Решение № 99 от 2.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 337/2019 г.

Решение № 99 от 2.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 337/2019 г., III н. о., НК, докладчик председателят Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба-жалба/ за възобновяване на наказателното производство по нохд № 476/2012 г. по описа на РС - гр. Радомир, депозирано лично от осъдения Г. Б. Г., на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането се твърди, че Г. е бил задочно осъден, че на досъдебното производство разследващият полицай му е казал, че той ще бъде свидетел по делото и че не е нужно да се явява пред съда. По тази причина и предвид лошото финансово състояние на семейството му, осъденият е заминал на работа в Испания. Посочва, че пътувайки към България, е бил задържан на границата с Унгария, където е бил уведомен, че спрямо него има постановена влязла в сила присъда, за която до този момент на е знаел. Моли делото да бъде възобновено и преразгледано. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на осъдения - адв. Б. моли да бъде уважено искането за възобновяване. Счита, че е спазен шестмесечния срок за подаване на искането с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е разбрал за постановената спрямо него осъдителна присъда по нохд № 476/2012 г. на РС - Радомир при задържането му на границата с Република Унгария на 16.10.2018 г. По-нататък акцентира на това, че производството е било разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, без да са били събрани всички необходими справки за последния адрес на осъдения, с цел неговото законосъобразно призоваване. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането. Посочва, че осъденият е бил уведомен за воденото спрямо него наказателно производство, тъй като на 21.08.2012 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем, а в последствие уведомен и за съдебната фаза на процеса. За първото съдебно заседание, осъденият Г. е бил редовно призован чрез неговата майка, а в последствие се е укрил и сам се е поставил в невъзможност да участва в производството пред Радомирски районен съд. В заключение пледира, че не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство. В последната си дума, осъденият Г. Г. отправя искане делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд като обсъди наведените в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и материалите по делото, в рамките на своите правомощия, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по нохд № 476/2012 г. на РС - Радомир е процесуално НЕДОПУСТИМО. С присъда № 67 от 05.03.2013 г., постановена по нохд 476/2012 г., Районен съд- гр. Радомир е признал подсъдимия Г. Б. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4 пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и б. "б" от НК, за което му е наложил наказание три години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване и наказание глоба в размер на 5 000 лв. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. Присъдата не е била обжалвана и протестира и е влязла в сила на 21.03.2013 г. На 13.08.2013 г. е било подадено лично от осъдения искане за възобновяване на наказателното производство по посоченото по-горе дело на Радомирския районен съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по което е било образувано н. д. № 1726/2013 г. по описа на ВКС. С решение № 533 от 28.11.2013 г., касационната инстанция е оставила без уважение искането на Г. Г. за възобновяване. Обстоятелството, че коментираното искане за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е подадено лично от осъдения, както и факта, че същият е бил редовно призован за заседанието пред касационния съд /видно от приложената по н. д. 1726/2013 г. призовка, приета лично от Г., и отразеното в съдебния протокол на ВКС от 06.11.2013 г. /, означава, че осъденият още към 13.08.2013 г. е знаел за постановената спрямо него присъда по нохд № 476/2012 г. на РС - Радомир. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, поради неучастието си в наказателното производство в шест месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. По настоящото дело, моментът на узнаване от страна на подсъдимия за постановената спрямо него присъда, е обективирано чрез сезирането на ВКС с искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК през месец август 2013 г., поради което визираният в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК срок е изтекъл най-късно през месец февруари 2014 г. Ето защо искането, предмет на настоящето дело, подадено на 27.02.2019 г. се явява просрочено и като такова не следва да бъде разглеждано. В конкретния случай е без значение факта, че Г. Г. е бил задържан въз основа на ЕЗА на 16.10.2018 г. на излизане от Р. Унгария и предаден на 30.10.2018 г. на българските власти, защото той е знаел за присъдата на РС - Радомир още през август 2013 г., към тази дата се е намирал в България, както и към м. септември 2013 г., /видно от материалите по н. д. № 1726/2013 г. по описа на ВКС/, поради което обективно не е бил възпрепятстван да подаде искане по чл. 423, ал. 1 от НПК в законоустановения срок. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че осъденият Г. Б. Г. е знаел за провежданото спрямо него наказателно производство, тъй като на 21.08.2012 г. лично е бил привлечен в качеството на обвиняем /Постановление за привличане на обвиняем - л. 3 от ДП/, спрямо него е била взета мярка за неотклонение "подписка" и му е бил проведен разпит. При тези данни, твърдението му, че на досъдебната фаза на процеса е бил само свидетел не почива на обективната действителност. Наред с това, претенцията на защитника адв. Б., която впрочем е участвала и в производството по възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за нарушена процедура по чл. 263, ал. 3, т. 2 от НПК, вече е била предмет на разглеждане в решението на ВКС по н. д. № 1726/2013 г. По изложените съображения и предвид установеното просрочие на искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, същото следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н. о.