Решение № 105 от 1.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 810/2016 г.

Решение № 105 от 1.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 810/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА. Образувано е по предявен от С. Х. К. срещу [фирма] иск за отмяна на арбитражно решение № 809 от 23.07.2015 г. по арбитражно дело № 809/2015 г. на арбитър ad hoc Б. Г., с което ищцата е осъдена да заплати в полза на дружеството сумата 7130,64 лв., ведно със законната лихва и разноски. Ищцата твърди, че не е уведомена за образуваното срещу нея арбитражно дело, не й е връчен препис от исковата молба и доказателствата, не е уведомена за назначения арбитър, за установени и събрани доказателства, което е довело до невъзможността й да участва в арбитражното производство и да организира защитата си, както и не й е връчен препис от самото арбитражно решение. Твърди, че е узнала за наличието на такова едва с връчването на покана за доброволно изпълнение изх. № 1514/22.01.2016 г. по изп. д. № 20168480400056 на ЧСИ Р. А., като едновременно с това й е наложен запор върху банковите сметки. С тези твърдения ищцата обосновава приложението на чл. 47, т. 4 от ЗМТА. Наред с това твърди, че не е сключвала с ответника договор за револвиращ заем № [ЕГН] /на който същият е основал претенцията си/, като не го е подписвала, което прави същия, заедно с включената в общите условия към него арбитражна клауза, нищожни поради липса на съгласие. Твърди, че това е установено с влязло в сила решение № 194/11.11.2014 г. по н. а. х. д. № 579/14 г. по описа на РС Карлово, с което Г. Пампулова е призната за виновна в това, че през м. май 2012 г. в [населено място] е съставила неистински частен документ - договор за револвиращ заем № [ЕГН] и го е употребила пред кредитния експерт на [фирма], за да докаже, че съществуват правни отношения по договор за заем между това дружество и заемателя С. Д. А. и поръчителя С. Х. Х. /К. по мъж/. С тези твърдения ищцата обосновава приложението на основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 от ЗМТА. Претендира направените в производството разноски. Ответникът по молбата [фирма] в писмен отговор е изразил становище за допустимост и основателност на предявения срещу него иск. Твърди, че предприетите от него действия по снабдяване с арбитражно решение и изпълнителен лист срещу ищцата са резултат от липсата на знание за посочените в исковата молба обстоятелства, тъй като дружеството не е било страна в наказателното производство. С оглед направеното признание на иска страната е поискала да бъде освободена от тежестта за разноските, евентуално - да бъде намалено адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното: Производството по арбитражно дело № 809/2015 г. е образувано на 29.06.2015 г. пред арбитър ad hoc Б. Г. по искова молба на [фирма] срещу С. Д. А., в качеството й на заемополучател по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 21.05.2012 г. и С. Х. Х., в качеството й на солидарен длъжник по същия договор. В исковата молба е направено твърдение за наличие на неизпълнение по договора, като неиздължената част по него възлиза на 7 130,64 лв. Кредитодателят се е позовал на арбитражната клауза на чл. 13 от общите условия на договора-версия 1.12.2011 г., съгласно която споровете по договора ще бъдат отнесени за разрешаване до който и да е от посочените арбитри ad hoc, между които е и Б. Г. с посочен адрес на арбитража. За първото заседание по образуваното арбитражно дело, насрочено за 23.07.2015 г. на ответницата С. Х. е изпратена чрез куриерска фирма "Е." пратка с описано съдържание призовка по арбитражно дело, която не е връчена, а е върната с отбелязване "отсъства". С постановеното на 23.07.2015 г. решение е прието, че между страните е налице валиден договор за заем с валидна арбитражна клауза; констатирано е, че ответниците са редовно призовани и, че не се явяват; искът е приет за доказан и е уважен. Връчването на решението на С. Х. е извършено отново при отбелязване от куриера на "отсъствие" от адреса по исковата молба. Видно от представеното решение № 194/11.11.2014 г. по н. а. х. д. № 579/14 г. по описа на Районен съд Карлово Гина П. Пампулова е призната за виновна в това, че през м. май 2012 г. в [населено място] сама е съставила неистински частен документ - договор за револвиращ заем № [ЕГН], сключен между кредитора [фирма], заемателя С. Д. А. и солидарния длъжник С. Х. Х. и го е употребила пред м. май 2012 г. в [населено място] пред кредитния експерт на [фирма], за да докаже, че съществуват правни отношения по договор за заем между това дружество и заемателя С. Д. А. и поръчителя С. Х. Х., а именно, че заемателят С. А. получава от кредитора [фирма] паричен заем в размер на 2000 лв., а С. Х. се задължава солидарно по него. На 20.10.2015 г. въз основа на арбитражното решение СГС е издал изпълнителен лист, въз основа на който ответникът е образувал изп. д. № 20168480400056 по описа на ЧСИ Р. А. С покана изх. № 1514/22.01.2016 г. ищцата е поканена да плати в полза на ответника сумата 7130,64 лв., ведно със законната лихва и разноски. При така установената фактическа обстановка и предвид направеното от ответника признание на иска, настоящият състав на ВКС приема, че молбата за отмяна е подадена в законоустановения срок, което я прави допустима; а по същество - липсва валидно сключено арбитражно споразумение между страните и ищцата С. Х. К. не е била надлежно уведомена за арбитражното производство. Посоченото е основание за отмяна на постановеното арбитражно решение, както при условието на чл. 47, т. 2 от ЗМТА, така и по това на т. 4 от същия чл. Поради доказаност на въведеното от ищцата основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 ЗМТА приложима е хипотезата на чл. 49, изр. 1, предл. 1 ЗМТА - делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от арбитража. Позоваването на ответника на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в нея предпоставки. Повод за завеждането на настоящото производство е наличието на арбитражното решение, с което ищцата е осъдена да заплати определена в него сума пари на ответника, издаден въз основа на него изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. Поради това не може да бъде прието, че последният не е дал повод за завеждане на делото и да бъде освободен от тежестта да възстанови на ищцата направените в производството разноски, независимо дали е бил страна в наказателното производство и кога е бил уведомен за него. По делото са налице данни за направени от ищцата разноски - платени от нея държавна такса в размер на 312,10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което е повече от двукратно над определения минимален размер за съответния материален интерес и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Поради това същото следва да бъде намалено до сумата 720 лв. Или общо дължимите на ищцата суми за разноски са в размер на 1032,10 лв. По изложените съображения ВКС ТК състав на Първо т. о.