Решение № 4054 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - град против Решение 1843/22.03.2023 г., постановено по адм. дело 222/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Решение 1040-21-914/05.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърдените с него Задължителни предписания /ЗП/ ЗД-1-21-01214210/21.10.2022 г., изменени със ЗП ЗИ-1-21-01230966/03.11.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ София - град. Поддържат се доводи, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания /СБАЛХЗ/ ЕАД, гр. София, чрез пълномощника юриск. М. Цаковска, оспорва жалбата. В писмен отговор излага съображения за правилност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С решението си Административен съд София град е отменил Решение 1040-21-914/05.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърдените с него Задължителни предписания /ЗП/ ЗД-1-21-01214210/21.10.2022 г., изменени със ЗП ЗИ-1-21-01230966/03.11.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ София - град. За да постанови този резултат съдът е приел, че освобождаването на Спасов като член на Съвета на директорите на лечебното заведение и прекратяване на правомощията му по договора за възлагане на управление е породило правно действие не от вземането на решението на едноличния собственик на капитала на ЕАД на 05.04.2022г., а от вписването му по чл. 231, ал.4 от Търговския закон /ТЗ/ на 13.04.2022г., т.к. вписването в Търговския регистър има конститутивен, а не декларативен характер. На тази основа, датата на вписване на горното обстоятелство в Търговския регистър съдът е преценил като дата на прекратяване на осигуряването на лицето, поради което към момента на настъпване на временната неработоспособност 08.04.2022г. Спасов е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 и § 1, ал.1 т.3 от ПЗР на КСО, което пък е обосновало извод за незаконосъобразност на дадените на дружеството задължителни предписания. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е приложил неправилно относимите материалноправни норми и е постановил неправилен съдебен акт. От фактическа страна по делото е установено, че Спасов е бил назначен по основно трудово правоотношение с касатора от 30.08.2007г. на длъжност Началник на Второ отделение по клинична хематология и по допълнително такова от 29.03.2017г. е бил преназначен с допълнително споразумение по него от август 2021г. на длъжност Професор. Считано от 15.09.2017г. Спасов е бил избран за член на Съвета на директорите на СБАЛХЗ ЕАД, а с Протокол РД-16-32/05.04.2022г. на едноличния собственик на капитала е бил освободен като такъв и са били прекратени правомощията му по договора за възлагане на управление РД-16-564/15.09.2021г., като вписването на тези обстоятелства в ТР е било извършено на 13.04.2022г. Установено е също, че считано от 15.09.2017г. до 08.04.2022г. осигуряването по трудовото правоотношение на Спасов е било прекъснато поради ползван неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж. Със заявление на Спасов от 08.04.2022г. този отпуск е бил прекъснат, считано от посочената дата, като на същата дата е бил представен и болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от 08.04.2022г. до 14.04.2022г., след което били издадени и постъпили последващи такива. Административният съд е определил предмета на установяване в съдебното производство - дали към момента на настъпване на временната неработоспособност на 08.04.2022г. Спасов е бил осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, отговорът на който въпрос е от значение за преценката за законосъобразност на издадените задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО. За да уважи жалбата и отмени задължителните предписания като неправилни, АССГ е приел, че към 08.04.2022г. Спасов е бил осигурено лице по смисъла на закона, тъй като освобождаването му от СД на ЕАД и прекратяването на правомощията му по управленския договор са настъпили след вписване на обстоятелствата в ТР на 13.04.2022г. /с оглед конститутивното действие на вписването/, който извод не се споделя от касационния състав. На база на правилните фактически установявания, неправилен е правният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на Задължителни предписания /ЗП/ ЗД-1-21-01214210/21.10.2022 г., изменени със ЗП ЗИ-1-21-01230966/03.11.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ София град, потвърдени с оспореното пред съда решение. Съгласно даденото в пар.1, ал. 1, т. 3 от КСО определение на понятието осигурено лице, такова е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. От дефиницията за осигурено лице следва, че задължително условие, на което лицето трябва да отговаря, за да се счита за осигурено, е същото да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В понятието трудова дейност законодателят включва не само случаите на престиране на труд по трудово правоотношение, а и хипотезите, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, т.е. дейността на членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети, и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление и т.н. В случая е безспорно, че Спасов е бил избран за член на Съвета на директорите на лечебното заведение - ЕАД, считано от 15.09.2017г., и е осъществявал дейност по договора за възлагане на управление РД-16-564/15.09.2021г. до прекратяване на правомощията му с решението на едноличния собственик на капитала с Протокол РД-16-32/05.04.2022г., за който период от време Спасов е бил осигурено лице по смисъла на закона. Относно отпадането на това качество, административният съд е преценил, че то е свързано с вписването на последното обстоятелство в ТР /имащо конститутивно действие съобразно правилото на чл.231, ал.4 от ТЗ/, което е счел за относимо в случая. Да се сподели това виждане означава да се приеме, че самото вписване на едно лице като член на управителен орган на търговско дружество е достатъчно основание за възникване на качеството му на осигурено лице, както и обратното че заличаването на лицето като член на управителното тяло в търговския регистър води до отпадане на основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Този извод не се споделя от настоящия касационен състав. От съществено значение за осигурителното правоотношение в случая е било да се установи дали лицето е упражнявало трудова дейност на 6 и 7 април 2022г. /като член на управителния орган и управляващ по договора за управление, евентуално като началник на отделение и професор по основното трудово правоотношение/, което административният съд не е сторил. Безспорно е, че Спасов е осъществявал трудова дейност, както и че за това са внасяни осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове по чл. 4, ал. 1 КСО, до 05.04.2022г. включително, когато с решение по Протокол РД-16-32/05.04.2022г. на едноличния собственик на капитала, считано от 06.04.2022г. същият е бил освободен като член на СД и са били прекратени правомощията му по договора за възлагане на управление РД-16-564/15.09.2021г. За следващите дни обаче, данните по делото не установяват извършвана от Спасов трудова дейност не се спори, че още на 05.04.2022г. същият е преустановил управленските си функции и е освободил кабинета си, а от 06.04.2022г. управлението е било възложено на избраната д-р Г. Кондева Мънкова. Не може да се сподели и тезата, че на 07.04.2022г. Спасов е осъществявал задълженията си като лекар във Второ отделение по клинична хематология, тъй като същият е прекъснал неплатения си отпуск по това правоотношение едва на следващия ден със заявление вх. М 44/08.04.2022г., считано от същата дата, а периодът на неплатен отпуск по трудовото правоотношение прекъсва осигуряването и не се зачита за осигурителен стаж. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд, че към момента на настъпване на временната неработоспособност 08.04.2022г. Спасов е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 и § 1, ал.1 т.3 от ПЗР на КСО и че оспорените задължителни предписания са необосновани и издадени в противоречие с материалния закон, са неправилни. На това основание решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него по същество постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на СБАЛХЗ ЕАД, гр. София. При този изход на делото, на касатора следва да се присъдят претендираните съдебни разноски в размер на 400лв./четиристотин лева/ по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 200лв. д.т. за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение