Решение № 4178 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8999/2020 г.

ВАСVIII отделение01.04.2021 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 477 от 9.04.2020 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 2384/2019 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4178 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8999/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 477 от 9.04.2020 г., постановено по адм. д. № 2384/2019 г., Административен съд – Бургас е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-502–0310447 от 19.09.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която е наложена на "ГЕЯ КОМ" ЕООД с [ЕИК] принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бензиностанция "Бургойл", находяща се в гр. Болярово, обл. Ямбол, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. С решението НАП е осъдена да заплати разноски в размер на 800, 00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, в която се твърди, че решението на Административен съд – Бургас е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се заплащане на разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "ГЕЯ КОМ" ЕООД, представлявано от управителя Г. Г., чрез упълномощения адв. М. М., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Бургас е отменил по жалба на "ГЕЯ КОМ" ЕООД Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-502–0310447 от 19.09.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – бензиностанция "Бургойл", находяща се в гр. Болярово, обл. Ямбол, стопанисван от "ГЕЯ КОМ" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като в съдебното производство административният орган не е доказал посоченото в оспорената заповед, че използваното от търговското дружество фискално устройство няма техническа възможност за установяване на дистанционна връзка и подаване на данни към НАП, в нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. В обекта е монтирано и въведено в експлоатация ЕСФП, модел "TREMOL" FP05 P-KL, с ИН на ФУ: 004033 и ИН на ФП: 35004033, регистрирано в НАП с номер 3290788. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, обектът е снабден с необходимата техника, извършени са необходимите действия по отчитане на продажбите, софтуерът е лицензиран, фискалното устройство е лицензирано и отговаря на техническите изисквания, предвидени в приложимата към релевантния момент правна норма. На основание така установените факти по делото и приложимите правни разпоредби е направен извод, че не е налице приетото от административния орган основание за прилагане на ПАМ. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд – Бургас е законосъобразно и правилно. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил. На основание тълкуване на относимите правни разпоредби и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за превантивност на ПАМ – преустановяване на поведение, водещо до неподаване на данни до НАП, като определеният срок за запечатване е мотивиран и съразмерен на нарушението и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно възприети от съда и отразени в мотивите на съдебното решение. По същество водещият мотив на административния съд се изразява в това, че в съдебното производство административният орган не е установил нарушението, послужило като основание за налагане на ПАМ. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за правилен, основан на правилно тълкуване на фактите по делото и при правилно приложение на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В конкретния случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Според тази норма всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на течни горива от търговски обект е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Установено е по делото, че за периода 1.10.2020 г. – 21.10.2020 г. в обекта на проверяваното дружество е имало монтирано и въведено в експлоатация ЕСФП, регистрирано в НАП. Съгласно приетото по делото заключение от извършената съдебно-техническа експертиза, обектът е снабден с необходимата техника, извършени са необходимите действия по отчитане на продажбите, софтуерът е лицензиран, фискалното устройство е лицензирано и отговаря на техническите изисквания, предвидени в приложимата към релевантния момент правна норма. Не е установена причината, поради което подаваните от обекта данни за отделни продажби не са достигнали до сървъра на НАП. При тези обстоятелства, обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано, че дружеството не е изпълнило задължението си да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличното количество гориво в резервоарите, което съставлява нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. От изложеното следва, че като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и я е отменил Административен съд – Бургас е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Такова искане е налице в представения отговор на касационната жалба, но не е представен списък, нито доказателства за извършени разноски в настоящото производство, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1