Решение № 13079 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2012 г.

Решение № 13079 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 127, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 5753/15.12.2011 г., постановено по адм. дело № 6412/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1100206/18.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, с който на основание чл. 22а, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ е отказано възстановяване на декларирания надвнесен данък в размер на 334.28 лв., потвърден с Решение № 1057/22.06.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че съдът е тълкувал разширително нормата на чл. 22а от ЗДДФЛ, като не е съобразил, че текстът й изисква гражданският брак на данъчно задълженото лице да е сключен към момента на възникване на облигационното правоотношение по договора за ипотечен кредит. В тази връзка излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу посочения акт за прихващане или възстановяване, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Мартин Василев Киров, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на осъществените пред настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на обжалване пред Административен съд - София град е Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1100206/18.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, с който на основание чл. 22а, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ е отказано възстановяване на декларирания надвнесен данък в размер на 334.28 лв. За да се произнесе по законосъобразността на оспорения АПВ, административният съд е приел, че особеното производство по глава ХVI, раздел I е образувано по депозирана на 18.02.2011 г. от Мартин Киров декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която е заявен надвнесен данък за възстановяване в размер на 334.28 лв. След извършена проверка, органът по приходите е издал обжалвания АПВ, с който е отказал възстановяването, тъй като договорът за ипотечен кредит от 12.10.2007 г. е сключен преди датата на сключване на граждански брак от лицето - 8.08.2008 г. и не е налице условието по чл. 22а, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Между страните не е имало спор за фактите, а противоречивите им тези са концентрирани върху правния въпрос - необходимо ли е лицето да е в брак към момента на сключване на договора за ипотечен кредит или за ползването на данъчното облекчение е достатъчно гражданският брак да е налице към момента на ползването му. В тази връзка административният съд е приел, че нормата на чл. 22а от ЗДДФЛ не поставя изрично условие бракът да е сключен към момента на възникване на облигационното правоотношение, поради което е достатъчно предвиденото условие да е осъществено към датата на ползването на данъчното облекчение. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Съобразно разпоредбата на чл. 22а от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит, когато са налице следните условия: 1. договорът за ипотечен кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак; 2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора и 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година. Визираната разпоредба не сочи към кой момент следва да е сключен гражданският брак при наличието на другите кумулативно изискуеми условия за ползване на данъчното облекчението, поради което той следва да се изведе въз основа на логическото и систематичното й тълкуване, съобразено със спецификата й на данъчна норма и нейната социална насоченост. Същата изключва ограничаване на приложното поле на нормата, поради което настоящият състав намира, че доводите на касатора досежно необходимостта гражданският брак да е факт към момента на сключване на договора за ипотечен кредит са неоснователни. Правилен е изводът на административния съд, че за да е осъществена предпоставката по чл. 22а, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е достатъчно към края на м. декември на годината, за която ще се ползва данъчно облекчение, лицето да има сключен граждански брак. В конкретния случай по отношение на Мартин Василев Киров и неговото семейство за 2010 г. са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 22а от ЗДДФЛ, поради което органът по приходите незаконосъобразно е отказал възстановяване на надвнесения данък с процесното АПВ. Като е достигнал до същия краен правен извод, административният съд правилно е приложим материалния закон и е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,