Решение № 1049 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2011 г.

Решение № 1049 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 200 от 10.05.2011 г., постановено от Административен съд - Велико Търново по административно дело № 72/2011 г. по описа на съда, по жалба на МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД гр. Горна Оряховица, е отменена писмена покана изх. № 29-02-3/05.01.2011 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Велико Търново, и РЗОК - Велико Търново е осъдена да заплати на жалбоподателя 550 лв. разноски по делото. Решението е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново, действащ чрез пълномощника адв. Минчева. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли оспореното от него съдебно решение да бъде отменено. Ответникът по касация МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД гр. Горна Оряховица, действащ чрез пълномощника адв. Велкова, в писмен отговор моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а съдебното решение да се потвърди изцяло като валидно, допустимо и правилно. Претендира и присъждане на направените пред настоящата инстанция деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение като материално незаконосъобразно, поради което предлага неговата отмяна и отхвърляне на жалбата на лечебното заведение срещу писмената покана. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С писмената покана, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, издалият я административен орган търси от МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД гр. Горна Оряховица възстановяване на суми, получени без правно основание, в размер на 39 556 лв. Издаването на поканата се предшества от извършена по силата на заповед на директора на РЗОК - Велико Търново медицинска проверка от лекари-контрольори, при която е установено, че по клинични пътеки № № 34, 25, 35, 18, 24 и 36 лечебното заведение е получило от НЗОК/РЗОК суми без правно основание, описани в съставения при проверката протокол за неоснователно получени суми № БП 180/17.12.2010 г. Проверяващият екип е констатирал неоснователно изплатени на 28.04.2005 г. суми на обща стойност 39 556 лв. на МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД гр. Горна Оряховица, по издадена от лечебното заведение фактура № 4263/08.04.2005 г., за дейности по клинични пътеки, извършени и отчетени в несъответствие с индивидуалния договор от 2005 г., сключен между касата и лечебното заведение в качеството му на изпълнител на медицинска помощ, и НРД-2005 г. Възражението на изпълнителя на медицинска помощ против констатациите в протокола аргументирано не е уважено от директора на РЗОК, като формалната доказателствена сила на протокола не е опровергана и в хода на съдебното производство. За да уважи жалбата срещу писмената покана, Великотърновският административен съд е приел, че: тя е издадена при неправилно приложение на материалния закон - приложени са неотносимите разпоредби на НРД-2010 г., вместо тези на приложимия в конкретния случай НРД-2005 г.; административният орган е излязъл извън рамките на своите правомощия при осъществяване на дейността си, което от своя страна е опорочило акта му до степен на нищожност и го е лишило от правни последици; директорът на РЗОК - Велико Търново е тълкувал фактите и обстоятелствата превратно и процедурата по издаване на поканата е съществено опорочена; вземането, което се претендира с поканата, е погасено по давност; с поканата необосновано се застрашава правния мир и сигурност. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК решение. Противно на приетото от първоинстанционния съд, административния орган не е излязъл извън рамките на своите правомощия при осъществяване на дейността си, и процедурата по издаване на поканата не е опорочена. Към датата на извършване на медицинската проверка - декември 2010 г., по повод на която е издадена писмената покана, контролната дейност на РЗОК е уредена в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), което е приложимият процесуален ред, а не процесуалните норми на НРД-2005 г. Административнопроизводствените правила, предвидени в НРД-2005 г., са неприложими, при положение, че проверката, при която са установени неоснователно получените суми, е извършена в края на 2010 г. Установената процедура по ЗЗО в случая е спазена и директора на РЗОК не е излязъл от правомощията, определени му със закона. Никъде в приложимата за казуса нормативна уредба не се съдържа изискване, което да задължава компетентните административни органи да установяват и да търсят възстановяване на неоснователно получени суми в рамките на годината, в която те са получени, и да изключва контролната дейност на РЗОК и възможността на директора й да издаде писмена покана, ако въпросната календарна година е изтекла. Извън горното, възраженията на изпълнителя на медицинска помощ, свързани със законосъобразността на заповед № РД-09-578/30.06.2005 г. на директора на РЗОК - Велико Търново, с която са определени санкции на лечебното заведение, са преклудирани, и не е следвало да бъдат ценени от решаващия съдебен състав, доколкото нейната законосъобразност е била проверена по съдебен ред, и същата е влязла в сила на 17.03.2010 г. Освен това, разпоредената и извършена през 2005 г. проверка е за установяване на допуснати от лечебното заведение нарушения по оказване на медицинска помощ и последицата й санкциониране на изпълнителя на медицинска помощ, а проверката през 2010 г. е след приключване на съдебното производство по заповедта и е със задача да се установи налице ли са неоснователно получени суми от МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД в резултат на установените нарушения, от което явства, че двете проверки имат различен предмет и обхват. Обратно на отразеното в мотивите на проверяваното решение, директора на РЗОК е тълкувал фактите и обстоятелствата коректно. Писмената покана е материално законосъобразна. Директорът на РЗОК - Велико Търново правилно е посочил като материалноправно основание на претенцията си за възстановяване на суми чл. 199, ал. 1, т. 2 от НРД-2005 г., която именно норма е приложима към датата на извършеното през март 2005 г. плащане за отчетената от лечебното заведение медицинска дейност. Цитираната разпоредба предвижда заплащането на всеки отделен случай по клинична пътека да включва извършването на всички медицински дейности по съответната клинична пътека съгласно приложение № 14, както и спомагателните услуги, предоставени на задължително здравноосигурените лица по време на тяхната хоспитализация. Доколкото сумите са получени от касационния ответник, без последния да е оказал медицинската помощ в съответствие с горните правила, именно те са основанието да се претендира тяхното възстановяване. Настоящата инстанция не споделя и виждането на първоинстанционния съд, че вземането, което се претендира с издадената писмена покана, е погасено по давност. От една страна, съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а сумите са платени на лечебното заведение на 28.04.2005 г. От друга страна обаче чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая се касае за вземане, което става изискуемо след покана, поради което задължението за връщане на неоснователно получените суми не е погасено по давност. Фактът, че директора на РЗОК е упражнил законовите си правомощия след влизане в сила на заповедта за санкции, като е разпоредил извършването на проверка на лечебното заведение и е издал писмена покана за възстановяване на неоснователно получените суми, не е аргумент в подкрепа на тезата на Великотърновския административен съд, че издадената покана застрашава правния мир и сигурност. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение трябва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба срещу писмената покана на директора на РЗОК се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора претенцията на касационния ответник за присъждане на деловодните разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,