Решение № 1283 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15038/2009 г.

Решение № 1283 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15038/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е пред 5-членен състав на ВАС, първа колегия по касационна жалба на Веселин Бояджиев, Иванка Станоева, Аргир Бояджиев, Дияна Киркова, Костадин Пейчинов, Силвана Иванова, Мартин Сърбезов, Мариана Сърбезова-Рогелова, Ангелина Толева, Веселина Егридерлиева, Георги Шатъров, всичките чрез адв. Юруков от АК Пловдив срещу решение № 8898/6.07.2009 г. по адм. д. № 3215/2009 г. на състав на четвърто отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-46-1470/24.11.2008 г. на министъра на земеделието и храните, в частта и, в която е направен отказ по заявление вх. № АО-1313/30.01.2008 г. да се признае правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на Георги Шатъров. В жалбата се поддържат всички отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Основно касаторите считат, че подписите върху двата документа са положени от наследодателя им Шатъров с направена заверка лично от кмета на Община Станимака /днешен Асеновград/ и затова имат доказателствена сила на "декларация за изселване" и "молба за ликвидиране". Молят да се отмени решението като неправилно. Ответникът - министър на земеделието и храните чрез юриск. Василева е взел становище за неоснователност на жалбата. Счита, че липсата на подпис върху молбата за изселване ги лишава от доказателствена сила, което не може да бъде преодоляно и чрез поставена заверка от кмета на Община Станимака. Прокурорът от ВАП счита касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. Спорен по делото е единствено въпросът дали липсата на подпис върху двата необходими документа - молба за ликвидиране и декларация за изселване от бежанец е основание за направения отказ да се признае право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, както и дали поставената заверка върху документите от кмета на Община Станимака може да преодолее тази нередовност на документите. Тричленният състав на четвърто отделение на ВАС с обжалваното решение е приел, че липсата на подпис върху двата документа ги лишава от формалната им доказателствена сила. Разглежданите документи са частни удостоверителни документи и подписът на автора върху тях е доказателственият факт, съобразно нормата на чл. 180 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК и те съставляват доказателство само ако са подписани от лицата, които са ги издали. По отношение поставената заверка, съставът на ВАС е приел, че липсата на подпис не може да бъде преодоляна и от поставената заверка, защото в случая над подписа и печата на длъжностното лице не е отразено името на лицето, чийто подпис е потвърден със заверката и като нередовни документи следва да бъдат игнорирани. Постановеното решение е законосъобразно. Спорният по делото въпрос е разрешен правилно от състава на ВАС, четвърто отделение. В Конвенция между България и Гърция относително свободата на емиграция на малцинствата от 27 ноември 1919 г. и Правилник по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско малцинство, изработен от Смесената комисия по гръцко-българската конвенция в раздел "Процедура досежно бъдещите емигранти" чл. 32 и 33 и 37, отнасящи се до "декларация за изселване" и "молба за ликвидиране" са определени редът и изискванията за съдържание на подадените документи - и едно от задължителните изисквания в чл. 33 е декларацията да бъде подписана и датирана по изготвения образец № 2 и № 3 /за молбата/ към правилника, каквито данни в случая не съществуват-липсват подписи и дата. В чл. 33, ал. 7 от Правилника съществува изключение от правилото - "заявителят да не подава лично декларацията си на казаната подкомисия, а да я изпраща. Обаче в такъв случай подписа му или, ако е неграмотен, подписите на свидетелите трябва да се заверят от кмета на общината, гдето заявителят живее". Т. е. изискването за подпис на заявителя, или ако е неграмотен за подписи на свидетелите и в този случай-когато не подава лично декларацията си, а я изпраща на комисията е също императивно изискване за заверка на тези подписи /на заявителя или на свидетелите/ от кмета на общината, където заявителят живее. Друг е въпросът, че в случая съществува само печат и подпис за кмет, без името на лицето, чийто подпис съществува, респ. чийто подпис е заверен, както и дата на изготвяне. Ето защо липсата на подпис на заявителя върху документите не може да бъде преодоляна и чрез поставения печат и подпис на кмет, като заверка, тъй като над подписа и печата на длъжностното лице не е отразено името на лицето, чийто подпис е потвърден със заверката. Или не се установява точно на кого е подписът, за да се приеме евентуално, че той е заверен от кмета на общината в хипотезата на изключението от правилото, че заявителят е изпратил документите си до комисията, а не ги е подал лично. Това води до нередовност на документите, които не могат сега да предизвикат желаните от жалбоподателите правни последици. Следователно липсват нормативно предвидените изисквания за признаване правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на Георги Шатъров. Постановеното в този смисъл решение от състава на ВАС, четвърто отделение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд, първа колегия,