Решение № 15187 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2013 г.

Решение № 15187 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 7090/18.12.2012 г., постановено по адм. д. 4566/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 20001009794/26.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 567/31.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че в незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение като излага съображения в подкрепа на твърденията и искането си в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Евгени Димитров Сакалов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 7090/18.12.2012 г., постановено по адм. д. 4566/2011 г. по описа на АССГ е обявен за нищожен РА № 20001009794/26.01.2011 г. на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 567/31.03.2011 г. на ДД "ОУИ". Административният съд е приел, че оспореният РА е недействителен данъчен акт, защото е издаден въз основа на ревизионен доклад (РД), който е подписан само от един от членовете на екипа, на който е възложено извършването на ревизията на Евгени Димитров Сакалов. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационната инстанция намира, че постановеното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка само досежно относимите към действителността на РА факти и без да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства относно законосъобразността на РА и без да е формирана воля относно факти от значение за установяване задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) на Евгени Димитров Сакалов. Допълнително представените с касационната жалба - молба за отпуск от 7.10.2010 г., заповед от 12.10.2010 г. и болничен лист № 0917461 установяват факти, които не са били спорни при първоначалното разглеждане на спора, а именно, че Елена Атанасова и Валентин Василев са били съответно в платен годишен отпуск и отпуск поради заболяване към датата на издаване на РД и не са го подписали. Тези обстоятелства се установяват от представеното и прието копие от РД, върху което срещу имената на тези двама члена на ревизионния екип е отбелязана причината, поради която не са поставени техните подписи. Допълнително следва да бъде отбелязано, че при формиране на правните си изводи АССГ не е обсъждал причините, поради които РД не е подписан от всички членове на екипа, а и касационната инстанция намира, че тези обстоятелства не са от съществено правно значение. При формиране на правните изводи АССГ е акцентирал на обстоятелството, че двама от членовете на екипа не са подписали предложението за установяване, материализирано в РД. Няма спор по делото, че със заповед № 1008794/11.11.2010 г., издадена от компетентен орган (Петя Горанчева - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП) към първоначално определените за компетентни за извършване на ревизията на Евгени Димитров Сакалов - Елена Атанасова и Валентин Василев е добавена и Силвия Крушкова. Няма спор, че само Силвия Крушкова е подписала РД. Няма спор, че със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № К-1009794/25.11.2010 г., издадена от Петя Горанчева - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Силвия Крушкова е издала и подписала РА, предмет на съдебен контрол пред АССГ. Настоящият съдебен състав намира, че РА № 20001009794/26.01.2011 г. на ТД на НАП - София е издаден от оправомощено лице и в този смисъл е действителен данъчен акт. Силвия Крушкова е определена със ЗОКО, издадена от компетентен орган, за орган по приходите, които следва да издаде РА за установяване задълженията на Евгени Димитров Сакалов. Действително допуснато е нарушение на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК по отношение РД, но РА съдържа всички реквизити и е подписан от оправомощен за това орган по приходите. Допуснатите процесуални нарушения при извършване на ревизията, включително и на етап изготвяне на РД нямат за последица нищожност на РА. Компетентността на Силвия Крушкова за издаване на РА произтича от издадена от компетентен орган ЗОКО. РА съдържа достатъчно собствени мотиви и фактически констатации, поради което не може да се приеме, че липсва такава съществена негова част, която го прави недействителен данъчен акт. Използваният израз "потвърждавам констатациите в РД" в конкретния случай с оглед съдържанието на РА не го лишава от самостоятелни мотиви, защото за всяко извършено действие, период и установено задължение са изложени подробни съображения, изчисления и правни изводи. По изложените съображения касационната инстанция намира, че РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма и съдържание. Като е достигнал до противоположния правен извод, административният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед на обстоятелството, че в обжалваното решение липсват фактически установявания по същество относно законосъобразността на РА не е възможно по аргумент на чл. 220 от АПК да бъде извършен касационен контрол относно законосъобразността на РА и се налага връщане на делото за ново разглеждане. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените и претендирани трябва да бъдат определени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,