Решение № 12536 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11839/2014 г.

Решение № 12536 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11839/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП и на Здравко Каменов Беширов от гр. Смолян, ул. "Маестро Георги Атанасов" № 8, чрез адв. К. Иванов, против Решение № 1720 от 24.07.2014 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 3396 по описа за 2013 г., съответно в частта му, с която по жалба на Здравко Каменов Беширов е отменен Ревизионен акт /РА/ № 211301363/8.07.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1029/2.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив, в частта, с която са определени вноски за ДОО за 2007 г. - 2 570,99 лв. и лихви - 2 740,22 лв., вноски за ДЗПО за 2007 г. - 724,22 лв. и лихви - 771,89 лв. и вноски за ЗО за 2007 г. - 869,07 лв. и лихви- 514,91 лв. и в тази, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против същия РА в частта му, с която са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в размер общо на 14 327, 46 лв. главница и 7 325,30 лв. лихви. В касационната жалба на ДД "ОДОП" Пловдив се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно поради неправилен извод, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е неприложима за задължения, възникнали преди влизането й в сила. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част, отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - Здравко Каменов Беширов от гр. Смолян, чрез адв. К. Иванов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. В касационната жалба на ревизираното лище се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на мотиви относно доказателствената сила на събраните доказателства, обсъждане на непредставени писмени договори за заем между РЛ като заемодател, потвърждаване на фактическите констатации на органите по приходите за наличие на укрити приходи от лихви по договорите за паричен заем единствено въз основа на свидетелски показания, събрани в различно от ревизионното производство. Съдът не съобразил, че липсват основания за извършването на ревизията по реда на чл. 122 и сл. АПК, а дори и да имаше такива, фактическите констатаци на РА по този ред се ползват с презумция за истинност само ако са обосновани. Съдът не обсъдил изобщо доводите на жалбоподателя, а мотивите му представлявали изложение на нормативни текстове. Иска се отмяна на решението в посочената част. Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице и за основателност на тази на ДД "ОДОП" в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По жалбата на Директора на Д "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. Жалбата е неоснователна. Настоящият състав на ВАС споделя принципното становище на административния съд, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК не позволява определянето на задължения за осигурителни вноски, възникнали преди приемането й, в сила от 15.02.2011 г., по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за осъществяване на фактическите състави за данъчно облагане, според материалния закон. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 вр. 124а от ДОПК съдържат специфични предпоставки за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски по специален ред. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките за образуване на производство по този ред. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размерът на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за установяване на задължителни осигурителни вноски, задължението за които е възникнало преди приемането на нормата. Затова решението, в частта му, с която по жалбата на ревизираното лице РА е отменен, в частта му на определените осигурителни вноски и в съответната му част за разноските, е правилно и следва да остане в сила. По жалбата на ревизираното лице. Жалбата е основателна по оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебното решение в тази част. С РА, в обсъжданата част, по реда на чл. 122 и сл. ДОПК на РЛ са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в размер общо на 14 327,46 лв. главница и 7 325,30 лв. лихви. Основанията за извършването на ревизията по този ред, посочени от органите по приходите са по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че е било налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, защото ревизираното физическо лице не е подало данъчни декларации за доходи от наем на недвижими имоти. Органите по приходите са определили данъчната основа за облагане като сбор от недекларираните доходи от наем; недекларирани доходи от възнаграждения за полагане на труд; доходи от лихви по договори за паричен заем, реализирани от РЛ като заемодател и доходи с неустановен произход, получени като превишение на извършените от ревизираното лице разходи за процесните 2007 и 2009 г. над доказаните приходи. Размерът на извършените разходи е определен като в сумата е взета предвид тази на дадените пари назаем, за които не установен източник на дохода, както и сумите за закупуване на недвижими имоти и движими вещи и за издръжка на физическото лице и пътувания в чужбина. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в тази част, първоинстанционният съд най-напред е приел, че са налице условия по чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизията по особения процесуален ред; приел е, че за даване на пари назаем на други физически лица от страна на ревизираното лице са представени писмени договори, "които без никакво съмнение представляват годно писмено доказателство по смисъла на чл. 57 от ДОПК"; прочитът на договорите показвал че по повечето от тях имало договорена лихва, което правело несъстоятелно твърдението на ревизираното лице за начално салдо, различно от нула към 1.01.2007 г. Съдът е приел, че констатациите на РА се ползват с презумция за истинност, която не е опровергана от ревизираното лице, поради което РА в тази част е законосъобразен. Основателно в касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в тази част е постановено при липса на мотиви относно релевантните факти и право. Достатъчно е да се вземе предвид, че както се твърди в касационната жалба, в административната преписка, а и при оспорването на РА, не са приети никакви писмени договори за паричен заем, със заемодател ревизираното лице, още по-малко с уговорена в тях лихва. Не е ясно как съдът е написал в мотивите си, че липсващи писмени доказателства са годни доказателства и то на основание на законов текст, който засяга други доказателствени средства /чл. 57 ДОПК/. Още по-малко е обяснимо как съдът е анализирал съдържанието на липсващи писмени документи. В замяна на това, в решението в тази част изцяло липсват мотиви относно доказателствената сила на събраните в административното производство и при оспорването на акта протоколи за разпит на физически лица, в качеството им на свидетели по досъдебно наказателно производство, а това обсъждане е от решаващо значение за изводите за обоснованост на констатациите на РА. ВАС многократно се е произнасял, че само обоснованите констатации на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, се ползват с презумпция за истинност, а мотиви за това качество на констатациите на РА в решението липсват. Никаква логическа връзка няма между приетото за установено /при това без мотиви/, че ревизираното лице е давало пари назаем, като е получавало лихви за това в ревизираните периоди и извода, че началното салдо към 1.01.2007 г. е нулево. В тази връзка също липсват каквито и да е съображения на първоинстанционния съд, които да могат валидно да бъдат проверени от касационната инстанция. Основателно в касационната жалба се поддържа, че по-голямата част от мотивите на съдебния акт в тази му част представлява възпроизвеждане на законови текстове без никаква връзка с конкретния правен спор. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореното решение в посочената част е постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се в пълна липса на мотиви по спорните фактически и правни въпроси, което пречи на касационната инстанция да осъществи ефективна проверка на акта по същество, а това налага отмяна на решението в тази част и в съответната му част за разноските и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение