Решение № 6247 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7677/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравно осигурителна каса/РЗОК/ - Хасково против Решение 579/14.07.2023г. на Административен съд - Хасково по адм. дело 1089/2022г. С него се отменя Заповед за налагане на санкции РД-08-1068#6/28.10.2022г., издадена от Директора на РЗОК - Хасково. Със заповедта се налагат на АИПСМП-ДиМед ЕООД санкции финансова неустойка по 100 лева за нарушения, установени по т. 1 и т. 2 от заповедта, по чл. 122, ал. 2 във връзка с чл. 148, ал. 1, чл. 117, т. 5 от НРД 2020-2022г. за медицински дейности и чл. 7,т. 15 и чл. 10 от Индивидуалния договор, и по чл. 219, ал. 1 във връзка с чл. 217, чл. 218, ал. 2 IБ Приложение 2/в частта указания за попълване на амбулаторен лист за преглед от общопрактикуващ лекар или лекар специалист, от НРД 2020-2022г. за МД, чл.14, чл. 50, чл. 51 от Договор 261101/1.03.2022г. Поддържа доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че нарушенията са установени по безспорен начин и е в оперативната самостоятелност на органа да наложи подходящото наказание. Ответникът, Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска практика-ДиМед ЕООД взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона относно касационната проверка констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна. В производството пред Административен съд Хасково по жалба от дружеството е установено, че в констативен протокол за извършени нарушения са отразени като извършени такива а именно, уведомяване извън тридневен срок, задължителен по чл. 122, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022г. относно промяна на графика за три случая на дати 19.07.2022г., на 20.07.2022г. и за 4.08.2022г. Също така е квалифицирано като нарушение съставяне на първичен документ, в който отчетения амбулаторен преглед по диспансерно наблюдение, описан в АЛ454/20.05.2022г. не са вписани данните на изпращащ лекар, назначил дейността, регистрационен номер на практиката, УИН на лекаря, номер и дата на Медицинско направление за консултация или да провеждане на съвместно лечение-бл. МЗ-НЗОК 3. Така описаните нарушения административният орган квалифицирал като едно нарушение и наложил санкции, които индивидуализирал като отчел, че не са маловажни тъй като са извършени повече от един път. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил изцяло заповедта. Приел, при безспорна фактическа обстановка, че квалификацията на нарушенията като едно по всяка точка от заповедта не отговаря на фактическото положение. При установени по няколко нарушения е наложено по едно, с отчитане на броя им като отегчаващо обстоятелство, което е нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 146 АПК. Решението е правилно. Санкционната дейност при изпълнение на индивидуален договор за медицинска дейност с НЗОК е регламентирана в ЗЗО, НРД и индивидуалните договори. Смесеният характер на уредбата на отговорността на законово и договорно основание не изключва принципите на санкционните производства по осъществяването й. Тези принципи са, че нарушение е само това поведение, което е описано като такова в законова норма, наказание се налага само това, което е предвидено в закон/правна норма, то трябва да е в предвидените размери по закон и индивидуализирано по размер с оглед конкретиката на случая. Това включва характеристика на извършителя, преценката за маловажен случай, отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Също така, че констатацията за нарушение и квалификацията му следва да са фактически и юридически формулирани еднозначно, което е задължително с оглед защитата на правата и интересите на нарушителя. Това означава, че следва да бъде установено от фактическа страна фактическия състав на нарушението и правната му квалификация. В тази дейност административният орган няма оперативната самостоятелност при констатация, че има извършени няколко нарушения, да наложи наказание само за някое от тях и да отчете останалите като отегчаващи обстоятелства, не може също така да наложи общо наказание за всички тях, защото в тази административно наказателна дейност не съществуват правните състояния на идеална и реална съвкупност от деяния, регламентирани по други закони. Извършеното от административния орган в случая е нарушение на материалния закон и е нарушило правото на защита на соченото за нарушител лице, които нарушения не могат да бъдат преодолени с доводи, че безспорно е установено нарушение, за което следва да се наложи санкция. Нарушенията на административно производствените правила в случая са на формално извършване и при констатирането им единствената последица е отмяна на административния акт като незаконосъобразен, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер 1000лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно от АПК, Върховен административен съд шесто отделение