Решение № 11995 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 839/2017 г.

Решение № 11995 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 839/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив против Решение № 2364 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 2528/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение № 2153 - 15 - 49/27.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/23.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, и са присъдени разноски. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - С. М. чрез упълномощения процесуален представител адв. Е. Василева, с писмено възражение по делото оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Решение № 2153 - 15 - 49/27.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/23.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, изпратил е преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявлението на С. М. при спазване на дадените указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице предпоставките за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер и неправилно органът е определил същата в минимален размер, поради това че не били внесени осигурителни вноски за периода 01.01.2000 г. – 28.02.2004 г. и за периода 17.05.2004 г. – 31.12.2006 г. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление вх. № МП - 79939/25.11.2014 г. С. М. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към заявлението за пенсиониране са представени писмени доказателства, но не са представени осигурителни книжки. Административният орган е приел, че по представените документи за осигурителен стаж за времето от 21.07.1967 г. до 17.11.2014 г., с прекъсвания следва да се зачете общ осигурителен стаж 35 г. 11 м. и 03 дни, от които 17 г. 08 м. 27 дни, положен по условията на втора категория труд, и 13 г. 08 м. и 29 дни от трета категория труд. В хода на административното производство е установено, че М. е упражнявал дейност като собственик на ЕТ "С. М. – М." от 01.03.1996 г. до 01.03.2004 г. и от 17.05.2004 г. до 31.12.2006 г. като частен осигурител. Във връзка с процедурата по чл. 41, ал. 1 от НПОС са изискани данни за осигурителния стаж и дохода, върху който са внесени осигурителните вноски от самоосигуряващото се лице С. М. за периода 01.01.1997 г. – 01.03.2004 г. и 17.05.2004 г. – 01.01.2007 г. Установено е, че М. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и не е внесъл дължимите осигурителни вноски като собственик на ЕТ и като земеделски производител за посочените периоди, няма постъпили данни в приход на ДОО, няма внесени осигурителни вноски. Пенсионният орган е приел, че в случая не са налице всички необходими данни по чл. 70 КСО, за да определи пенсията в действителен размер и е определил същата в минимален размер. При осъществения административен контрол, директорът на ТП на НОИ – Пловдив, с Решение № 2153 - 15 - 49/27.08.2015 г. и с мотиви в посочения смисъл е оставил без уважение жалбата на М. против разпореждането на ръководителя на "ПО". Първоинстанционният съд не е възприел тези изводи и е счел за незаконосъобразен отказът да бъде определена пенсията на М. в действителен размер. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО, доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. В случая продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени и не е налице пречка за определяне индивидуалния коефициент на М. Пенсионният орган е разполагал с редовни документи и данни за осигурителен доход на лицето след 01.01.1997 г. От цитираната по-горе разпоредба не следва, че след като за определен период от време не са внесени дължимите се осигурителни вноски, то не е налице възможност да се определи осигурителен доход за целия период след 01.01.1997 г. Невнасянето на следващата се осигурителна вноска може да има за последица само незачитане на съответния период за осигурителен стаж, но не е пречка за определяне на реален размер на пенсията по чл. 70, ал. 3 КСО чрез изчисляване на индивидуален коефициент въз основа на признатия осигурителен стаж и осигурителния доход. Относими за определянето на индивидуалния коефициент и реалният размер на пенсията в този случай са признатият осигурителен стаж и осигурителните доходи за периодите, за които са внесени осигурителни вноски за ДОО. Процесните периоди, за които не са внесени осигурителни вноски, нямат никакво отношение към отпускането и определянето на размера на пенсията в действителен размер. В същия смисъл е установената безпротиворечива съдебна практика по аналогични дела. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на директора на ТП на НОИ – Пловдив за продължаване на административното производство, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,