Решение № 6193 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2017 г.

Решение № 6193 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 221/02.08.2017 г. по адм. д. № 55/2017 г. на АС - Стара Загора. В касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, подадена чрез юрисконсулт С. Тенева, се оспорва решението в осъдителната му част. Излагат се твърдения, че същото е необосновано и противоречи на материалния закон. По делото не е доказано реално настъпване на вреди. Поради това моли за отмяна на решението в обжалваната част. С касационната жалба на С. Илиев, подадена чрез адв. С. Велева, АК - Стара Загора, се оспорва решението в отхвърлителната му част. Твърди, че решението е необосновано относно размера на присъденото обезщетение. Моли в тази част решението да бъде отменено, като му се присъди по-висок размер на обезщетението. Претендира се заплащането на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на С. Илиев и за частична основателност на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Административен съд - Стара Загора неправилно и необосновано е определил обезщетение в размер на 500 лв. за претърпени от С. Илиев неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, при престоя му в ареста в гр. Стара Загора при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода 17.11.2016 г. – 27.12.2016 година. Така определеното на лишения от свобода обезщетение е в завишен размер. От съда не е отчетено, че администрацията е била осигурила през цялото денонощие както санитарен възел, така и течаща вода, които са за общо ползване, където лишеният от свобода е имал възможност да поддържа личната си хигиена. Обстоятелството, че и в стаята му не е осигурен санитарен възел и течаща вода, а само химическа тоалетна, сочи на липса на удобство, но не и до третиране водещо до унизително и недостойно отношение. Площта на стаите в ареста, в които е пребивавал ищецът е над 4 кв. м., като не е доказано от ищеца през целият му престой в ареста да е бил постоянно с други задържани в една стая. Неправилно от площта е приспадната заетата такава от движими вещи. В ареста има аспираторна система, а през деня плътната врата към коридора е била отворена, откъдето е влизал свеж въздух и дневна светлина. Касационната жалба от С. Илиев срещу съдебното решение в отхвърлителната му част е неоснователна и не следва да се уважава. Както вече посочих считам, че присъденото му обезщетение е в завишен размер и следва да се намали, а не да се увеличава. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, намира, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Илиев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора – Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв., за претърпени от Илиев неимуществени вреди за периода 17.11.2016 г. – 27.12.2016 г. по време на престоя му в Ареста – Стара Загора при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение "задържане под стража". Вредите се претендират от незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в арестантското помещение, в което е бил настанен; на пряк и директен достъп до слънчева светлина и до чист въздух в килията и невъзможност за осигуряване на телефонна връзка с майка му. Административен съд - Стара Загора е осъдил Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София да заплати на С. Илиев сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от С. Илиев неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на минимална свободна жилищна площ; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на един час престой на открито на ден, в Ареста – Стара Загора за периода 17.11.2016 г. – 27.12.2016 г. В останалата част и до размера на претендираното обезщетение от 10 000 лв., искът е отхвърлен като недоказан и неоснователен. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че в периода 17.11.2016 г. – 27.12.2016 г., ищецът С. Илиев е бил настанен в Ареста – Стара Загора във връзка с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража". Илиев е бил настанен в килия № 3, 2 и 14 на ареста, с обща квадратура от 11, 20 кв. м., респективно с 9, 60 кв. м., оборудвана с четири единични легла. Съдът не е установил какъв е броя на задържаните лица за този период, но е приел, че с оглед наличното оборудване и мебели и броят на настаняваните в нея лица, площта е била значително под 4 кв. м за всяко задържано лице. Осветлението в арестантското помещение е било с изкуствена светлина и с индиректна дневна светлина, идваща от неотваряем прозорец към буферен коридор пред килиите. В помещението не е имало санитарен възел и течаща вода, както и външен прозорец. В Ареста – Стара Загора е налице едно общо санитарно помещение с тоалетни, мивки и душове, като осигуреният достъп до санитарното помещение е бил три пъти дневно - сутрин, обед и вечер през времето, определено за личен тоалет. По делото са представени документи за закупуване на хигиенни материали и протоколи и фактури за извършена ДДД обработка - мероприятия по дезинсекция и дератизация в Ареста – Стара Загора за процесния период, медицинското досие на лицето, извадка за проведените телефонни разговори. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които С. Илиев е изтърпявал наложената му марка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста – Стара Загора, в рамките на периода на исковата претенция 17.11.2016 г. – 27.12.2016 г., накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБългария и респ. от страна на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 2, т. 3, чл. 3 и чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС. Посочил е, че пребиваването около 23 ч. в денонощието заедно с други три лица в помещение от 11. 20 кв. м, значителна част от която е заета от четирите легла, масичка и шкаф е причина за липса на двигателна активност. Съдът е приел, че в ареста липсва постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което е довело до необходимост ищецът да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в присъствието на останалите задържани лица. Решението е частично неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Противно на приетото от административния съд, при установената фактическа обстановка не е налице противоправно бездействие на затворническата администрация по задължението, предвидено в чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Не съответства на фактите по делото изводът на съда за липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода по време на престоя на ищеца в Ареста - Стара Загора. Представен е график по делото, от който е видно кога и по какъв ред е бил осигуряван достъп на арестантите до санитарен възел и течаща вода през светлата част на деня. Ограничаване на този достъп е имало само през нощта. Съдът не е отчел факта, че в Ареста - Стара Загора са били осигурени химически тоалетни и разпитаният по делото свидетел не е дал показания, че през нощта арестантите са ползвали кофи за облекчаване на физиологичните си нужди. Съдът е посочил, че задържаният е пребивавал около 23 ч. в денонощието заедно с други три лица в помещение от 11. 20 кв. м. В този случай площта за обитаване за всяко лице е малко под законоустановения минимум от 4 кв. м. Освен това законовото изискване за минимум от 4 кв. м. обитаема площ не означава свободна площ извън заетата от легло, маса, стол и друго обзавеждане на арестантското помещение. Площта, която е ползвал в ареста ищецът е малко под законоустановения минимум и това обстоятелство следва да се има предвид при преценка на фактите. Освен това периодът, в който на ищеца е било причинено временното неудобство от условията в Ареста - Стара Загора, е твърде кратък, за да обуслови извод за наличие на нечовешко и унизително отношение и изтезания. Касае са за период от 40 дни. Понесените от С. Илиев ограничения при пребиваването му в ареста, предвид неговата възраст и липсата на данни за влошено здравословно състояние, не са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване (делото "Георгиев срещу България" на ЕСПЧ ). По тези съображения решението следва да бъде отменено в осъдителната му част и потвърдено в частта, с която искът на С. Илиев е отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,