000 броя влакна в нишка, т. е. касае се за стоки с различно качество, които не са взаимнозаменяеми, а разликата в цената им се дължи именно на различното качество. Ето защо, неправилно е прието, че по-високата стойност на стоките внесени на 24.01.2017 г. водят до съмнение относно декларираната стойност на процесните стоки. В заключение съдът е обосновал извод, че въз основа на събраните доказателства не се установяват основанията за определяне на нова митническата стойност на внесените стоки по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 и обжалваното решение, с което е определена такава е незаконосъобразно. Решението е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Съдът правилно е очертал и спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Установено е и приложимото право и законосъобразно е отчетено, че съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Правилно е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Действително разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая, видно от обжалваното решение в него е посочено, че към датата на допускане за свободно обръщение е регистриран внос на сходна стока на същия получател от Китай от дата 24.01.2017 г. обмитена в МП "Варна Запад" с приблизително същото количество и декларирана митническа стойност, преизчислена за 1 кг. - 2, 15 лв. /кг. Също така при направена проверка в интернет база данни от сайтове за продажба на стоки на едро в Китай /www. alibaba. com и www. made-in-china. com/ е констатирано, че сходни стоки се на многократно по-висока цена. По тези съображение е прието, че декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително същия момент и са налице съмнения относно стойността на стоките, определена по реда на чл. 70, § 1 от МК. Митническият орган се е позовал и на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, което касае тълкуването на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията. За да се пристъпи към прилагането на вторичните методи, съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоките, следва да бъдат основателни. Съгласно т. 36 от цитираното решение по дело С-291/15 това обстоятелство подлежи на проверка от националната юрисдикция. Съдът на ЕС приема, че сравнение между декларираната договорна стойност на стоките и средностатистическата стойност на сравними стоки може да обоснове съмненията на митническите органи. В случая оспореният административен акт не съдържа мотиви за извършено сравнение със средно статически размер на митническата стойност на конкретни сравними стоки. На база на декларираната стойност по един внос, осъществен на 24.01.2017 г. по митническа декларация МРН № 17 BG002002 H0008010, не може да бъде обоснован средностатистически размер на покупни цени при внос на сходни стоки. Следва да се отбележи, че фактите в главното производство по дело С-291/15 са различни, тъй като в разглеждания случай от страна на "Сами МСД" ЕООД са представени допълнителни доказателства за декларираната от него митническа стойност на стоките, които не са взети предвид от началника на Митница Бургас. Липсата на декларация за предшестващо митническо оформяне, както и липсата на фактура за продажба на останалата част от стоката на първо търговско ниво, не могат да обосноват наличието на основание за определяне на нова митническа стойност на процесните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Както правилно е приел първоинстанционният съд стоките по митническа декларация МРН № 17 BG002002 H0008010 от 24.01.2017 г. и стоките предмет на процесния внос са с различно качество и не са взаимнозаменяеми, поради което не могат да служат за определяне на нова митническа стойност. С оглед изложеното, решението е правилно и не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 700 лева - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.08.2018 г. /л. 31/. за защита в касационното производство. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,