Решение № 13497 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2014 г.

Решение № 13497 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени: 1/ от Антон Павлов Ганев и Диана Ганев Крокер - Драйдън, чрез пълномощника им - адв. Костадинова, против Решение № 3238/15.05.2014 г. по адм. дело № 262/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодеция, картография и кадастър / ИД на АГКК/-София, с която е одобрена КК и КР за част от територията на Природен парк "Витоша", в частта отнасяща се до имот с идентификатор 68134.2095.607; и 2/ от Генко Антонов Ганев, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Антонов /с неправилно изписано име в титулната част на кас. жалба/, против същото решение на Административен съд София-град. И в двете касационни жалби се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: "Аудиовидео Орфей" ЕАД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Иванов, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Ответникът: ИД на АГКК-София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. За да отхвърли жалбата на Антон Павлов Ганев и Диана Ганев Крокер-Драйдън, против Заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на ИД на АГКК - София, в частта й относно кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор 68134.2095.607, съдът е приел следното: Оспорената заповед е издадена в производство по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, за одобряване на първоначална КККР. В това производство, както оспорващите, така и заинтересованата страна "Аудиовидео Орфей" ЕАД, са представили документи за собственост за ПИ № 607 /последните три цифри на гореописания имот/. Тези документи са основание за записването им в КР, като собственици на този имот, до решаване на спора за материално право между тях. При първоначален кадастър имотите се записват на имената на всички лица, представили годни титули за собственост, без оглед на спора между тях. Поради това оспорването е отхвърлено като неоснователно. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. При оспорване на първоначална КККР, одобрени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, в частта на регистъра, административният съд няма правомощията да признава или отрича правата на собственост на лицата, записани в него като собственици на отделен поземлен имот, а следва да провери вярно ли е идентифициран имота по правилата за изработване на КККР. Ако се установи, както е в случая, че спор относно точността, актуалността и пълнотата на основни кадастрални данни за имота липсва, а спора е само за записването в КР на още едно лице - ответното дружество "Аудиовидео Орфей" ЕАД, с конкуриращи спрямо касаторите документи за собственост, то този спор е неотносим. В производството по чл. 49, ал. 1 ЗКИР /ред. Д. в. бр. 29/2006 г./, както органът, така и съдът, нямат компетентност да признават или отричат наличието на вещни права между вписаните в регистъра собственици на имот, както и да разрешават такива спорове, при наличие на конкуриращи се документи за собственост. Това е така, защото в това производство закона не предвижда издаването на заповедта от предварителното решаване на този спор. Заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР се издава, ако са налице законовите предпоставки за това. В случая, при спазване разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗКИР, в КР към оспорената заповед са нанесени имената на всички собственици, представили годни титули за собственост върху имота. Поради изложеното касационните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат основателно е искането на ответното дружество за присъждане на разноските пред касационната инстанция, в размер на 600 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Разноските на ответника се дължат общо и по равно от двете групи касатори, като възражението на адв. Костадинова за прекомерност е неоснователно, тъй като посоченият размер е минималният такъв за дела по ЗКИР, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. Д. в., бр. 28/2014 г./. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение