Решение № 12816 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2016 г.

Решение № 12816 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 187 от ЗСВ. Образувано е по жалба на С. Ж. П., от гр. П., против решение по т. 5.19 от Протокол № 8/29.06.2016 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е отказано назначаването на С. П. на длъжност "прокурор" в Районна прокуратура гр. П., поради отрицателно становище на Комисия "Професионална етика" към Прокурорската колегия. Жалбоподателят излага съображения, че оспореният акт не е мотивиран, постановен е в нарушение на административно производствените правила и противоречи на принципите по чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК, като се твърди и неточно приложение на материалноправните разпоредби - основания за отмяната му по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Поддържа следните оплаквания: 1/ при участието в конкурса кандидатът е получил оценки "Отличен 5.50" на писмения изпит и "Отличен 5.85" на устния, като е класиран от конкурсната комисия на първото заявено от него желание - РП - П., и в съответствие с чл. 28, ал. 2 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи (Правилата), е подал заявление за заемане на длъжността, за която е класиран. С решение по т. 2.19 от Протокол № 3/31.05.2016 г. Комисията по професионална етика (КПЕ) е отложила разглеждането на проект за становище за притежаваните от Паров нравствени качества, без да изложи конкретни причини за това. С последващо решение на КПЕ към Прокурорската колегия е изготвено становище, с което е прието, че С. П. не притежава в пълнота необходимите нравствени качества за назначаване на длъжността, за която е класиран, поради което Комисията по предложенията и атестирането на Прокурорската колегия (ПК) към ВСС е предложила на ПК на ВСС да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните бройки се назначат класираните кандидати. Предвид така развилата се процедура, с решение по т. 5.19 от Протокол № 8 от 29.06.2016 г. ПК на ВСС е отказала да назначи жалбоподателят поради отрицателно становище на КПЕ към ПК, което противоречи на принципа на равенство по чл. 8, ал. 2 от АПК, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. 2/ Счита, че липсват мотиви при вземане на процесното решение, като единственото, което е изложено от колегиалния орган е, че е налице отрицателно становище от КПЕ към ПК на ВСС. Н., че актовете на помощните комисии към съответните колегии на ВСС са актове на помощни органи, поради което преценката дали даден кандидат притежава нравствени качества, следва да се извърши от органа, който упражнява правомощията по чл. 193, ал. 3 - 5 от ЗСВ на базата събраните релевантни доказателства, като в този смисъл посочва решение № 11470 от 19.09.2012 г. по адм. дело № 2326/2012 г. на ВАС. Т., че според чл. 34, ал. 3 от ЗСВ за мотиви на решение на ВСС, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете отрицателни становища, ако има такива, като от представения по делото стенографски протокол не може да се установи дали е взето отношение от членовете на ПК на ВСС, относно фактите и обстоятелствата от значение за преценката на нравствените и професионални качества, съответстващи на КЕПБМ, за да не бъде назначен на длъжност "прокурор" в РП - П. 3/ В допълнителна писмена защита, подадена от пълномощника му, адв. Йорданов се излага, че становището на КПЕ към ПК на ВСС се базира на приключили дисциплинарни и досъдебни производства, като повдигнатите срещу него обвинения се дължат на влошените отношения между жалбоподателя и съпругата му. При подхода, който е демонстрирал при вземане на решението, е видно, че ПК на ВСС не е изпълнил изискването на чл. 186, ал. 4 от ЗСВ за обсъждане на професионалните и нравствени качества на кандидата, още по-малко пък на документите, представени за кандидата. Изложени са и доводи за нарушение на чл. 181, ал. 2 и чл. 182 от ЗСВ, които предвиждат, до участие в конкурса да бъдат допуснати кандидатите, отговарящи на условията по чл. 162 от ЗСВ, т. е. тези които притежават необходимите професионални и нравствени качества. 4/ Посочва се, че незавършените производства, не би следвало да се вземат предвид, тъй като по този начин се нарушава презумпцията за невиновност, което от своя страна би довело и до противоречие с чл. 162, т. 4 от ЗСВ. 5/ В съдебно заседание се твърди, че всички обвинения, които са повдигнати се базират на влошени отношения със съпругата му, и това не е предмет нито на нравствени качества на кандидата, нито е от предмета на дейност на ПК на ВСС. П. това в противоречие на административнопроизводствените правила, кадровият орган не е проверил фактите и е постановил административния акт, като не е изложил и мотиви към него. С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно поради нарушение на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК и връщане на преписката на ПК на ВСС за ново разглеждане. Направено е и искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Прокурорската колегия на ВСС, чрез юрисконсулт Величков изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че преценката на ПК на ВСС дали кандидатът отговаря на изискването по чл. 162, т. 3 от ЗСВ - да притежава необходимите професионални и нравствени качества в съответствие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, е в рамките на неговата дискреция. КПЕ на ПК на ВСС е събрала всички необходими документи за изготвяне на обективно становище за притежаваните от С. П. нравствени качества. По отношение на тезата, на жалбоподателя, че оспореното решение е постановено в нарушение на принципа на равенство, последователност и предвидимост, административният орган излага, че Паров се позовава на едно решение на кадровия орган на съдебната власт, което по своята същност е своеобразен прецедент, като не отчита, както спецификите на същото, така и всички изследвани при постановяването му факти. Мотивите за неодобряване на жалбоподателя се съдържат в обръщането на внимание от страна на Я. Т. за наличието на отрицателно становище, като в самият диспозитив на решението е отбелязано фактическото основание за взетото решение по т. 5.19. Фактите по спора сочат, че процесното решение е издадено от компетентен орган в рамките на неговата материална компетентност при изискуемия кворум и мнозинство. Претендираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение на ВСС, не са налице. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите лица - П. Г. Г., Н. А. К. и П. Б. Ч., не са изразили становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ. Обжалваното решение по т. 5.19 е взето на заседание на Прокурорската колегия на ВСС проведено на 29.06.2016 г. Същото е оповестено чрез публикуването му на интернет страницата на ВСС на 01.07.2016 г. Жалбата е подадена с вх. № 94-00-589/01.07.2016 г., т. е. същата е в срок. Жалбата е подадена от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения акт при условията на чл. 168 от АПК, същата е неоснователна. По делото е установено, че на основание чл. 179 и чл. 180 от ЗСВ с решение по протокол № 62/16.12.2015 г., публикувано на интернет страницата на ВСС и ДВ, бр. 2, е обявен конкурс за първоначално назначаване и заемане на свободните длъжности "прокурор" в районните прокуратури за 43 /четиридесет и три/ свободни длъжности. Ж. С. П. бил допуснат до участие в конкурса, като издържал успешно проведените писмен и устен изпит и след класиране на кандидатите заел деветнадесето място, видно от приложения протокол за класиране на кандидатите в конкурса за първоначално назначаване и заемане на длъжности "прокурор" в районните прокуратури /л. 121 от делото/. На 06.06.2016 г. /л. 233 - л. 236 от делото/ Началникът на отдел "Разследване" към Областна дирекция - МВР П. във връзка с писмо на председателя на Комисия "Професионална етика и превенция" към ВСС рег. № 96-04-034/03.05.2016 г. изготвил и изпратил оценка относно работата на С. П. с изх. № 317000-6725/30.05.2016 г., съответно рег. № 96-04-034/06.06.2016 г. на ВСС. В характеристиката е отразено, че във връзка със службата на С. П. е имало проверки по отношение на жалби от неговата съпруга, като проверките са прекратени, тъй като една част от обстоятелствата са били предмет на разследване по досъдебно производство, образувано с постановление на Районна прокуратура - П. от 10.06.2014 г., сл. дело № 217/2014 г. по описа на ОСлО - ОП П. за престъпление по чл. 296, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а останалите са от частно-правен характер. Издадена е заповед № 317з-2252/15.06.2015 г., с която на Паров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, която е отменена от Административен съд - П., но не е постановено касационно решение. Освен горното, с Постановление № 1341/02.11.2015 г. на РП - П. е образувано срещу С. П. досъдебно производство, за причинена телесна повреда извън чл. 128 и чл. 129 от НК върху неговата съпруга и сина му, както и за закана с убийство срещу посочените лица. Досъдебното производство е прекратено с постановление № 1341/18.04.2016 г. на РП - П. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Със заповед № 317з-3990/04.11.2015 г. на директора на ОД на МВР - П. на Паров му е забранен достъпа до информация, класифицирана като "държавна тайна" и му е отнет достъпа до класифицирана информация, считано от 04.11.2015 г. Със заповед № 8121К-5176/18.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу Паров и е разпоредено на директора на ОД на МВР - П., служителят да бъде временно отстранен от длъжност, за което е издадена заповед № 317з-55/08.01.2016 г. на директора на ОД на МВР - П., като със същата е разпоредено и изземване на служебна карта, личен знак и служебно оръжие. Със заповед № 317з-1547/28.04.2016 г. на началник отдел "Разследване" е назначена проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение по постъпила жалба № 489702-905/15.04.2016 г. от Д. Т., че инспектор Паров е имал неетично поведение и е оказвал психически тормоз спрямо нея. Преценката на КПЕ към ПК на ВСС е изградила становището си и въз основа на заявление и автобиография на С. П.. Видно от извлечението от протокол № 4 от заседанието на Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 07.06.2016 г. с решение по т. 1.1.1 е приел становището относно притежаваните нравствени качества от С. П., като е направил обобщен извод, че не притежава в пълнота необходимите нравствени качества, за да бъде назначен на длъжността "прокурор" в районните прокуратури. С решение по т. 1.1.2 КПЕ към ПК е взела решение за изпращане на становището на Комисията по предложението и атестирането. От приложеното становище на КПЕ към ПК /л. 125 от делото/ е видно, че комисията е стигнала до този извод, след като се е запознала със служебната характеристика от ОД на МВР - П. Комисията по предложенията и атестирането е внесла предложение до Прокурорската колегия на ВСС за заседанието му на 29.06.2016 г. На свое заседание на 29.06.2016 г. с решение по т. 5.19 от Протокол № 8/29.06.2016 г. на Прокурорската колегия на ВСС, на основание чл. 186, ал. 5 от ЗСВ, след проведено явно гласуване е отказал да назначи С. Ж. П. - кандидат за прокурор в Районна прокуратура - П., поради отрицателно становище на Комисията по професионална етика на Прокурорската колегия, съобразно което същият не притежава в пълнота необходимите нравствени качества да бъде назначен на посочената длъжност. Възприети по този начин фактите сочат, че процесното решение е взето от компетентен орган в рамките на неговата материална компетентност при изискуемия кворум и мнозинство. От приложения пълен стенографски протокол № 8 от заседанието на Прокурорската колегия, проведено на 29.06.2016 г. е видно, че от заседанието на колегията няма отсъстващи членове. От приложения препис на пълния стенографски протокол е видно, че по т. 5.19 е предложено да не се назначава С. П. за районен прокурор, поради становището на КПЕ на ПК. След явно гласуване предложението е прието единодушно. С оглед на тези обстоятелства и при наличието на изискуемия кворум се налага извода, че в случая процесното решение е взето законосъобразно, с пълно мнозинство и при липса на отсъстващи членове. Съдът намира за неоснователни направените оплаквания за неспазване изискванията на чл. 186 от ЗСВ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗСВ, дейността на съдийската и на прокурорската колегия се подпомага съответно от постоянна Комисия по атестирането и конкурсите и от Комисия по професионална етика, които подпомагат дейността им. В чл. 38, чл. 39 и чл. 39 б от ЗСВ са посочени правомощията на тези комисии. Съгласно чл. 186, ал. 2 от ЗСВ в 7-дневен срок от обявяването на класирането кандидатите представят във Висшия съдебен съвет декларациите по чл. 19а, ал. 1. Комисията по професионална етика към съответната колегия на Висшия съдебен съвет й предоставя информация за притежаваните нравствени качества на класираните кандидати в рамките на обявените конкурсни длъжности и изготвя становище за всеки кандидат, а съгласно чл. 186, ал. 3 от същия закон въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 конкурсната комисия предлага на съответната колегия на Висшия съдебен съвет да одобри кандидатите за съдии, прокурори и следователи. В чл. 26 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи е възпроизведен същият текст. Както е посочено в чл. 37, ал. 3 от ЗСВ тези комисии подпомагат дейността на ПК на ВСС и предоставят информация и предложения само на Висшия съдебен съвет. Неоснователни са твърденията, че КПЕ и Прокурорската колегия не са обосновали заключенията си за това, че С. П. не притежава в пълнота необходимите качества, за да бъде назначен на длъжността "прокурор", с фактически и правни основания. Мотивите за отказа да се назначи жалбоподателя са изказаните съображения на Я. Т. и всички приложени към преписката документи, които позволяват да бъде идентифицирана волята на органа относно упражненото публично субективно право, между които и становището на Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия. В случаите, когато оспореният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт. (В този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния административен съд и Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Р. Б.). Развитите от жалбоподателя доводи, че ПК на ВСС е взела своето решение по т. 5.19 от протокол № 8/29.06.2016 г. без да се огласят публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му и с това е нарушил чл. 13 от АПК, са неоснователни. Съгласно чл. 162, т. 3 от ЗСВ за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Тези изисквания е