Решение № 13725 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4898/2010 г.

Решение № 13725 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4898/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на кмета на община Тетевен против решение № 11 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 268/2009 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отменена заповед № 1 от 25.06.2009 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Благовеста Иванова Тошкова, на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от Закон за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като Тошкова има качеството на търговски пълномощник и осъществява дейност в полза на търговеца, когото представлява. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата е на становище, че жалбата е неоснователна. Моли решението на Административен съд - Ловеч да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Ловеч, е постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав неправилно приема, че оспорената заповед № 1 от 25.06.2009 г. на кмета на община Тетевен, с която служебното правоотношение на ответницата по касационната жалба е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, е издадена при липса на материалноправните основания за това. Съгласно цитирания текст органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл. Последната норма задължава служителя да информира органа по назначаването за всяко основание за несъвместимост със заеманата служба, възникнало по време на нейното изпълнение. Основанията за несъвместимост са изброени в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл и включват различни качества на лицата, едно от които е качеството на търговски пълномощник (чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл) В разглеждания случай Тошкова е назначена като държавен служител през 2006 г. и до датата на прекратяване на служебното правоотношение с процесната заповед на 25.06.2009 г. заема различни длъжности (последната е стажант- одитор). С нотариално заверено пълномощно от 19.01.2007 г. същата е упълномощена като генерален пълномощник да представлява Димитър Маринов Чиков в качеството му на едноличен търговец с фирма "ТИМ ОЙЛ- Димитър Маринов" (удостоверение по ф. дело № 389/2005 г. на Ловешкия окръжен съд) пред всички държавни органи, банки, предприятия и търговци, да управлява стопанската дейност на търговеца, да представлява същия пред физически и юридически лица, да сключва сделки от името и за сметка на търговеца и др. За това обстоятелство Тошкова не е подала декларация, а органът по назначаването е уведомен от прокурор в Районна прокуратура - Тетевен, разследващ действия, на Тошкова в качеството й на търговски пълномощник (тъжба до Районна прокуратура - Тетевен, обяснения на тъжителите). При тези данни незаконосъобразно съставът на Административен съд - Ловеч приема, че по отношение на Тошкова не са налице основанията на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. В случая са осъществени всички условия, предвидени в цитираната норма: по време, през което е назначена като държавен служител Тошкова придобива качеството на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон (ТЗ). Това качество е несъвместимо със заеманата на държавна длъжност съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, поради което за служителя възниква задължението да уведоми органа по назначаването за възникналата пречка за заемана на държавна служба (чл. 27 от ЗДСл). Неизпълнението на това задължение, както в случая, предпоставя правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение. Следователно, като достига до извод, че предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителката е упражнено в нарушение на нормативните изисквания, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в противоречие със закона. Възражението на ответницата по касация, че не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като същата не притежава качеството на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ТЗ, настоящият състав намира за неоснователно. По смисъла на цитирания текст търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия, както и всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца срещу възнаграждение. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис. В случая ответницата по касация е упълномощена да извършва от името и за сметка на търговец всички действия, свързани с дейността на фирмата: да сключва сделки от името и за сметка на търговеца, да управлява търговската дейност и да представлява търговеца пред всички държавни органи, юридически и физически лица. Упълномощаването е писмено с нотариална заверка на подписа и не подлежи на вписване в търговския регистър, т. е. предвидената в закона форма е спазена. Поради това следва да се приеме, че Тошкова има качеството на търговски пълномощник. Сключването на договор между търговеца и пълномощника и заплащането на възнаграждение на последния, засяга вътрешните отношения между двамата и не се отразява на качеството на търговски пълномощник, което следва от делегираните правомощия. Обстоятелството дали търговският пълномощник извършва дейност е ирелевантно. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл въвежда ограничения за заемане на държавна служба, като предвижда, че такава не могат да изпълняват лица, които са еднолични търговци, търговски пълномощници и др. Смисълът на цитираната норма е с посочените ограничения да гарантира добросъвестното изпълнение на служебните задължения и да предотврати конфликт, дори и потенциален, между държавния или друг интерес. С това се постига и целта на закона - действията на държавния служител да са насочени единствено към осъществяване на държавните интереси. Поради това следва да се приеме, че изискванията на цитирания текст са формални и възникването на качеството на търговски пълномощник е достатъчно да обоснове несъвместимост със заеманата на държавна служба. Допълнително следва да се посочи, че в случая Тошкова извършва действия от името и за сметка на търговеца и се презентира като представител на търговеца в отношенията с трети лица (обяснения на представляващия "Бул макс газ" ООД, София). Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховният административен съд стигна до извода, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата против заповед № 1 от 25.06.2009 г. на кмета на община Тетевен, с която служебното правоотношение на Тошкова е прекратено следва да бъде отхвърлена. Оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в предвидената от закона форма (чл. 108, ал. 1 от ЗДСл), след осъществяване, както се посочи по-горе, на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл - липса на уведомяване за възникналото основание за несъвместимост със заеманата държавна служба. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на община Тетевен сумата 250.00 разноски по делото, включващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,