Решение № 5788 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12231/2023 г.

Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началник отдел Местни данъци и такси при община Несебър, подадена чрез юрк. Попова, срещу Решение 760/14.07.2023 г., постановено по адм. дело 2623/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на Грундинвест ООД е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) МДТ-903 от 01.10.2020 г., издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси при община Несебър, частично изменен с Решение 9 от 02.12.2020 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Несебър, с който на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2015 г. 2019 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е разгледал всички доказателства по делото, които според касатора установяват надлежното предоставяне на услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Сочи се, че с оспорения акт не е определена такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, а единствено за останалите два компонента на такса битови отпадъци. Излагат се подробни доводи за това, че през процесния период общината е предоставяла услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради което и таксата е дължима. Оспорват се изводите на съда за недължимост на таксата за услугата по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, като се твърди, че през процесния период обезвреждането на битови отпадъци от община Несебър се е извършвало в регионалното депо Братово-запад. В касационната жалба е посочено, че се представят доказателства по опис, като такива не са приложени. Иска се отмяна на решението и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд или спора да се реши по същество от касационната инстанция. Ответникът - Грундинвест ООД, чрез адв. Матеев оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и като съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото за основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е бил АУЗД МДТ- 903 от 01.10.2020 г., издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси при община Несебър, частично изменен с Решение 9 от 02.12.2020 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Несебър, с който на дружеството са установени задължения за ТБО за периода 2015 г. 2019 г. От фактическа страна административният съд е приел, за установено, че през периода 2015 г. - 2019 г. Грундинвест ООД е собственик на недвижим имот 53045.503.111, находящ се в гр. Обзор, община Несебър, област Бургас, по кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-59 от 14.09.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: м. Ефрем чешма, с площ от 14 563 кв.м, трайно предназначение - урбанизирана, с начин на трайно ползване: За почивен лагер, съгласно нотариален акт 118 от 28.12.2006 г. За имота е подадена декларация по чл.17, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). За да отмени установените с оспорения АУЗД задължения, административният съд е приел, че актът е материално незаконосъобразен. Изложил е съображения за това, че процесния имот не генерира битови отпадъци и за него не се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Обсъдил е приетите по делото пътни листове на сметосъбиращи автомобили и е приел, че от тях не се установява осъществяване на услугата, поради което изводът на органа за дължимост на ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване е незаконосъобразен. Според решаващия съд, не е доказано по категоричен начин и обстоятелството имотът да е включен в заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ за периода 2015г.-2019г. По отношение на услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е счел, че доколкото процесния имот се намира извън строителните граници на населеното място, то такса за тази услуга не се дължи. Независимо от това в процесния случай, според съда, е установена и липса на реално предоставяне на тази услуга. Административният съд е приел, че жалбоподателят не дължи и заплащане на компонента от ТБО за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Посочил е, че по делото са приети като доказателства акт за публична общинска собственост 5799 от 11.07.2014г. за ПИ с 61056.20.108, акт за публична общинска собственост 5798 от 11.07.2014г. за ПИ с идентификатор 61056.20.109 и акт за публична общинска собственост с 5800 от 11.07.2014г. за ПИ с идентификатор 61056.86.21, всички находящи се в землището на [населено място], община Несебър, с начин на трайно ползване: депо за битови отпадъци (сметище), но въпреки така представените титули за собственост в акта на решаващия орган, частично потвърждаващ процесния АУЗД, дължимостта на този компонент от ТБО е обусловена единствено с акт за частна общинска собственост 5744/30.05.2014г. за депо за битови отпадъци/сметище, находящо се в гр. Обзор, общ. Несебър, ПИ 53045.234.565 (м. Балабана), което не е функционирало през спорните периоди. Съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на функциониращо депо на територията на общината, а практически, отпадъците са се извозвали до нерегламентирано сметище извън града, която дейност не може да се приеме за обезвреждане на отпадъци по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за управление на отпадъците. Решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция намира, че по делото не е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения АУЗД, което е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. От текста на решението не става ясно защо съдът приема, че с оспорения акт са установени задължения за такса битови отпадъци в трите й компонента, без да са събрани относими доказателства относно приложимите в съответната редакция към процесните периоди нормативни разпоредби. Съдът не е установил какъв е размерът на ставката за ТБО през процесните периоди и дали същия правилно е приложен. По делото не са приложени решения на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ относно размера на ставките за отделните компоненти на ТБО за процесните периоди, а в решението е прието единствено, че ставката за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищните имоти е 3,4 промила, за поддържане на чистотата на населените места е 1,6 промила, а за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депа е 0,4 промила. Не е посочено, обаче, за кои години съдът е приел цитирания размер на таксата, както и от кои доказателства се установява това обстоятелство. Видно е от доказателствата по делото и конкретно от посочената в решението таблица /л.535/, в същата са налице данни за размера на ТБО за периода 2010г.-2017г., но не и за 2018г. и 2019г. По тези съображения и с оглед на твърдението в касационната жалба, че с процесния акт не е начислена такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за нито една от процесните години, настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е събрал необходимите доказателства и не е установил за кои от трите компонента на ТБО се отнасят задълженията установени с оспорения акт за всяка една от процесните години. По делото е останало неизяснено от фактическа страна това обстоятелство, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. Основателно е и възражението на касатора за това, че съдът не е обсъдил представените доказателства за функциониращо депо на територията на община Несебър с оглед твърденията, че през процесните периоди обезвреждането на битови отпадъци от община Несебър се е извършвало в регионалното депо Братово-запад. Съдът е следвало да даде конкретни указания за представяне на доказателства в тази насока, с каквито общината разполага, видно от описаните като приложения към касационната жалба доказателства. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. По аргумент от чл. 71 ЗМДТ, доказването на предпоставките за дължимост на ТБО за трите вида услуги е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. В тази връзка, в нарушение на служебното начало, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК да даде конкретни указания на административния орган за представяне на доказателства, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно. Същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да се изискат решенията на общинския съвет за определяне на размера на ТБО по компоненти за процесните периоди и да се установи за кои услуги са определените с акта задължения. Следва да се укаже на органа да представи доказателства в подкрепа на твърдението, че през процесните периоди обезвреждането на битови отпадъци от община Несебър се е извършвало в регионалното депо Братово-запад, да се изяснят всички релевантни въпроси относно периода на установените задължения, както и фактическите основания за възникването им, като бъдат събрани и обсъдени съответните относими и допустими доказателства. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,