съобразявал при упражняване на своите правомощия Прокурорската колегия на ВСС, който не е безусловно задължен да приеме решение за назначаване на спечелил конкурса кандидат. В своите преценки кадровият орган на съдебната власт е изразил ясно своето отношение за установената липса на необходимите нравствени качества. Обсъжданите от КПЕ неприключило досъдебно и дисциплинарно производство срещу С. П., е формирало и обосновало процесния резултат. В тази връзка са неоснователни и наведените оплаквания, че КПЕ не е изследвала информацията, върху която е изградила своето становище. От пълния стенографски протокол се установява, че Прокурорската колегия е разполагала с данните, въз основа, на които КПЕ е изградила извода за липса на нравствени качества в кандидата. От изказаните съображения на члена на ПК на ВСС, във връзка с обсъждането на т. 5.19 от дневния ред, че следва да се обърне внимание на кандидата, поради отрицателното становище на Етичната комисия, след което е допълнил, че срещу него се водят дисциплинарно и наказателно производство и посочването на страниците, на които се съдържат данните за нравствените качества на кандидата, се налага извода, че цялата събрана от КПЕ в рамките на извършената проверка информация е била предоставена на колегията и ценена за нуждите на конкурса. Преценката на ПК на ВСС дали кандидатът отговаря на изискването по чл. 162, т. 3 от ЗСВ - да притежава необходимите професионални и нравствени качества в съответствие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, е негова дискреция (и при извършването й, което следва да стане при обсъждане и гласуване на кандидатурата, ПК на ВСС действа в условията на оперативна самостоятелност), а не на Комисията по професионална етика, чието становище има спомагателен характер. Актовете на съответните комисии на ПК на ВСС са актове на помощни органи, част от процедурата по провеждане на избора и служат за основа на същия, но решаващият орган е съветът. Проверката за наличие на всички изискуеми условия е негова, а преценката дали кандидатът притежава необходимите професионални и нравствени качества, органът извършва, упражнявайки правомощията си по чл. 186, ал. 5 от ЗСВ, след като е събрал всички релевантни доказателства. С нито една своя разпоредба ЗСВ не ограничава ПК на ВСС да се съобразява само и единствено с оценките и предложенията на своите помощни органи. При преценката си в настоящия случай за нравствените качества на жалбоподателя П. К. на Висшия съдебен съвет е упражнил своите дискреционни правомощия, съобразявайки само и единствено обстоятелствата свързани с образуваните срещу С. П. наказателно и дисциплинарно производство и тяхното отражение върху становището за наличие на етично поведение, съответстващо на длъжността на магистрата. В тази връзка представените пред настоящата инстанция доказателства, не могат да доведат до различни изводи, тъй като са издадени след постановяване на оспореното решение на ВСС, а съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Освен това, в представеното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.06.2016 г. е отбелязано, че то се прекратява поради факта, че следва да се подаде частна тъжба в 6-месечен срок, а такава не е подадена, но от данните по разследването е направен извод, че С. П. е извършил от обективна и субективна страна престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Допускането от страна на жалбоподателя да бъде образувано срещу него наказателно производство от частен характер съставлява съществено нарушение на етичните правила, като ирелевантно в случая е дали се касае само до упражнено физическо насилие върху съпругата и детето му, или до упражнено насилие върху други лица. От това обстоятелство може да се направи извода, че кандидатът не притежава в пълнота необходимите качества, за да бъде назначен на длъжността "прокурор" в районна прокуратура. В конкретния случай ПК на ВСС е спазил визираната в ЗСВ процедура по издаване на атакуваното решение и след като е преценил всички относими към случая обстоятелства, е издал решение по т. 5.19 от протокол № 8/29.06.2016 г. при точно прилагане на материалноправните разпоредби и целта на закона. Въз основа на изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на С. П. срещу решение по т. 5.19 от Протокол № 8/29.06.2016 г. на Прокурорската колегия е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3, пр. 1-во от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК искането на процесуалния представител на ПК на ВСС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Същото следва да бъде определено в минималния размер, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 84 от 2016 г., в сила от 25.10.2016 г.) - 500,00 (петстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка са чл. 187 от Закона за съдебната власт, Върховният административен съд, шесто отделение,