Решение № 352 от 02.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 113/2025 г.

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч, против въззивна присъда № 11/13.11.2024 г. на Ловешкия окръжен съд по ВНОХД № 328/2024 г. С тази присъда Ловешкият окръжен съд е отменил присъда № 13/11.06.2024 г. на Троянския районен съд по НОХД № 25/2024 г., с която подсъдимият С. Р. А. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. Вместо това е признал същия за невинен в това на 09.08.2022 г., около 11 ч., в [населено място], в кухня на първия етаж на къщата, обитавана от него на [улица], без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество – марихуана в два обекта с общо тегло 117, 430 гр. и на обща стойност 704, 58 лв., поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. Произнесъл се е по веществените доказателства и направените по делото разноски. В касационния протест и допълнението към него, поддържани в с. з. пред ВКС от прокурора при ВКП, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че мотивите на въззивния съд са непълни и неясни, като не позволяват да се разбере действителната му воля. Изразява се несъгласие с направените изводи за недоказаност на авторството на деянието, които са вследствие на фрагментарен и превратен доказателствен анализ. В тази връзка се изтъква, че показанията на полицейските служители Б., Ч. и Б., провеждали беседи с подсъдимия, са били неправилно игнорирани, както и записаното в протокола за претърсване, че подсъдимият доброволно е предал двата плика с тревиста маса, включително е записал, че веществото е за негова лична употреба. Оспорва се и извода за липса на идентичност между иззетата по протокола тревиста маса и изследваното от вещото лице К. наркотично вещество. Според прокурора поемните лица (св. В. В. и П. Ц.) са възприели как лично подсъдимият е посочил местата, откъдето са били иззети наркотичните вещества, същите са били тествани по установения ред, а впоследствие запечатани и свидетелите са положили подписи върху етикетите на опаковките, които впоследствие са били предадени на вещото лице. Претендира се отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Ловешкия окръжен съд. Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват пред ВКС и не изразяват позиция по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Изцяло неоснователни са възраженията относно пълнотата на мотивите на въззивния съдебен акт. Прочитът на същите дава ясна представа за установените фактически данни и доказателствените източници, от които те са били изведени. Налице е достатъчно пълен анализ на всички допустими и относими доказателствени материали, които да ориентират страните в процеса относно действителна воля на решаващия съд. Сред допустимите за съдебна оценка доказателствени източници със сигурност не са нито показанията на полицейските служители, провеждали беседи с подсъдимия, нито записаните изявления на подсъдимия А. в протокола за претърсване изземване от 09.08.2022 г. В тази връзка съдебната практика е последователна, като по въпроса с беседите същата е в синхрон с тази на Европейския съд по правата на човека (вж. делото Димитър Митев срещу България, решение от 08.03.2018 г. на Европейския съд за правата на човека ), довела до промяна на текста на чл. 118, ал. 2 от НПК (вж. ДВ, бр. 18 от 2024 г.). С решението си от 08.03.3018 г. ЕСъдПЧ е намерил за недопустимо използването като доказателства в процеса на преразказани от полицейски служители признания на заподозряно/обвиняемо лице, при проведени с тях беседи, в условията на арест или задържане, без надлежно уведомяване и осигуряване на правото им да ползват адвокатска защита и да не дават уличаващи ги обяснения, които могат да бъдат използвани за осъждането им (които права поначало се осигуряват при надлежен разпит в качеството на обвиняем). Акцент е поставен не само върху самостоятелното право на адвокатска защита от момента на първия контакт с полицията, но и върху задължението лицето да бъде информирано за правото му на мълчание (респ. да дава или не обяснения), като отказът от това право, макар и допустим, следва да е свободен и информиран със знание за последиците от този избор – като напр. възможността признанията му да бъдат използвани в процеса за неговото осъждане. Поради това организирането на беседи, разговори, в писмена или устна форма, подписани лично от съответните лица или не, провеждани от полицейски служители по ЗМВР, могат да имат само оперативно значение, с оглед разработването на версии и тяхната проверка. Те обаче нямат процесуална стойност и направените изявления от лицата не могат да се включват в доказателствения материал. Още по-малко е възможно това да бъде вършено чрез възпроизвеждането им от съответните полицейски служители, които са ги чули или записали. В българския НПК ясно са очертани правилата за това по какъв начин се установяват доказателствата в процеса и кой е компетентния орган, пред който това може да бъде сторено (вж. чл. 104, 115, 138 от НПК). Съвсем ясно е и че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и реда на НПК (чл. 105 от НПК). Опитът за заобикаляне на установения в НПК процесуален регламент за депозиране както на обяснения (така и на свидетелски показания), води до неглижиране на основни процесуални права и непоправими последици за справедливостта на наказателното производство. Именно поради това, с визираното изменение на чл. 118, ал. 2 от НПК е предвидено, че лицата, извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. В тази връзка законосъобразно въззивната инстанция не е кредитирала показанията на полицейските служители П. Б. и С. Ч. в частта относно провежданите беседи с подсъдимия А. и преразказа на негови изявления по време на извършеното претърсване, тъй като към 14.05.2024 г., когато същите са били разпитани пред въззивния съдебен състав, разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2024 г.) е била изменена. Записаните изявления на подсъдимия С. А. в протокола за претърсване и изземване, че намереното наркотично вещество е негово и е за лична употреба (на които се позовова прокурора в протеста), също нямат никаква доказателствена стойност и не могат да бъдат ползвани за уличаването му, тъй като те не са направени по надлежен процесуален ред. Св. Б. формално не е преразказвал изявления на подсъдимия, като въззивният съд е посочил поради какви причини не кредитира показанията му, които са се отнасяли до предходно поведение на А. и получаването на оперативна информация за държането на наркотични вещества, станали повод за образуване на досъдебното производство. По този въпрос обаче възражения не са представени в протеста и ВКС не намира за нужно да ги коментира. Неоснователни са и доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона поради оправдаването на подсъдимия. Всъщност, изтъкнатите в протеста аргументи, с които са мотивирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, явно касаят обосноваността на съдебния акт, които не са касационни основания. Изразеното несъгласие с интерпретацията на доказателствените източници и направените въз основа на тях изводи за отсъствие на достатъчно убедителни доказателства, които да подкрепят обвинителната теза, не държи сметка, че тази дейност е изцяло в правомощията на инстанциите по същество и не подлежи на касационен контрол, освен ако съдебното убеждение е опорочено поради реализирани конкретни процесуални нарушения, каквито в настоящия случай липсват. Съвсем очевидно е, че основната причина за оправдаването на подсъдимия е свързана с невъзможността по обективен, а и убедителен начин, да се установи, че иззетата при претърсването зелена тревиста маса, разпределена в два обекта (ВД обект 1 с надпис „ В камера на хладилника .. се намери полиетиленов плик със суха зелена тревиста маса“ и ВД обект 2 с надпис „В долен кухненски шкаф се намери найлонова чанта с надпис Life”) е идентична на изследваната (предоставена в бял и кафяв хартиени пликове, приложени по делото) по експертното заключение по ФХЕ на вещото лице Н. К.. Както в протокола за претърсване и изземване, така и в постановлението от 10.08.2022 г. за назначаване на експертиза, е налице подробно записване на обектите, предоставени за изследване. Липсват данни след изземването им те да са били предмет на самостоятелен оглед, както и найлонови чантички/пликове да са били разопаковани и съдържанието им да е било прехвърлено в отделните хартиени пликове, получени от вещото лице. Противно на заявеното в протеста двете поемни лица (св. П. Ц. и В. В.), както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, съвсем ясно са възпроизвели спомените си, че тревистата маса не е била пресипвана в други пликове. Въпреки положените усилия, по делото не са били установени други доказателствени източници, които по убедителен начин да информират за идентичност между иззетите и изследваните обекти, респ. по какъв начин тревистата маса, описана в протокола за изземване, е попаднала в приложените по делото хартиени прикове в насипно състояние. В този аспект, за да оправдае подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение въззивният съд ясно е заявил убеждението си, че не е преодоляна бариерата за осъждане по чл. 303, ал. 2 от НПК, като то не е произволно, а се базира на обективна, последователна и внимателна оценка на ангажираните в процеса доказателствени материали. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и въззивната оправдателна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение