Решение № 13843 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14772/2012 г.

Решение № 13843 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14772/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Делото е във фаза на втора касация. Образувано е по жалба на "Глобал трак систем" ООД гр. София, с предишно наименование "Ерджи" ООД, чрез юрисконсулт Пеевски, срещу Решение № 5212 от 03.10.2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по административно дело № 264/2012 г. С влязло в сила Решение № 17339 от 30.12.2011 г., тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), Първо отделение, по адм. дело № 2861/2011 г. е отменил изцяло Решение № 4458/29.12.2010 г. постановено по адм. дело № 982/2010 г. по описа на АССГ, с което е изменен Ревизионен акт (РА) № 2000900290/07.05.2009 г., потвърден с Решение № 1011/27.07.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ( ДОУИ). Съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в отменителното решение. При новото разглеждане АССГ, Първо отделение, 7 състав, е постановил Решение № 5212 от 03.10.2012, отхвърляйки жалбата на "Глобал трак систем" ООД гр. София, срещу РА № 2000900290/07.05.2009 г., потвърден с Решение № 1011/27.07.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДОУИ). В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 800 лева. "Глобал трак систем" ООД гр. София обжалва горецитираното решение в законоустановения срок по чл. 211 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП), оспорва жалбата и изразява становище чрез гл. юрисконсулт Петрова за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения Решението на първоинстанционният съд е постановено след връщане на делото за разглеждане, със задължителни указания, съгласно които в подкрепа на тезата си жалбоподателят е следвало да ангажира по делото доказателства за броя на транспортните средства, с които е осъществявал дейността си през периода м. 06.08 г. до започването на ревизията, броя на наетите шофьори за управлението на товарните автомобили, както и автотехническа експертиза, която след като посочи какви конкретно части и материали са закупувани по процесните фактури, да посочи съвпадат ли те по вид и количество с тези по приемо-предавателните протоколи. Също така от гледна точка на своите експертни познания вещото лице е следвало да посочи според броя, марките и специфичните особености на товарните автомобили на ревизирания субект, при експлоатацията им би ли било възможно разходването на резервните части и материали от вида и количеството на закупените и в рамките на какъв период. В изпълнение на решението на ВАС Административен съд София - град с протоколно определение от 12.03.2012 г. е указал на жалбоподателя нуждата от ангажиране на доказателства по гореописаните обстоятелства. С протоколно определение от 21.05.2012 г. първоинстанционният съд повторно е указал и дал последна възможност на жалбоподателя да изпълни указанията на съда. Въпреки това в съдебно заседание от 21.05.2012 и 24.09.2012 г. пълномощникът на жалбоподателя юрк. Пеевски е заявил, че не желае ексепертиза, тъй като счита, че същата не е необходима и няма да сочи други доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че спорът в конкретния случай се свежда единствено и само до установяване на обстоятелството, дали закупените по процесните фактури материали и резервни части с цел поддръжка и текущ ремонт на автомобилите са били използвани за ремонт и поддръжка на товарните автомобили. Аргументът на ревизиращия орган е, че през периода 01.06.-30.06.2008 г. ЕРДЖИ ООД е осчетоводило разходи за извършени услуги по ремонт и поддръжка на товарните автомобили, по фактури, издадени от Римогард ЕООД, поради което закупените материали не биха могли да бъдат използвани за същата цел. Приел е, че от последното и установено обстоятелство, че материалите не са се намирали на склад е направено заключение, че същите не са предназначени и използвани за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки, поради което е споделил като правилно и законосъобразно заключението, предвид липсата на доказателства, че именно закупените материали и резервни части са използвани за ремонт на товарните автомобили, с които жалбоподателят осъществява дейността си или, че с тях е извършил друга идентична доставка. Счел е, че факта, че основната дейност на дружество е транспорт и превоз на товари не е достатъчен да релевира безспорни изводи, че именно придобитите по процесните фактури материали и резервни части са вложени в ремонт на транспортните средства на дружеството. Съгласно указанията на ВАС е приел, че за да се направи правилна преценка на обстоятелствата дали закупените материали са вложени като резервни части в използваните от дружеството - жалбоподател транспортни средства, е необходимо да се установи точния брой на транспортните средства (автомобили), с които е осъществявана дейността на дружеството през оспорвания период - от м. 06.2008 г. до започването на самата ревизия, както и броя на наетите по трудово или друго правоотношение шофьори, обслужващи тези автомобили, каквито доказателства в този смисъл липсват. С ангажирането на съдебно-счетоводна експертиза и приетото по делото заключение първоинстанционният съд е намерил, че дори и да е доказано начисляването на ДДС по спорните фактури по реда на чл. 86 от ЗДДС, това не доказва по безспорен и категоричен начин твърденията на жалбоподателя. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е съобразил дадените с Решение № 17339 от 30.12.2011 г., тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), Първо отделение, по адм. дело № 2861/2011. на ВАС указания и е изяснил фактическата обстановка по спора. Изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че спорната част на ревизионен акт е правилна и същият следва да бъде потвърден . Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Правилно е становището на Административен съд - София - град, че при наличието на тези доказателства не може да бъде направен категоричен извод относно основателността на възраженията на жалбоподателя, поради което същия е следвало да ангажира допълнителна доказателства, както изрично му е указано с решението на ВАС и двете протоколни определения на първоинстанционния съд. Настоящата инстанция приема, че доказателствената тежест на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните доставки на материали, тяхното действително изпълнение и приемане. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционният съд обосновано е обсъдил всички факти и доказателства от значение за делото. Обжалваното решение е правилно - при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е обосоновано. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съставът на ВАС установи, че решението на АССГ е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид гореизложеното, решението на АССГ не е засегнато от пороците, посочени в жалбата, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски в дължимия на дирекцията размер са присъдени по делото от първоинстанционния съд, поради което касационната инстанция не присъжда отново юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение