Решение № 7589 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2016 г.

Решение № 7589 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощен представител гл. юрк. Ю. Щ. Жалбата е срещу решение № 5635 от 15.08.2016 г., постановено по адм. дело № 11235/2015 г. от Административен съд - С. град. С него е отменено уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4594 от 15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която на "ВДК - Дапалис" ЕООД е отказано финансово подпомагане по негово заявление за плащане с УРН 454217 от 14.05.2014 г. Със същото решение съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част на административния акт съобразно указанията, дадени с мотивите на решението, в 14-дневен срок от влизането му в сила. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ВДК - Дапалис" ЕООД със седалище в с. Я., Столична община - район "Кремиковци", чрез упълномощения си представител адв. К. С., с представени писмени бележки счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага оспорваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отменил по жалба на "ВДК - Дапалис" ЕООД уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4594 от 15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на "ВДК - Дапалис" ЕООД е отказано финансово подпомагане по негово заявление за плащане с УРН 454217 от 14.05.2014 г. и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част на административния акт съобразно указанията, дадени с мотивите на решението. С процесното уведомително писмо на жалбоподателя е оторизирана субсидия по мярка 214 в размер на 529 531.47 лв. и му е отказано финансово подпомагане до пълния предявен размер от 561 765.57 лв., поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в някои от заявените за подпомагане БЗС (в общ размер на 3.97 ха или 0.25% от установената площ), както и поради неспазени базови и други изисквания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия и в предписаната от закона писмена форма. При постановяването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и които да мотивират неговата отмяна. Актът обаче бил издаден в противоречие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Съдът е разгледал реда и условията за подпомагане на земеделски стопани, извършващи земеделска дейност, насочена към подобряване на опазването на околната среда по мярка 214, регламентирани в Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.) Обсъдил е разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от тази наредба, уреждаща задължението на земеделските стопани да поддържат земеделските парцели, като спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, както и установените в Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5/2010 г., отм. ДВ, бр. 15/24.02.2015 г.) изисквания и критерии за допустимост за подпомагане на земеделските площи и постоянните пасища и в частност тези по чл. 9 от последната. Позовал се е и на приетата на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., която ще се прилага за заявления, подадени през кампания 2014 г., утвърдена със заповед № РД-09-508/24.07.2014 г. и изменена със заповед № РД-09-746/20.11.2014 г. на министъра на земеделието и храните. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е била приета от съда като обективно изготвена и неоспорена от страните. Според заключението от нея, границите на допустимите за подпомагане площи по отношение на част от заявените от земеделския стопанин БЗС били определени въз основа на самолетно заснемане от м. юли 2014 г., а за други чрез извършени от служители на ОСЗ теренни проверки на физическите блокове. В 31 БЗС вещото лице е установило несъответствие от 0.25 ха в определения от ДФЗ размер на недопустимата за подпомагане площ. За част от тези имоти нямало актуално заснемане през 2014 г. и не били извършени теренни проверки, като недопустимите за подпомагане площи били определени въз основа на данните от предходната година. За тези имоти вещото лице е приело, че не е налице недопустима за подпомагане площ. По отношение на останалите имоти експертизата е установила минимални отклонения при измерване на недопустимите за подпомагане площи. В останалите 28 парцела, според вещото лице, размерът на недопустимите за подпомагане площи в размер на 3.72 ха били коректно определени от административния орган. Общо за тези имоти били констатирани малки участъци, основно по краищата на БЗС, които през процесната 2014 г. не били обработени и съответно не отговаряли на изискванията за поддържане на земята в добро земеделско състояние. За безспорно установено съдът е приел, че през процесната 2014 г. сеитбооборотният план, одобрен в първата година на поетия агроекологичен ангажимент, е бил променен в 21 от заявените парцели. Коригираният план за сеитбообръщение, подписан от дипломиран агроном, бил представен от жалбоподателя в ДФЗ заедно със Заявлението за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г., с което било спазено изискването на чл. 47, ал. 1, т. 5 (редакцията ДВ, бр. 23/20.03.2012 г.), съответно т. 6 (редакцията ДВ, бр. 24/12.03.2013 г.) от Наредба № 11/2009 г. Следователно за процесната година не били нарушени изискванията по управление на агроекологичните дейности по опазване на почвите и водите, установени в чл. 46 - чл. 48 от Наредба № 11/2009 г., както и базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и следователно липсвало основание за прилагане на намаление на субсидията с 5%, съгласно т. II. 8.2.1 от Методиката. С тези съображения съдът е приел, че процесното уведомително писмо е незаконосъобразен административен акт, в частта с която на жалбоподателя е наложена редукция от 5% от размера на субсидията за 2014 г. по мярка 214, направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите". Освен това неправилно бил установен размерът на "определената площ" по смисъла на чл. 2, т. 23 от приложимия Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Комисията. Разликата в размера на определената и недопустимата за подпомагане площ, установена от административния орган и от неоспорената СТЕ, обуславяла и разлика в размера на дължимото подпомагане, съобразно правилата на чл. 16, т. 5 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията. Обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отменено уведомителното писмо поради неправилно определяне на недопустимите за подпомагане площи. В тази част обжалваното решение е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В частта, с която е отменено уведомителното писмо относно наложената редукция от 5% върху одобрената за подпомагане сума, обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, със заявление с УРН 454217 "ВДК - Дапалис" ЕООД е заявило за подпомагане по СЕПП общо 419 парцела с обща площ от 2333.41 ха, два от които с площ от 8.45 ха са естествени ливади, а останалите - 417 с обща площ от 2324.96 ха са обработваеми земи. Обработваемите площи са заявени за подпомагане и по СНДП, а 2052.05 ха - и по НР1. Дружеството е декларирало за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", подмярка "Опазване на почвите и водите", направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" общо 306 броя БЗС с площ от 1580.72 ха. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи. В резултат на извършените кръстосани проверки за десет от заявените по мярка 214 парцели са установени застъпвания с обща площ от 1.05 ха. В тази връзка с писмо с изх. № 02-220-2600/3145 от 22.08.2014 г. "ВДК - Дапалис" ЕООД е било уведомено за установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и му е указано, че следва да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпената площ. Търговецът е представил документи за право на ползване върху 0.61 ха и се е отказал за площ от 0.44 ха. След прилагане на предвидените в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. процедури като недопустими за подпомагане поради неразрешени в полза на дружеството застъпвания са били определени 0.33 ха. Установява се и от заключението от СТЕ, че неотстранените застъпвания са правилно определени. Вещото лице е описал подробно за всеки един от имотите установените застъпвания, представените от участващите в застъпването лица документи за правното основание, на което ползват имотите, както и как и в чия полза тези застъпвания са били разрешени. При извършените административни проверки, е установено също, че част от 3.97 ха от общо декларираната площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Според експертизата, актуализацията на ЦОФК за района, в който се намират имотите, е извършена на база актуално заснемане от м. юли 2014 г., както и на база специализирани теренни проверки, направени от ОСЗ - С., резултатите от които са обективирани в приложени по делото протоколи. За някои БЗС, за които при административната проверка са установени минимални недопустими площи и за които няма актуално заснемане, не са били извършени теренни проверки през 2014 г. В тези случаи, според вещото лице, като недопустими следвало да се определят само площите, представляващи трайно недопустими елементи. Така за 31 БЗС с №, № 07140-63-1-1; 07140-63-5-1; 29204-160-2-1; 29204-160-4-1; 29204-160-5-1; 29204-160-6-1; 29204-160-9-1; 29204-160-10-1; 68134-1257-6-3-1; 68134-1322-1-1; 68134-1544-1-1; 68134-1552-1-1; 68134-2017-1-1; 68134-2232-2-1; 68134-3373-7-1; 68134-3373-9-1; 68134-4590-1-1; 68134-5865-1-1; 68134-5865-2-1; 68134-5874-4-1; 68134-5876-3-1; 68134-5877-1-1; 68134-6018-3-1; 68134-6038-4-1; 68134-6072-21-1; 68134-6073-16-1; 68134-6080-1-1; 68134-6103-1-1; 68134-6104-1-1; 68134-6101-1-1; 68134-6108-1-1, вещото лице е приело, че е налице несъответствие от 0.25 ха с определения в уведомителното писмо размер на недопустимата за подпомагане площ. Тъй като не е констатирала наличие на трайно недопустими елементи в тези имоти, вещото лице е приело, че не е налице недопустима за подпомагане площ. По отношение на останалите имоти експертизата е установила минимални отклонения при измерване на недопустимите за подпомагане площи. За останалите 28 парцела е приела, че коректно са били определени от административния орган недопустимите за подпомагане площи в размер на 3.72 ха. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на заключението на експертизата по отношение констатациите от нея за неправилно определени недопустими площи като попадащи извън утвърдения със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 5.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от СИЗП. По делото е било безспорно установено, че срещу тази заповед не е било подадено възражение от земеделския стопанин срещу обхвата на обновения специализиран слой. Със заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Кандидатът за подпомагане не се е възползвал от възможността да оспори и тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него парцели, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. В случая за тези парцели е налице основанието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. Наличието на това основание е достатъчно за правилността на уведомителното писмо в тази му част. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (от 17.05.2014 г.) административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Поради тези съображения в тази част уведомителното писмо неправилно е отменено от първоинстанционния съд. Съдебното решение в тази част следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата на "ВДК - Дапалис" ЕООД срещу уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4594 от 15.10.2015 г. на зам. изпълнителния директора на ДФЗ в частта му, с която е отказано финансово подпомагане на площи, определени като недопустими за подпомагане следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на наложената редукция в размер на 5% от одобрената за подпомагане сума правилно първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразно наложена. От данните по делото се установява се, че намалението на оторизираната площ е на основание т. 8.2. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., одобрена със заповед № РД 09-508 от 24.07.2014 г. и изменена със заповед № РД 09-746 от 20.11.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Наложената на "ВДК - Дапалис" ЕООД санкция касае неспазване на одобрения сеитбооборотен план. Условията и редът за подпомагане на земеделските стопани по мярка 214 са посочени в Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Според чл. 47, ал. 1, т. 1 от тази наредба при управление на дейностите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" подпомаганите лица са длъжни да подготвят и спазват петгодишен план за минимум четириполно сеитбообращение за пет години, който се заверява от дипломиран агроном. Съгласно чл. 16 от Наредба № 11, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели не са спазени изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. На това основание е приета и цитираната по-горе Методика. Едно от основанията по нея е посочената в уведомителното писмо т. 8.2 "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", предвиждаща според изменението със заповед № РД 09-746 от 20.11.2014 г. на министъра на земеделието и храните 5 % намаление за неспазен петгодишен план за минимум четириполно сеитбообращение. В случая се установява, че за "ВДК - Дапалис" ЕООД стопанската 2014 г. е третата година от поетия агроекологичен ангажимент по заявената за подпомагане мярка 214, подмярка "Опазване на почвите и водите", направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", с код АП24 по Приложение 1б към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. Дружеството се е възползвало от възможността да представи изменен сеитбооборотен план. Обяснения във връзка с промяната и новият план, заверен от дипломиран агроном, са подадени на 10.04.2014 г. Промененият план е бил представен по делото и от процесуалния представител на ДФЗ. Съгласно приложимата редакция на чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. (ДВ, бр. 24 от 2013 г.), при управление на дейностите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" подпомаганите лица са длъжни при промяна на предоставения план за сеитбообращение да уведомят ДФЗ - РА за направените изменения, които се заверяват от дипломиран агроном. С изменението на чл. 47, ал. 1 (ДВ, бр. 36/25.04.2014 г., в сила от 1.10.2014 г.) е отменена разпоредбата на т. 6, предвиждаща възможност за изменение на плана за сеитбообръщение. Изменението обаче е след подаване на заявлението за подпомагане от 14.05.2014 г. и след уведомяване на ДФЗ за промяна в плана за сеитбообръщение от 10.04.2014 г. Поради това правилно административният съд е приел, че за стопанската 2014 г. не са били нарушени изискванията по управление на агроекологичните дейности по опазване на почвите и водите, установени в чл. 46 - чл. 48 от Наредба № 11/2009 г., както и базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и следователно е липсвало основание за прилагане на намаление на субсидията с 5%, съгласно т. 8.2. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. По изложените съображения решението в частта, касаеща наложената редукция в размер на 5 % от одобрената за подпомагане сума, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски, предвид разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 4 от АПК и частичната неоснователност на касационната жалба, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,