Решение № 13698 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5015/2020 г.

Решение № 13698 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5015/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Динков от [населено място], приподписана от адв. Б. Тончева, против решение № 76/21.02.2020 г., постановено по адм. д. № 681/2019 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена неговата жалба за обявяване нищожността на Решение № 06/112/08096/04/01 от 26.03.2018 г. за налагане на финансова корекция в размер на 48 892 лева, издадено от директора на Областна дирекция - Плевен на Държавен фонд "Земеделие". С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не възприел твърдението му за нищожност на оспореното решение за налагане на финансова корекция, въпреки че е издадено при пълна липса на териториална и материална компетентност на издателя й, което представлява тежък порок на процесния акт, водещ до нищожност. Счита, че съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/, компетентен да издаде решение за финансова корекция в случая е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", докато издателят на процесното решение -директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Плевен, не е разполагал с материална компетентност да издава РФК по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013 г., а и с териториална, по арг. от чл. 43 от УП на ДФЗ. Твърди още, че оспореният административен акт е нищожен и поради непосочване в съдържанието му на името на длъжностното лице, което го е подписало. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се обяви нищожността на оспореното решение за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Б. Тончева, и в писмена защита, поддържа жалбата. Ответникът-директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Плевен, в писмено становище, чрез. юрк. Л. Христова, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства е формирал обосновани правни изводи за отхвърляне на искането за прогласяване нищожност на оспорения административен акт. Намира, че в административното и в съдебното производство по несъмнен начин е установено, че оспореното РФК е издадено от компетентен орган - Директора на ОД на ДФ " Земеделие" - Плевен, съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, в сферата на делегираните му със заповед № 03-РД/286 от 1.02.17 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ правомощия по чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и при издаването му не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените и да налагат прогласяване на неговата нищожност. Счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против Решение № 06/112/08096/04/01 от 26.03.2018 г., издадено от директора на Областна дирекция - Плевен на Държавен фонд "Земеделие", с което, на основание чл. 33, ал. 1 вр. чл. 8а, ал. 1, т. 1 вр. чл. 14, ал. 3 и чл. 8а, ал. 1, т. 2 вр. чл. 31а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., т. 4. 7 вр. т. 4. 8, б. "ж" вр. т. 4. 22, предл. 2 и т. 4. 8, б. "е" от Договор № 06/112/08096 от 28.12.2012 г. и чл. 70, ал. 1, т. 10 вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 вр. § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, му е наложена финансова корекция в размер на 48 892 лева. Искането е било за обявяване на нищожността му по съображения, че издателят на оспореното решение не е разполагал нито с материална, нито с териториална компетентност, както и поради факта, че в решението не било посочено името на длъжностното лице, което го е подписало. С определение № 661/15.01.2020 г. по адм. д. № 14352/2019 г., ІV ОТД. на ВАС е оставено в сила определение № 618 от 8.10.2019 г., постановено от Административен съд - Враца, по адм. д. № 681/2019 г., с което е оставена без разглеждане -като просрочена, жалбата от Д. Динков срещу решение № 06/112/08096/04/01 от 26.03.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на ОД на ДФЗ-град Плевен и е прекратено производството по адм. д. № 681/2019 г. В останалата за разглеждане част, а именно процесната, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при упражняване на делегирано правомощие, тъй като в случая, на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е издал Заповед № 03 - РД/286 от 1.02.2017 г., с която е делегирал на директорите на областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" в съответствие с териториалната им компетентност, да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Преценил за неоснователно възражението за нищожност, защото възможност Изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда е предвидена с разпоредбата на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), създадена с § 2, т. 5 от Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Съобразил, че в § 5 от ПЗР на същия този закон е регламентирано следното: "Разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон". Преценил, че по този начин е придадено обратно действие без ограничен период назад във времето за делегиране на правомощия, като за случая е била относима тази част от текста, в която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира със заповед правомощията си за издаване на решения за налагане на финансови корекции на директорите на областните дирекции на фонда. Приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за отпадане на делегирането на правомощия със Заповед № 03 - РД/286 от 1.02.2017 г., поради смяна на изпълнителния директор, тъй като според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по т. дело № 4/2002 г. на ОСС на ВАС, при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия, като делегирането на правомощия се прави с оглед длъжността, а не с оглед личността. По отношение на териториалната компетентност съобразил предвиденото за функциите във връзка с финансирането на проектите по мерките на ПРСР и проверка на кандидатите, възложени на конкретни областни дирекции на ДФЗ-РА, посочени в чл. 44 от УП на ДФЗ, сред които е ОД - Плевен на ДФЗ. По тези съображения съдът приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, АС-Враца е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението, че оспореното решение за налагане на финасова корекция е постановено при пълна липса териториална и материална компетентност на издателя й. Според текста на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП (нова - обн. ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), относим към датата на издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция - 26.03.2018 г., изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел ІІІ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Към същата дата разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е предоставяла компетентност на изпълнителния директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП следователно е била действащо материално право, уреждащо възможността на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" лично да издаде решението за налагане на финансова корекция и на посочените в закона основания или да делегира тази правна възможност на лицата по чл. 20а, ал. 4, предл. последно ЗПЗП. На посоченото правно основание - чл. 20а, ал. 4, предл. последно ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил приложената по делото /л. 11/заповед № 03-РД/286 от 1.02.2017 г. С тази заповед е делегирал на директорите на областните дирекции в съответствие с териториалната им компетентност, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.", /както и на други мерки, които са неотносими за делото/, във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползването, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори. От систематичното тълкуване на текстовете на чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 20а, ал. 4 във връзка с чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП в относимата по - горе редакция, следва извод, че издадената на основание чл. 20а, ал. 2 във връзка с ал. 4 ЗПЗП заповед за делегиране на правомощия не противоречи на правилото, което е предвидено в чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, т. е. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е имал признатата от закона правна възможност да делегира права, от категорията на посочените в чл. 20а, ал. 4, предл. последно ЗПЗП към дата 26.03.2018 г. Затова правилно съдът е приел, че ЗПЗП е позволявал -към обсъждания период изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощия на директорите на областните дирекции на фонда. Нещо повече, към датата на издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция, разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ (изм. и доп. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), предоставя възможността правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон да се упражняват и от овластено от него лице. Следователно делегирането на правомощия към този момент е допустимо и не е незаконосъобразно. Освен това, съгласно ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник -изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Цитираната ал. 6 е нова и също като ал. 5 (в изменената редакция) е обн. в ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 година. Тази норма е създадена с § 2, т. 5 ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.). В § 5 ПЗР на ЗПЗП е регламентирано, че разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон, т. е. с това е придадено обратно действие без ограничение назад във времето за делегиране на правомощия, като за случая е относима тази част от текста, в която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира със заповед правомощията си за издаване на решения за налагане на финансови корекции на директорите на областните дирекции на фонда. Точно това е направено в конкретния случай, затова е налице валидно делегиране на правомощия. Неоснователно е и възражението на касатора за нищожност на оспорения административен акт поради непосочване в него на името на длъжностното лице, което го е подписало. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по т. дело № 4/2002 г. на ОСС на ВАС, при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия. Делегирането на правомощия е извършено с оглед длъжността, а не с оглед личността. Налице е валидно делегиране, поради което оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от материално компетентен административен орган. Неосноватено е и последното възражение на касатора- че издателят на РФК не е имал и териториална компетентност, защото земеделският стопанин е с постоянен адрес в [населено място], [област], където бил реализиран и одобреният проект. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007 – 2013 г., подаването на заявление за подпомагане се подава в областната дирекция на ДФЗ по постоянен адрес на земеделския стопанин. Правомощията, свързани с контролните функции на РА спрямо подпомагането по мярка 112 от ПРСР обаче не попадат в териториалния обхват на областна дирекция Враца на ДФЗ. Функции във връзка с финансирането на проектите по мерките на ПРСР и проверка на кандидатите са възложени на конкретни областни дирекции на ДФЗ-РА, посочени в чл. 44 от Устройствения правилник на ДФЗ, сред които е ОД - Плевен на ДФЗ. Впрочем административните проверки и проверките на място на 15.02.2016 г., 12.07.2017 г и на 7.08.2017 г. са извършени от отдел "Регионален технически инспекторат" към ОД на ДФЗ гр. Плевен, и при тях е установено неизпълнението на част от дейностите и неподдържането на икономическия размер на стопанството, вследствие на което е била издадено и процесното РФК. С оглед горното, изводът на съда, че административният акт е издаден от орган с делегирана компетентност да издаде процесния акт и че последният не е нищожен на другите инвокирани в жалбата основания, е законосъобразен и обоснован. Противно на твърдението за необоснованост на съдебния акт, съдът е изследвал всички посочени основания за нищожност на оспорения акт и правилно е приел, че няма основание такава да бъде обявена по отношение на него. От фактическите и правни основания за издаването на оспореното РФК се установява, че те не попадат в нито една от посочените хипотези за нищожност, възприемани от правната доктрина, поради което съдът правилно е приел, че оспорването за нищожност е неоснователно и недоказано, поради което и го е отхвърлил. В този смисъл напр. и решение № 3709 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 5909/2018 г., ІІІ отд. на ВАС, решение № 16394 от 3.12.2019 г. по адм. д. № 2344/2019 г., решение № 3440 от 5.03.2020 г. по адм. д. № 7033/2019 г. и решение № 15602 от 18.11.2019 г. по адм. д. № 15662/2018 г., трите - на ІV отд. на ВАС, по аналогични казуси. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение