Решение № 1241 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2021 г.

По отношение на Република България е постановено и влязло в сила Решение на Европейската Комисия C

С Определение от 13.10.2022 г., производството по делото е било спряно до постановяване на решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз, като към настоящия момент има произнасяне на СЕС, обективирано в Решение от 19 октомври 2023 година. С Решението си СЕС приема, че: 1. Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година относно схема за помощ SA.26212 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. 2. Член 107, параграф 1 ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в следния смисъл: допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условие че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна.

В конкретния случай, за да отмени АУПДВ, съдът е приел, че в АУПДВ не се съдържат мотиви досежно качеството предприятие предприятие за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Изводът на съда е бланкетен, като не е извършен необходимият анализ на относимите факти и обстоятелства, игнорирани са и представени от дружеството годишни финансови отчети, данъчни декларации, като не са обсъдени и инвестиционните намерения на субекта, тоест от изложението на съда не може да бъде извършена преценка дали Боил ООД е извършвало стопанска дейност, съответно следва ли да бъде разглеждано като предприятие по смисъла на ДФЕС.

Второ, неправилно съдът е приел, че органът е следвало да утвърди нарочна методика, тъй като такава се съдържа в съображение (173). Прилагането на тази предвидената формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. Следователно, посочената в съображение 173 от решението на ЕК методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, която бенефициерът трябва да възстанови, изисква съпоставяне между административната цена по договора за замяна и пазарната цена на заменените имоти, определена към датата на договора. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в договора за замяна и не са спорни по делото. Поради това от съществено значение за размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определяне размерът на реалните пазарни цени на заменените имоти. В тази насока съдът отново не е извършил дължимия анализ, като не са обсъдени установените от Агролеспроект ЕООД пазарни цени, нито експертизите по делото. Липсва и преценка дали предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната, е надвишавало прага de minimis от 200 000 EUR. Съгласно т. 156 от решението на Европейската комисия сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора в случаите, в които другата страна по сделката е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията.

Липсата на мотиви в оспорения акт и забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство не допускат касационната инстанция за първи път да установява качеството предприятие на дружеството адресат на оспорения акт, респективно предлагането на стоки и услуги на определен пазар, както и да изследва въпроса за наличие или липса на държавна помощ, подлежаща на възстановяване, с оглед установените пазарни цени в хода на административното производство и заключенията на вещите лица.

По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което оспореният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите за изпълнение решение на ЕК, е неправилно и с оглед изложените по-горе мотиви следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да установи в пълнота относимата фактическа обстановка, като едва след това се произнесе по спорните по делото въпроси при съобразяване с относимата нормативна уредба и Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз.

При този изход на спора, по въпроса за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.