Решение № 6292 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1082/2019 г.

Решение № 6292 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1082/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от М. Ибрахим, без гражданство, против решение № 6426/6.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1963/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Твърди се, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се отмяната му и предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на лицето. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрисконсулт, оспорва касационната жалба. Твърди, че същата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на М. Ибрахим срещу решение № 326 от 31.01.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е постановено от компетентен при условията на делегация административен орган и съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК, включително и изчерпателни мотиви на база събраните и разгледани от органа в рамките на административното производство доказателства. Прието е, че са спазвани приложимите административнопроизводствените правила и съответстващите материалноправните разпоредби. За да отхвърли жалбата срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал на първо място с данните, предоставени от самия чужденец при проведеното интервю на 17.07.2017 г. относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си, сочещи за липса на реални заплахи за личността, здравето и живота му. Чужденецът е посочил, че е напуснал Ливан легално, още през месец юни 2009 г. в посока Сирия, после преминал в Турция, а в средата на 2009 г. е влязъл нелегално в Република България. На следващо място съдът е развил и съображения за това, че по отношение на М. Ибрахим не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен както статут на бежанец, така и хуманитарен статут. Решението е правилно. По отношение на жалбоподателя са проведени предходни производства по ЗУБ за предоставяне на статут, като последното от тях е приключило с влязло в сила решение № 276 от 16.01.2015 г. по адм. дело № 8528/2014 г. на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 2094 от 24.02.2016 г. по адм. д. № 2739/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. В настоящото производство, не се твърдят нови факти и обстоятелства от бежанската история на касатора, различни от вече изложените от него при предишно разглеждане на молби за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, които да обосноват предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е формулирал правилен и обоснован извод за наличието на фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Подробно са анализирани всички събрани по делото писмени доказателства, като е отчетен и фактът, че молбата за закрила е пета последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Не са били налице данни за обстановка в държавата по произход на търсещото закрила лице, които да дадат основание за извод, че Ибрахим би могъл да изпитва основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение или е търпял такива преди напускането й. Обстоятелството, че Ибрахим е бил член на [наименование] /от което членство по негови твърдения през 2014 г. се е отказал/, не обуславя основателен страх от преследване поради националност и не е основание за предоставяне на международна закрила. Отчетен е и факта, че по отношение на търсещото закрила лице не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен съгласно чл. 9 от ЗУБ, според който хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според нормите на международното право, Ливан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ливан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Справката от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ с МД № 956/04.08.2017 г. относно общото положение в Република Ливан не съдържа данни за груби нарушения на човешките права, както и за наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица, не е налице и въоръжен вътрешен или международен конфликт, поради което административният съд правилно е постановил, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е законосъобразен. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд – София град, като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,