Решение № 8524 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2019 г.

Решение № 8524 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив срещу решение № 2651 от 13.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1321 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-29 от 19.02.2018 г. на Директора на ТП на НОИ –Пловдив и преписката е изпратена на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за издаване на ново разпореждане по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 1, т. 12 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът М. Маринов от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмена молба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-29 от 19.02.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] / прот. № 2140-15-640 от 14.11.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на М. Маринов от [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО поради неизпълнение на условието за действителен осигурителен стаж 15 години. За да уважи жалбата, Пловдивският административен съд е приел, че изслуженото време на наборна военна служба от 09.01.1971 г. до 20.02.1973 г. представлява действителен осигурителен стаж. На основание чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.) във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. С признаването на периода на отбиване на редовна военна служба за "действителен осигурителен стаж" лицето към датата на подаване на заявлението има 15 години 05 месеца и 28 дни действителен осигурителен стаж и отговоря на условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 09.01.1971 г. до 20.02.1973 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към 20.02.1973 г. и към 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основание за отпускане на лична пенсия. В същия смисъл е сложилата се последователна съдебна практика - решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, решение № 15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г., VI о., решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VI о. и др. Като е отменил оспорения акт като незаконосъобразен и е изпратил преписката на пенсионния орган за ново решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,