Решение № 215 от 15.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 644/2013 г.

Решение № 215 от 15.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 644/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1163/2012 г. на Врачанския районен съд и изменение на присъда № 122/13.11.2012 г. на наказателна колегия, I-ви състав, постановена по отношение на осъдения С. Д., в частта относно приложението на чл. 42А, ал. 2, т. 2 НК поради допуснато нарушение на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият С. С. Д. не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите на своята компетентност и намира искането за основателно по следните съображения: Врачанският районен съд с посочената присъда по нохд № 1163/2012 г. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 14.07.2012 г. в гр. В. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 %, установена по надлежния ред. На основание чл. 343Б, ал. 1 вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл. 67, ал. 3 НК и постановил пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК "задължителни периодични срещи с пробационен служител", както и чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 1 НК и му наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Присъдата в частта, в която съдът е постановил подсъдимият да изтърпи и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, е постановена в нарушение на закона. Основанието за приложението й е разпоредбата на чл. 67, ал. 3, изр. 1 НК. В конкретния случай не са били налице всички от предвидените предпоставки. Не е достатъчно да е наложено наказание по вид лишаване от свобода и да е приложен института на условното осъждане, за да се постанови изтърпяване и на някоя от предвидените пробационни мерки. Наказанието лишаване от свобода не може да бъде по-малко от 6 месеца, а в конкретния случай съдът е определил срок от 3 месеца. От това следва, че присъдата в тази й част е постановена в нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и следва да бъде изменена. В посочения смисъл искането е основателно. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение