Решение № 11263 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2015 г.

Решение № 11263 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Г. Р. от гр. П., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъда в Затвора-гр. П., чрез процесуалния му представител адв. В. Стоянов срещу решение № 469 от 15.07.2015 г., постановено по адм. д. № 197/2015 г. по описа на АС-П. в частта му, в която е отхвърлена исковата претенция на този касатор срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. С. за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му неимуществени вреди за сумата над 2000 лв до пълния претендиран размер от 24 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С. Р. твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в атакуваната част като неправилно с произтичащите от това правни последици. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е предявена и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на затворника обезщетение за претърпените от него в исковия период неимуществени вреди в размер на 2000 лв. Моли съдебния акт в осъдителната му част да бъде отменен, като ВАС постанови вместо него друго съдебно решение по същество, с което да отхвърли изцяло предявения на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател С. Р. не се явява и не се представлява. Касационният жалбоподател ГДИН-С., редовно призован, се представлява от юрк. Шемширов, който поддържа касационната жалба на доверителя си и оспорва касационната жалба на Р. по съображения, подробно изложени в писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на С. Р. и основателност на жалбата, предявена от ГДИН. Касационните жалби са предявени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в атакуваните от тях части, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС- П. е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. С. да заплати на С. Г. Р. обезщетение за претърпените от него в качеството му на лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в затвора - гр. П., неимуществени вреди в резултат на бездействието на затворническата администрация в размер на 2000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска - 05.03.2015 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил предявения от Р. срещу ГДИН иск в останалата му част до пълния предявен размер от 24 000 лв. Ищецът твърди, че претърпените от него неимуществени вреди са в резултат на лошите условия в З.-П. -лоша хигиена, запрашеност, пренаселеност, липса на чист въздух, непълноценно хранене, неизолиране на други туберкулозно болни от контакт с ищеца и т. н., в резултат на което Р., макар постъпил клинично здрав в затвора - П., се е разболял от туберкулоза и е придобил 80 % трайна неработоспособност за период от 1 г. до 01.02.2016 г. След като е обсъдил подробно, поотделно и в тяхната цялост, събраните по делото многобройни доказателства - писмени документи - справки от затвора- П., приетите по делото като неоспорени от страните три различни по предмет съдебно-медицински експертизи, както и изслушаните показания на разпитаните свидетели, административният съд е приел, че така предявеният от Р. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - страхове за живота и здравето му, притеснения, обида и възмущение от битовите условия и причиненото му заболяване -се явява доказан по основание. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че към момента на влизане на Р. в Затвора - П. през 2011 г., същият не е бил болен от туберкулоза, видно от записванията в личния му здравен картон към този момент. Заболяването на ищеца от туберкулоза е било установено три годни по-късно, през който период същият е пребивавал единствено и само в Затвора - П.. Предвид приетата по делото СМЕ относно характеристиките на заболяването, причинителите му и условията, при които същото се развива, съдът е заключил, че става въпрос за инфекциозно заболяване, при което условията на живот оказват съществено влияние за възникването му. Отделно от това, за да възникне заболяването е нужен инфекциозен агент - т. е. предаване на бактерията чрез контакт с друг болен, което изключва причината за заболяването да е само в отслабената имунна система на Р. в резултат на тютюнопушене, заболяване от хепатит В и С и установена хероинова наркозависимост. На база горното съдът е приел, че заболяването на ищеца от туберкулоза е в резултат на незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация да осигури на същия такава жизнена среда и такива битови условия, които да не допуснат разпространението на туберкулозната бактерия. Определяйки размера на дължимото обезщетение, административният съд е съобразил и поведението на ищеца, т. е. неговото "съпричиняване" за разболяването му - обстоятелството, че същият с оглед общото си здравословно състояние и вредни навици - тютюнопушене, употреба на хероин и т. н. е допринесъл за развитие на болестта, в резултат на което е определил размер на обезщетението, значително по-нисък от претендирания. В тази връзка съдът е отчел както момента, така и начина на установяване на заболяването - същото е било безсимптомно, без оплаквания и клиника и е установено в резултат на положените от страна на затворническата администрация грижи за лишените от свобода - проведени профилактични прегледи с флуорограф. Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и цялостно изясняване на относимите факти, при съобразяване с приетите по делото доказателства, в съответствие с материалноправните разпоредби и обосновано. Правилен е направеният от АС-П. извод за доказаност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по основание. Обосновано, съобразно данните за здравословното състояние на затворника към датата на постъпването му в Затвора - П. през 2011 г., приетите по делото СМЕ и показанията на св. Е. А. и Г. К. - самите те съкилийници на Р. с установено преди него заболяване от туберкулоза, административният съд е заключил, че ищецът е заболял от туберкулоза именно в резултат на условията в затвора- пренаселеност на килиите и допускане в резултат на незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация на съжителство на Р. в една килия с вече болни от туберкулоза. Неоснователни в тази връзка са развитите в касационната жалба на ГДИН доводи за липса на представени от страна на ищеца доказателства за това, че същият е бил своевременно ваксиниран против туберкулоза. Видно както от данните, съдържащи се в изслушаната по делото СМЕ за характеристиките на това заболяване, така и от данните в медицинския картон на затворника при постъпването му в затвора -гр. П., към момента на последната реимунизация на Р. - към момента на неговата 17-годишнина, предвид организацията на здравеопазването тогава, същият се предполага че е бил надлежно имунизиран против ТБЦ. Обстоятелството, че при Р. заболяването от туберкулоза не е било съпроводено с клинични прояви, не води до извода, че то не е факт и че не е в причинно-следствена връзка с бездействието на затворническата администрация да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, както неправилно твърди в жалбата си касаторът ГДИН. Неоснователни са и развитите в касационната жалба на С. Р. оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД. АС-П. е присъдил обезщетение, съобразено с изискванията на чл. 52 от ЗЗД . При определяне размера на обезщетението съдът, базирайки се на заключението на в. л. д-р С. -пулмолог, е преценил и поведението и навиците на затворника- тютюнопушене и дългогодишна употреба на наркотични вещества, вкл. хероин венозно, които безспорно намаляват имунната защита на организма му и допринасят за заразяването му от туберкулоза. С оглед гореизложеното и двете касационни жалби се явяват неоснователни, а атакуваното с тях решение на АС-П. като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение