Решение № 15256 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11312/2009 г.

Решение № 15256 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11312/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Стоян Димитров Димитров, чрез процесуалния му представител- адвокат Хаджипетрова, против заповед № К-4641 от 15.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадената заповед и търси нейната отмяна, както и разноски по делото. Жалбата е обоснована със следните твърдения, съдържащи се в самата жалба и подържани в хода по същество и представените писмени бележки от адв. Хаджипетрова, в качество й на процесуален представител на жалбоподателя: на първо място - нарушена е процедурата по извършване на проверка от комисия на дирекция "Инспекторат" - МВР - същата е излязла извън рамките на сигналната проверка; на второ място - опорочаване формата на издадената заповед с оглед пропуска на дисциплинарно наказващия орган да посочи извършителя на нарушението и това, че актът не съдържа нито времето нито обстоятелствата, при които е извършено нарушението, т. е. конкретните нормативни разпоредби, които са нарушение от жалбоподателя; на трето място - в заповедта не е обсъдена формата на вината и вида на наказанието което е несъответно на дължимото поведение-нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР и защото вида на наказанието е определено в нарушение на принципи на законност, съразмерност и истинност. Ответната страна изразява становище за неоснователност. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е редовно подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалвана заповед министъра на вътрешните работи е наложил на Стоян Димитров Димитров дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, в качеството му на временно назначен на длъжност -началник на РУ на МВР-София, категория В. Фактическо основание за налагане на наказанието дисциплинарно-наказващия орган е посочил, че в соченото качество, през месец август 2008 г., Димитров не е взел отношение към двама от подчинените му служители, които въпреки наличието на първоначални данни за извършено престъпление от общ характер, не са завели в регистъра за постъпилия заявителски материал конкретно разпределени им преписки по жалби; не им е разпоредил изпращането им по компетентност, а с резолюция е разпоредил прекратяване на "работата по тях". Органа е приел, че е налице неправомерно поведение съставляващо неизпълнение на служебни задължения, представляващо нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР. За установяването на фактическата обстановка, органа изцяло се е позовал на данните, събрани в проведено дисциплинарно производство, съдържащи се в справка рег. № 1963/12.05.2009 г. по описа на Дирекция "Инспекторат"- МВР. Дисциплинарното производство е започнало с издаването на представената по делото заповед с рег. № I-з 563/09.04.2009 г., с която дисциплинарнонаказващия орган е предприел първите действия за установяване на нарушението, чрез назначаване на комисия за проверка на постъпили предварителни данни - сигнали на граждани. В представената по делото справка рег. № 1963/12.05.2009 г. изготвена от комисията се съдържа подробно обсъждане на събраната в хода на проверката информация, а именно: При извършен преглед на входящите дневници в РУ-Пирдоп за 2008 г. и е констатирано, че в преписки с вх. № № 343/2008 и 5307/2008 г., са налице данни за извършени престъпления, които не са били заведени в регистъра за завеждане на заявителски материали за престъпления от общ характер. Констатирано е, че по първата преписка е постъпила жалба от лица за откраднат мобилен телефон в гр. Златица. След проверка е установено лицето, което ползва телефона; същият обяснявайки, че го е закупил от непознато лице, предал апарата доброволно, който е върнат на представител на собственика. Преписката е приключена с мнение за прекратяване, поради липса на данни за престъпление. По другата преписка - 5307/2008 г. - е по повод жалба на лице, което констатирало, че автомобила му, паркиран пред жилището му гр. Златица, е залят с течност по предния капак, която взел за киселина и незабавно отмил обилно с вода. Поради липса на щети по автомобила- преписката е приключена с мнение за прекратяване. На наказания са поискани и същият предоставил писмени обяснения на 17.04.2009 г., в които лаконично е отбелязал, че твърдението за незавеждане на жалби не отговаря на истината. На 07.05.2009 г., Димитров дава допълнителни сведения, относно сочените преписки, в които твърди, че в самите жалби на пострадалите лица не е имало достатъчно данни за извършени престъпления, поради което е разпоредено извършване на проверка, с оглед изясняване на обстоятелствата и след като телефонът е открит и върнат на собственика, а по автомобила не е имало щети - то преписките са приключени. След получаване на справката, министърът на вътрешните работи е издал заповед № К-4641 от 15.06.2009 г. с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на служителя на 22.06.2009 г., с отбелязване от негова страна, че не се намира в законоустановен отпуск. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Съдът изцяло кредитира извода на органа, че самия факт на незавеждане на жалбите говори за пропуски в организацията, контрола и взаимодействието между отделните структурни звена в Районното управление, имащи служебни задължения по заявителския материал. Несъстоятелен и и цел изграждане на защитна теза е аргумента, че щом телефона и то на стойност под 1 000 лева, е открит и върнат на собственика, то не налице престъпление от общ характер; същото се отнася и до жалбата за автомобила- по същият няма щети, т. е. не е престъпление. Видно от самата инструкция, в чл. 6- изчерпателно е посочено, в кои случаи заявителски материал не се завежда. Не може да бъде споделена защитната теза на Димитров, че жалбата за кражба на телефон и увреждане на автомобил, са сведения от гражданско правен характер, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 5 от инструкцията, поради което по силата на ал. 2 с. текст, са назначава предварителна проверка за установяване наличие на данни за престъпления. Що се касае до твърденията за порок във формата на заповедта, в смисъл на непълни мотиви относно фактическите и правни основание за издаването й, то същите не могат да бъдат споделени. Наказващия орган е индивидуализирал нарушителя (временно изпълняващ длъжността началник РУ), конкретизирал е нарушението (неизпълнение на служебни задължения за контрол върху структурни звена в същото РПУ) и ги е обосновал с изготвената справка. Доказателство за мотивиране на заповедта е факта на оспорване от Димитров на всички приети от органа фактически и правни констатации в оспорената заповед. В тежест на последния е да опровергае приетото в оспорената заповед с доказателства за конкретно предприемани и реализирани действия по ръководството и контрола на структурните звена по постъпил заявителски материал, но такива доказателства не са ангажирани. Второто поддържано основание за отмяна, че заповедта не била мотивирана е голословно. Дисциплинарнонаказващия орган изрично в оспорваната заповед е препратил към справка № рег. № 1963/12.052.2009 г., от чието съдържание е видно как е обсъден събрания в хода на производството доказателствен материал и въз основа на кои доказателства е установено дисциплинарното нарушение. В предвид установеното при проведеното дисциплинарно производство твърдението е голословно твърдението и за нарушаване принципа на законност, съразмерност и истинност, включително и немотивиране срока на наложеното наказание като съответно на неправомерното поведение с оглед длъжността и категорията на служителя. Жалбоподателят не посочва и не търси доказване на определени факти, които са относими към случая, а с отричане на приетото за установено цели опровергаването му. Доказаната законосъобразност на оспорваната заповед, предполага и неоснователност на заявените в жалбата и в хода по същество претенции от страна на Димитров за присъждане на разноски. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение на основание чл. 172, ал. 2 от АПК