Решение № 16525 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2019 г.

Решение № 16525 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 10344/4.07.2019 г., постановено по адм. д. № 12218/2018 г., по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед рег. № 8121 К-8458/21.08.2018 г. Твърди, че решението е неправилно, поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски за две инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение заплатената държавна такса.

Ответникът Г. Георгиев, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С решение № 10344/4.07.2019 г., постановено по адм. д. № 12218/2018 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, тричленният състав е отменил заповед рег. № 8121 К-8458/21.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Г. Георгиев – разузнавач V степен в група "Криминална полиция" към 02 РУ Добрич при ОДМВР - Добрич, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. За да отмени заповедта съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 204, ал. 1 ЗМВР, при спазване на изискванията за форма и спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура. Съдът намира заповедта за материално незаконосъобразна поради неспазване на разпоредбите на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР и чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР. Мотивира се, че дисциплинарно наказващият орган /ДНО не е определил наказание за всяко от посочените от дисциплинарно разследващия орган нарушения, съответно не е определил едно общо наказание, съгласно нормата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Развил е и мотиви, че изложените съображения от ДНО в оспорената заповед са изцяло едностранчиви и не се основават на фактите в дисциплинарното разследване, сочещи на липса на настъпили тежки последици за службата, уронващи нейния престиж до степен, налагащи прилагането на най-тежкото наказание спрямо служителя

Решението е неправилно и следва да бъде отменено.

За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил представените доказателства, възраженията на страните, изяснил е релевантните факти, относимата и приложима правна уредба. Мотивите му обаче не съответстват на доказателствата по делото, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Установено е, че ответникът по касация е заемал длъжността разузнавач V степен в група "Криминална полиция" към 02 РУ Добрич при ОДМВР-Добрич. Изяснено е по делото, че на 05.02.2018 г. Георгиев се явил на касите на автогара Добрич и поискал да закупи билет за пътуване до гр. Варна. Издавил от портфейла си банкнота от 20 лв., която се установява от данните в административната преписка, че е представлявала веществено доказателство по полицейска преписка, но е взета от Георгиев и изнесена от сградата на полицията с цел да я покаже на сина си и други лица. С тази банкнота се е опитал да плати билета. При приемане на парите, служителката на касата И. Рогова се усъмнила, че банкнотата е неистинска, проверила я на машина и се консултирала с главната касиерка С. Костова, която потвърдила, че парите са фалшиви. При връщане на служителката на работното й място, инспектор Георгиев се легитимирал като полицейски служител, показал служебна карта и знак, заявил, че знае, че банкнотата е неистинска, поискал обратно и си взел неистинската банкнота. Тази фактическа обстановка е установена с допустими гласни доказателства- обяснения и разпит пред съдия /по досъдебно производство 11/2018 г. на ДОС/ на три лица, които са касиери на автогара гр. Добрич.

Видно от обобщена справка рег. № 357 р-6466/06.07.2018 г. ДРО е приел следното:

1. случилото се на 5.02.2018 г. на автогара – Добрич съставлява произшествие с участие на служител на МВР съгласно чл. 97 и чл. 98 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, поради което на основание чл. 102 от същата инструкция служителят е бил длъжен да докладва за произшествието с негово участие по реда на подчиненост, което не е сторил и с деянието си Георгиев е нарушил чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и

1. на посочената дата на автогара - Добрич инспектор Г. Георгиев неумишлено е направил опит прокара в обръщение неистинска /фалшива/ банкнота от 20 лв., с което виновно е нарушил т. 13, 15, 19, 20 и 25 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед приетото ДРО е предложил за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на инспектор Г. Георгиев да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" и за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. На основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР след определяне наказание за всяко нарушение, да бъде наложено по-тежкото от тях.

След като е разгледал, обсъдил и оценил обобщена справка рег. № 357 р-6466/06.07.2018 г., становище № 357 р-6624/10.7.2018 г. и материалите от проведеното дисциплинарно производство министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № 8121 К-8458, с която приема, че на 05.02.2018 г. около 11. 30 ч. на касите на автогарата в гр. Добрич лицето, което си послужило с подправен паричен знак е инспектор Г. Георгиев - разузнавач в група "Криминална полиция" към 02 РУ - Добрич. Обсъдил е обясненията на служителите на автогарата и сведенията на служителите от ОДМВР – Добрич. ДНО не е приел извода на ДРО и на служителя относно вината, като е приел, че деянието е осъществено при форма на вина- несъзнавана непредпазливост (небрежност), обсъдил е и е взел предвид обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Посочил е, че извършеното от Георгиев е нарушение на т. 13, т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поведението на наказаното лице е квалифицирал като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР "неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - "деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". За извършеното нарушение и на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е наложил на служителя дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение.

При тази фактическа обстановка вмененото във вина на Георгиев нарушение е, че е взел, държал в себе си неистинска банкнота в портфейла си, не я е съхранявал по начина, който да изключи всяка възможност да я използва, опитал да закупи билет, с което е нарушил т. 13, т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Безспорно е, че в случая се касае за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина в извънработно време от полицай, което е съставомерно по чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Именно за това нарушение Георгиев е и наказан.

Неправилно тричленният състав е приел, че ДНО при налагане на наказанието е нарушил разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР и не е определил наказание за всяко едно от нарушенията. В случая ДРО действително е предложил на ДНО Георгиев да бъде наказан за две нарушения, а именно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, както и на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР след определяне наказание за всяко от нарушенията да бъде наложено по-тежкото от тях. ДНО обаче е наложил на Георгиев наказание само за едно нарушение – за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - "деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", за което нарушение е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". Министърът на вътрешните работи не е длъжен да приеме предложението на помощния орган по проведеното дисциплинарно производство и да накаже служителя за две нарушения, което би изисквало тогава определяне на наказание за всяко едно от нарушенията.

Не съответства на съдържанието на заповедта правният извод на съда, че липсват мотиви относно установените факти и обстоятелства в хода на дисциплинарното производство, от който да е видно защо административният орган е възприел служителят да бъде наказан за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, с най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение, а не с по-леко дисциплинарно наказание, предвид правомощията му по чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. От изложените в оспорваната заповед обстоятелства, се извежда извод за допуснатото нарушение на служебната дисциплина- неспазване на етични правила. В случая ДНО се е позовал на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, съгласно която за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, задължително се налага дисциплинарното наказание "уволнение", каквото е и сторил и не е следвало да мотивира защо налага именно това наказание, а не по – леко.

Не се възприема и изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В хипотезата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР е налице обвързваща компетентност и ДНО е бил длъжен при определяне на наказанието да наложи наказание "уволнение". Изводът на съда, че не са настъпили тежки последици за службата, уронващи престижа й до степен, което да оправдае налагането на най-тежкото наказание не могат да бъдат споделени. В хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не се включва условие за настъпили тежки последици. Достатъчно е, че с деянието е уронен престижа на службата, което с оглед фактите по делото е налице-действията на служителя са станали известни на граждани извън системата на МВР.

Предвид изложеното решението на тричленния състав на ВАС следва да се отмени като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Георгиев срещу оспорената заповед да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции общо в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и разноски за държавна такса в размер на 70 (седемдесет) лева. На ответника с оглед изхода на делото разноски не се дължат.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия