Решение № 51 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14362/2014 г.

Решение № 51 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14362/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Дентален център - 1 Сливен" ЕООД, гр. Сливен за отмяна на Определение № 163/03.05.2014 г. по адм. дело № 92/2014 г. на Административен съд - Сливен, влязло в сила с Определение № 9600 от 09.07.2014 г. по адм. дело № 8684/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което жалбата на центъра против писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-04-6/30.12.2013 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Молителят поддържа, че са налице нови обстоятелства и писмени доказателства, които не са взети предвид при решаване на делото, както и че посоченото определение противоречи на влезли в сила решения, постановени между същите страни, и излага съображения по тълкуването на събраните в хода на делото доказателства и прилагането на закона. Моли, на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК посоченото по-горе определение да бъде отменено. Ответникът - директорът на РЗОК - Сливен не изразява становище. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: С определението, чиято отмяна се иска, е прието, че жалбата на молителя против писмена покана изх. № 29-04-6/30.12.2013 г. на директора на РЗОК - Сливен за възстановяване на суми, получени без правно основание, е недопустима, тъй като е подадена след предвидения срок за оспорване. На това основание жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Като нови доказателства по делото са представени писмо от РЗОК - Сливен от 11.03.2014 г. до кмета на община Сливен с молба за съдействие при връчването на цитираната по-горе покана на адресата "Дентален център - 1 Сливен" ЕООД, гр. Сливен, както и отговор на кмета на общината с изх. № 3500-2/10.05.2014 г. Представени са и незаверени копия от решения на Административен съд - Сливен по адм. дела № 90/2014 г. и № 91/2014 г., с които жалбите на молителя против покани за възстановяване на получени без основание суми съответно № 29-04-23/21.03.2012 г. и № 29-04-07/30.12.2013 г. на директора на РЗОК - Сливен, са разгледани по същество. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна съобразно посочените в него основания Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая нови доказателства и нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, изяснен по-горе, не са представени и не са изложени. Представените писмо до кмета на община Сливен и отговор на последния орган не са нови и новооткрити, тъй като предхождат постановяването на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Останалите съображения в искането са относно тълкуването на събраните в хода на делото и обсъдени от съда факти и доказателства и прилагането на закона, т. е. доводи, които сочат на незаконосъобразност и необоснованост на определението и които не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство, представляващо извънреден, извънинстанционен способ за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл. 239 от АПК, но не и на основанията, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК. Не са осъществени и предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на определението. Разпоредбата на цитирания текст предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. С определението, чиято отмяна се иска правният спор не е решен по същество, поради което нормата на чл. 239, т. 4 от АПК не може да се приложи. Освен това определението, чиято отмяна се иска и посочените от молителя решения независимо от идентичността на страните, нямат идентичен предмет, тъй като са образувани по жалби против различни административни актове. Ето защо не са налице основанията за отмяна на съдебния акт, визирани в нормата на чл. 239, т. 4 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Поради всичко изложено съдът приема, че условията на чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК не са изпълнени и следователно не са налице предпоставки за отмяна на определението на тези основания. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,