Решение № 2038 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12943/2013 г.

Решение № 2038 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12943/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Валентин Станков Иванов от с. Нови хан, община Елин Пелин чрез адв. Г. Стоянов срещу решение № 962 от 05.12.2012 г., постановено по адм. д. № 346/2012 г. по описа на АС - София област. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Съдът не бил обсъдил и взел предвид показанията на разпитания свидетел и неправилно бил приел недоказаност на претенцията за имуществени вреди в размер на 30 000 лв. Отделно от това съдебното решение било немотивирано - след като АССО бил установил наличието на твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия, незаконосъобразно бил стигнал до извода за липса/недоказаност на настъпили вреди от тези бездействия, съответно - за липса на причинно-следствена връзка между бездействието и вредите. По горните съображения касаторът твърди неправилност на съдебното решение и моли същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се явява лично и с адв. Стоянов, който поддържа касационната жалба, а по същество иска отмяна на съдебното решение по изложените в жалбата и допълнително развити в съдебно заседание съображения. Ответникът, Общинска служба "Земеделие" - гр. Елин Пелин, редовно призован, се представлява от юриск. Велковски, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - София област е отхвърлил иска на касатора срещу Общинска служба "Земеделие" - гр. Елин Пелин за изплащане на сумата от 3 000 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата от 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претенция за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от незаконосъобразното бездействие на общинска служба "Земеделие" - гр. Елин Пелин да приведе в изпълнение следните, влезли в сила съдебни решения, както следва: по гр. д. № 273/2010 г., гр. д. № 60/2007 г. и гр. д. № 245/2008 г. - всички по описа на Елин Пелинския районен съд. За да стигне до този резултат, Административен съд - София област, след анализ на приетите от него за относими към предмета на спора доказателства и след подробно проследяване на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че общинска служба "Земеделие" - Елин Пелин действително е допуснала незаконосъобразно фактическо бездействие, като не е изпълнила към настоящия момент и трите, цитирани от ищеца в исковата му молба съдебни решения. Въпреки наличието на този първи елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, съдът е приел че остават недоказани останалите елементи от този състав - ищецът не е провел пълно и главно доказване на наличието на претърпени вреди от това бездействие - от една страна, а от друга страна - не е доказал наличието на причинна връзка между евентуално настъпили такива вреди и установеното за незаконосъобразно бездействие на административния орган. По горните съображения АССО е отхвърлил обективно съединените искове срещу ОСЗ - Елин Пелин като неоснователни. По касационната жалба на Валентин Иванов срещу решението на АССО първоначално е образувано адм. д. № 1604/2013 г. по описа на ВАС, трето отделение. В проведеното по делото съдебно заседание на 03.06.2013 г., след наведени доводи от представителя на Върховната административна прокуратура и на база твърдения в самата касационна жалба, съставът на ВАС е приел, че обжалваното съдебно решение на АССО или е постановено при наличието на явна фактическа грешка, или при непълнота, доколкото искът е предявен и поддържан за сумата от 30 000 лв. имуществени вреди и 20 000 лв. неимуществени вреди, а, както в мотивите, така и в диспозитива на същото решение, същите искове са приети за предявени, съответно отхвърлени за сумата от 3000 лв. имуществени и 2 000 лв. неимуществени вреди. Предвид горната констатация съставът на ВАС е прекратил производството по делото и е изпратил същото на АССО по компетентност с указания след това делото отново да бъде изпратено на ВАС за произнасяне по предявената касационна жалба. В изпълнение на протоколното определение на ВАС Административен съд - София област е насрочил делото в открито съдебно заседание и, след изслушване на страните, на основание чл. 176 от АПК е постановил решение № 768 от 16.07.2013 г., с което е допълнил решение № 962 от 05.12.2012 по същото дело, като е отхвърлил иска за имуществени вреди до пълния предявен размер от 30 000 лв и е отхвърлил иска за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 20 000 лв. Допълнителното решение на АССО е съобщено на Валентин Станков Иванов на 26.07.2013 г. и е влязло в сила като необжалвано. Решението на АССО е правилно като краен резултат, макар и по различни от изложените в него съображения. Правилно АССО е приел, че в тежест на ищеца в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е да докаже всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица, включително реалното настъпване на имуществените и неимуществените вреди и причинната връзка между вредите и фактическото действие/бездействие или незаконосъобразния административен акт, от който същите се претендират. Още в разпореждането си от 04.05.2012 г., с което е оставил исковата молба без движение, АССО е указал на ищеца, че наличието на реално настъпили вреди и причинната им връзка с незаконосъобразната административна дейност, от която се претендират, не се презумират, а следва да бъдат доказани като доказателствената тежест пада върху ищеца. На база събраните по делото доказателства обосновано съдът е заключил, че ищецът не е провел пълно и главно доказване и не е установил както настъпването на вредите, така и причинната им връзка с твърдените незаконосъобразни бездействия на ОСЗ - Елин Пелин. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за това, че настъпването на имуществените вреди и техният размер се доказвали с показанията на разпитания по делото свидетел, а размерът на неимуществените вреди не се нуждаел от доказване, тъй като се определял от съда по справедливост. От свидетелските показания не се установява нито реалното настъпване на имуществени вреди за ищеца, нито размерът им. Още по-несъстоятелни са твърденията на касатора за общоизвестност на размера на вредите предвид цената на недвижимите имоти и обстоятелството, че се претендира обезщетение за неползване не на един, а на три недвижими имота. Недоказаността на тези два елемента от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /при изпълнение от АССО на задължението му за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК/ води до правилния извод за неоснователност на исковите претенции. Неправилно обаче АССО е приел, че е налице първият елемент от отговорността на ОСЗ - Елин Пелин за вреди - че е налице фактическо бездействие от страна на административния орган, изразяващо се в неизпълнение на посочените от ищеца три броя, влезли в сила съдебни решения на ЕПРС. Ищецът твърди, че претендираните от него имуществени и неимуществени вреди се дължат на неизпълнението на влезлите в сила решения по гр. д. № 273/2010 г. по описа на ЕПРС; гр. д. № 60/2007 г. и гр. д. № 245/2008 г. Гр. д. № 273/2010 г. по описа на ЕПРС е образувано по жалба на един от наследниците на Владимир Иванов Янев, б. ж. на с. Нови хан, срещу изричния отказ на ОСЗ - Елин Пелин да възстанови в стари реални граници собствеността върху нива с площ от 1. 500 дка в м. "Агова ливада", землището на с. Нови хан. В това производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ съдът с решението си е прогласил нищожността на решение № 458.3/11.11.2008 г. на ОСЗ - Елин Пелин поради липса на материална компетентност - към датата на постановяване на обжалвания акт вече е било налице влязло в сила решение на същия административен орган /Протоколно решение № 194/11.04.1994 г./, с което същата нива с площ от 1.500 дка в м. "Агови ливади" е била възстановена на н-ци на Владимир Янев в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Решението по гр. д. № 273/2010 г. по описа на ЕПРС е влязло в законна сила на 19.10.2011 г., след като е било потвърдено с решение по к. а. д. № 613/2011 г. по описа на АССО. С решение по гр. д. № 60/2007 г. по описа на ЕПРС съдът е признал за установено на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на ОСЗ - Елин Пелин, че наследниците на Делка Петрова Стоичкова, Йорданка Петрова Георгиева, Василка Петрова Додова и Невена Петрова Анева, всички - като наследници на Петър Колев Ценов, имат право на възстановяване на собствеността върху следните земеделски земи в землището на с. Нови хан, а именно: земеделска земя в м. "Лозанови круши" с площ от 4.000 дка при посочени съседи и земеделска земя в м. "Беклентията" с площ от 4.000 дка при посочени съседи. Съдебното решение по гр. д. № 60/2007 г./ЕПРС е влязло в законна сила като необжалвано на 25.06.2007 г., видно от отбелязване върху същото. В изпълнение на това съдебно решение ОСЗ - Елин Пелин е постановила свое решение № 670.1/10.10.2007 г., с което е възстановила в стари реални граници имотите, признати по гр. д. № 60/2007/ЕПРС, без да издаде скици на същите имоти, неразделна част от административния акт. Впоследствие обаче административният орган на основание чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е изменил това свое възстановително решение, постановявайки второ решение № 670.1-1 от 03.04.2008 г., с което възстановява на н-ци на В. Анев признатите им имоти в друга квадратура и други местности. Това второ, изменително решение на ОСЗ - Елин Пелин е обжалвано и отменено като незаконосъобразно с решение по гр. д. № 245/2008 г. по описа на ЕПРС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Решението по гр. д. № 245/2008 г. е влязло в законна сила на 30.11.2009 г., след като е оставено в сила с решение по к. а. д. № 821/2009 г. по описа на АССО. С връщане на преписката на ОСЗ - Елин Пелин са дадени указания при новото произнасяне да се прецени налице са предпоставките за възстановяване на имотите в регулация по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ или с план за земеразделяне и др. Следва да бъде отбелязано, че и в трите случая твърдяното от ищеца неизпълнение на влезлите в сила съдебни решения не съставлява неизвършване на фактически действия, които административният орган следва да извърши по силата на закона по смисъла на чл. 256 и не е фактическо бездействие по чл. 257 във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК и т. 4 от ТР № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС. В изпълнение на съдебните решени, било по указания на съда, с които преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, било по силата на самия диспозитив за обявяване нищожността на административен акт, се изисква продължаване на административната процедура от страна на административния орган, което се изразява в извършване на правни действия, приключващи с постановяване на нов административен акт или извършване на административна услуга - издаване на скици - т. е. цели се волеизявление на административния орган. Неизпълнението на съдебното решение не е фактическо бездействие, а непроизнасяне с волеизявление, поради което същото следва да се атакува по реда на обжалване на мълчалив отказ за издаване на административен акт/извършване на административна услуга или по реда на изпълнителното производство по чл. 267 и следващите от АПК. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение