Решение № 3712 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2018 г.

Решение № 3712 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. от гр. [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Р. Д., против решение № 108/16.02.2018 г., постановено по адм. дело № 536/2017 г. на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна нейната жалба срещу Заповед № 03-120-РД/157/20.06.2017 г. на Директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие"(ДФЗ)-Монтана, за отказано пето плащане по проект № 05/141/10708, одобрен със Заповед № 03-050-РД/28 от 15.04.2013 г. на директора на ОД на ДФЗ-Видин по заявление за отглеждане два парцела с орехови насаждения върху имоти № 010039 и № 010047 в землището на с. Вещица, общ. Белоградчик по мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране " от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране относно процесните имоти, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед неправилно кредитирана експертиза и необоснована преценка на обжалвания административен акт за валиден, въпреки че бил постановен от некомпетентен орган, и за законосъобразен, въпреки че бил издаден в нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В писмена защита касационният жалбоподател моли жалбата да бъде уважена. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Монтана, не изпраща процесуален представител. В отговор на касационната жалба, чрез юрк. Н. Й., излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорената заповед, предвид събраните писмени доказателства, вкл. и назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Счита, че въз основа на извършения анализ съдът е формирал правилен извод, че процесният административен акт е издаден от материално компетентен орган в условията на заместване по чл. 84 от Закона за държавния служител на титуляра на правомощията по Заповед № 03-РД/203/18.02.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и заповед № 257/05.06.17 г. за заместване на директора на ОД на ДФ Земеделие – Монтана, обуславящи наличието на материална компетентност у последния за издаване на определената заповед. Намира за правилен и извода на съда за материалната законосъобразност на процесната заповед, предвид безспорно установеното по делото, че стопанството на оспорващата не е достигнало икономически растеж с З ИЕ, не минава границата от 4 ИЕ и не удовлетворява изискванията на чл. 7, ал. 1 вр. § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 28/05.08.2008 г., което обосновава отказ на пето плащане. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Административният съд е сезиран с жалба на Н. Г. от гр. [населено място] срещу Заповед № 03-120-РД/157 от 20.06.2017 г. на Директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие"(ДФЗ)-Монтана, /подписана "за директора" от П. П., съгласно заповед за заместване № 257/05.06.2017 г/. с която на жалбоподателката е отказано пето плащане по проект № 05/141/10708, одобрен със Заповед № 03-050-РД/28 от 15.04.2013 г. на директора на ОД на ДФЗ-Видин за по мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране " от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. по заявка за пето плащане от 24.04.2017 г. за помощ в размер на 2932 лева. Оспореният отказ е издаден на основание чл. 28, ал. 8, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 28/05.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка"Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и по съображения, че стопанството на ползвателя не е преструктурирано в икономически жизнеспособно и пазарно ориентирано в края на петгодишния период на подпомагане, съгласно приложения бизнес план, което означава да е достигнало /и / или надминало икономически размер от 4, 00 икономически единици /ИЕ/ и заедно с това да е увеличило своя икономически размер най-малко с 3 ИЕ в сравнение с размера му при кандидатстване за финансова помощ. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради липса на компетентност на издалия го орган, а след това и на основания, обосноваващи извода за отказ. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 1- 4 от АПК. Съдът приел оспорената заповед за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - с оглед приложения по делото Протокол № 70 от заседанието на УС на фонда на 27.11.2014 г., с който е избран Р. П. за изпълнителен директор на ДФЗ-РА, който със заповед № 03-РД/203/18.02.2015 г. делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ, в съответствие с териториалната им компетентност, правомощието да издават заповеди за отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане по мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране", и предвид заповед № 257/05.06.2017 г., с която е наредено на издателя на акта да изпълнява служебните задължения и на Л. М. - директор на ОД на ДФЗ-Монтана за времето от 05.06.2017 г. до 03.07.2017 г. Затова приел, с оглед ал. 3 и 4 на чл. 20 а от ЗПЗП, че заповедта не е нищожна. Счел за спазена и изискуемата от закона писмена форма и че оспореният акт е мотивиран. От правна страна съдът приел и, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспорената заповед, нито нарушение на материалния закон, и, че е постановена в съответствие с целта на закона, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства първоинстанционният съд установил, че със заявление за подпомагане № 05/141/10708/18.12.2012 г. жалбоподателката е кандидатствала по мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., като със заповед № 03-050-РД/28 от 15.04.2013 г. заявлението е одобрено, ведно с приложения към него бизнес-план при условия: размер на финансова помощ-левовата равностойност на 1500 евро годишно за период от 5 г., свързани с осъществяването на дейностите и междинните цели от бизнес-плана, определен е началният икономически размер на стопанството -1, 09 ИЕ, както и условията за плащане, като е посочено, че помощта се предоставя при условията и реда на Наредба № 28 от 05.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка"Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните. Констатирал, че жалбоподателката е получила плащане през първите 4 години от програмата и подала заявка за пето плащане на 24.04.2017 г. за помощ в размер на 2932 лв., но получила отказ, защото заявила за отглеждане два парцела с орехови насаждения върху имоти № 010039 и № 010047 в землището на с. Вещица, общ. Белоградчик с площи съответно 8, 349 дка и 7, 911 дка, но видно от приложения към административната преписка контролен лист за проверка на място, извършена на 25.05.2017 г., ведно с приложенията към него, при извършената проверка на място на парцел № 010039 са преброени живи 55 бр. живи орехови фиданки, а на парцел № 010047 - живи 39 бр орехови фиданки, общо 94, а при първата проверка те са били общо 105, поради което стопанството не е преструктурирано в икономически жизнеспособно и пазарно ориентирано в края на петгодишния период на подпомагане, т. е. постигнатото нарастване на икономическия размер на стопанството е 1, 81 ИЕ, спрямо първоначалния икономически размер, заложен в бизнес плана, който е 1, 09 ИЕ. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-агрономическа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че действителното състояние на земеделското стопанство според констатациите от проверките не показва изискуемото увеличение, заложено в бизнес плана. Вещото лице е установило, че за 1 дка са необходими минимум 10 бр. живи дървета, при засаждане 10 по 10 м., като при 16, 26 дка е трябвало да се преброят 162 бр. живи дървета орехи, а намерените 94 бр. живи дървета при втората проверка сочат на показател "икономически размер на стопанството", възлизащ на 2, 91 ИЕ и при постигнато нарастване на икономическия размер на стопанството 1, 82 ИЕ спрямо първоначалния икономически размер, заложен в бизнес плана, който е 1, 09 ИЕ, стопанството не е достигнало икономически растеж с 3 ИЕ и не минава границата от 4 ИЕ, поради което не удовлетворява изискванията на чл. 7, ал. 1 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 28/05.08.2008 г. на МЗХ. Съдът е кредитирал изслушаното по делото и неоспорено заключението на вещото лице/л. 48 от делото/. На тази база приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното и посочено по –горе неизпълнение, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Постановеното решение е правилно, с оглед следното: Обжалваният пред първата инстанция акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, предвид посочените по-горе две заповеди. Поради това е неоснователен първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение за нищожност на оспорения административен акт. В тази връзка няма колебания в практиката на ВАС. Така напр. в решение № 15624 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 11917/2018 г. и решение № 3179 от 13.03.2018 г. по адм. д. № 1311/2017 г., -двете-ІV ОТД. ВАС по аналогични случаи. По отношение на следващото възражение следва да се посочи, че съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая данни за такива не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране, респ. и за "неправилно пресмятане на процесните икономически единици", предвид следното: Съгласно чл. 7, ал. 1 от наредба № 28 от 5 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните, в относимата редакция / ДВ. бр. 1 от 6 януари 2015 г. /, финансовата помощ се предоставя на полупазарни стопанства за преструктурирането им в икономически жизнеспособни и пазарно ориентирани в края на петгодишния период на подпомагане съгласно представен бизнесплан. Съгласно т. 6 от § 1 от ДР на тази наредба, по смисъла й, "Икономически жизнеспособно" е земеделско стопанство, което в края на 5-годишния период на изпълнение на бизнесплана достигне и/или надмине икономически размер 4, 00 ИЕ и заедно с това е увеличило своя икономически размер най-малко с 3 ИЕ в сравнение с неговия размер при кандидатстване за финансова помощ. При положение, че постигнатото нарастване на икономическия размер на стопанството е 1, 82 ИЕ спрямо първоначалния икономически размер, заложен в бизнес плана, който е 1, 09 ИЕ, то стопанството не е достигнало икономически растеж с 3 ИЕ, не минава границата от 4 ИЕ, поради което и не удовлетворява изискванията на чл. 7, ал. 1 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 28/05.08.2008 г. на МЗХ- стопанството не е преструктурирано в икономически жизнеспособно и пазарно ориентирано в края на петгодишния период на подпомагане, съгласно приложения бизнес-план, което означава да е достигнало /и / или надминало икономически размер от 4, 00 ИЕ и заедно с това да е увеличило своя икономически размер най-малко с ЗИЕ в сравнение с размера му при кандидатстване за финансова помощ. Горният извод се налага от неоспорения констативен протокол /л. 38 от делото/ и приетата експертиза, която, противно на твърдяното от касатора, също не е оспорена от неговия процесуален представител, видно от протокола на откритото съдебно заседание - л. 66 от делото. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи с орехови насаждения. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Не е налице и порокът необоснованост на решението, предвид "неправилни изводи" от кредитираната експертиза, не само защото заключението на вещото лице не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя, но и защото съдът обосновано е съобразил решението си с него- поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените две проверки на място. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,