Решение № 1556 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16055/2013 г.

Решение № 1556 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16055/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Бумекс" ООД със седалище гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 7588/4.06.2013 г., постановено по адм. дело № 7880/2012 г. на Върховен административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 210/3.05.2012 г. по адм. дело № 352/2011 г. на Административния съд - Велико Търново. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че решение от 21.06.2012 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по съединени дела С-80/11 и С-142/11, представлява ново обстоятелство, от съществено значение за делото. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, с писмени възражения, оспорва искането и моли то да бъде отхвърлено. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира молба за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244 от АПК. В искането на "Бумекс" ООД като единствено обстоятелство се сочи наличието на решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Това решение, преценено през призмата на основание по чл. 239, т. 1 от АПК, също не води до основателност на искането. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната.