Решение № 14048 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2019 г.

Решение № 14048 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция БФСДАО при община Перущица срещу решение № 433/26.02.2019 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 3911 по описа за 2018 г., с което е прогласена нищожността на акт за установяване на задължение /АУ3/ № 01-1/28.03.2016 г., издаден от длъжностно лице от администрацията на община Перущица с функциите на орган по приходите. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила. Отправя упреци към дейността на съда в процеса на доказването. Възразява против изключването от доказателствата на неоспорени от жалбоподателя официални диспозитивни документи, както и основанията за това с оглед вида на документите и обхвата на проверката. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу АУЗ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Коол БГ" ООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив АУЗ са установени в тежест на "Коол БГ" ООД допълнителни задължения за такса за битови отпадъци за отчетен пориод 2013 г. в размер 15 273.70 лева с лихви за забава 3 989.12 лева. С първоинстанционното решение АУЗ е прогласен за нищожен. Съдебното производство със сигнатурата на адм. д. № 3911 по описа на АС Пловдив за 2018 г. е образувано след като с решение № 15847/19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2017 г. е обезсилено решение № 923/31.05.2017 г. на АС Пловдив по адм. д. № 2799/2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Основание за обезсилване на решението на административния съд е участието на ненадлежен ответник в първоинстанционното производство. За да прогласи нищожността на АУЗ, първостепенният съд е приел, че в издаването му е участвал некомпетентен орган. Този му решаващ извод е обоснован с констатация за издаване на АУЗ от Б. Дардова на длъжност "Главен експерт стопански дейности" при община Перущица, оправомощена със заповед № 93/23.04.2014 г. на кмета на община Перущица. Сочената заповед овластявала с функциите на орган по приходите друг служител от общинската администрация – Л. Панова на длъжност "младши експерт стопански дейности". Името и длъжността на Дардова не фигурирали в утвърдените длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите от 1.05.2015 г. Оправомощаването на Дардова като орган по приходите било извършено със заповед № 277/12.10.2015 г., която жалбоподателят оспорил по реда на чл. 193 ГПК в предходното първоинстанционно производство при изявление от ответника, че ще се ползва от нея. За проверката на оспорването ответникът издател на АУЗ представил длъжностно и поименно разписание към 1.01.2015 г. и към 01.05.2015 г., които също са оспорени от жалбоподателя и за тях е открито производство по чл. 193 ГПК. Съдът е изключил от доказателствения материал заповед № 277, тъй като "... не почива на другите представени доказателства... " – длъжностното разписание и поименното разписание от 5.10.2015 г., а длъжностните разписания не отговаряли на изискванията за форма. Издаването на тази заповед целяло санирането на порок на АУЗ, за да се докаже компетентността на издателя му. С отсъствието на заповед за оправомощаването на Дардова е обоснова извод за липса на компетентност на издателя на акта. Компетентността не следвала от заеманата длъжност. Липсата на компетентност на издателя на акта е възприета като основание за нищожността му. Решението е неправилно. Макар да е възприел факта на осъщественото от него ново разглеждане на делото, административният съд не е съобразил основанията за това. Връщането от ВАС на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд е в хипотезата на чл. 221, ал. 3 АПК. Първото първоинстанционно решение е обезсилено заради участие в съдебното производство на ненадлежна страна. При действието на чл. 226, ал. 1 АПК новото първоинстанционно производство следва да започне от първото действие, послужило като основание за връщане на делото. В случая това е процесуалното действие на съда по конституиране на страните /чл. 154 АПК/, последвано от връчването на препис от жалбата или протеста и отговора по тях /чл. 163, ал. 1 и ал. 2 АПК/ и указанията на съда по чл. 163, ал. 3 АПК и т. н. Принципът на състезателното начало в процеса задължава съда да осигури възможност на страните да се запознаят и с исканията и доводите на насрещната страна, предмета на делото и неговото движение, както и да изразяват становище по тях. На страните се осигурява равна възможност да упражняват предоставените им права /чл. 9 ГПК/, като съдът дължи указания, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото страните не сочат доказателства и процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на спора / чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК/. При постановяване на обжалваното решение са зачетени процесуални действия, извършени от и срещу ненадлежна страна в производството по адм. д. № 2799/2016 г., каквито са оспорването по чл. 193, ал. 1 ГПК, волеизявлението по чл. 193, ал. 2 ГПК и доказването по чл. 193, ал. 3 ГПК. Преценката на съда по чл. 194, ал. 2 ГПК се основава на неопределен обхват на проверката, който да отчита вида на оспорените документи. Заповед № 277/12.10.2015 г. и длъжностните и поименните разписания, утвърдени от кмета на общината са официални диспозитивни документи. Доколкото те обективират волеизявления на издателя си, а не изявление за основано на сетивни възприятия знание, то проверката за истинност обхваща само автентичността, а не и верността им. Затова и неправилно като резултат от проверката съдът е изключил от доказателствата заповед № 277 заради несъответствието й по съдържание с други документи. Този подход сочи и на друго опущение – неспособност да се отграничи предмета от обхвата на доказване. С арг. от чл. 4, ал. 3 и ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ фактите релевантни за компетентността за установяване, обезпечаване и събиране на задълженията за местни данъци и за местни такси са принадлежността на длъжностното лице към общинската администрация и определянето му с нарочна заповед на кмета на общината. В предмета на доказване, но извън обхвата му като безспорен /вж. чл. 153 ГПК в контекста на съдържанието на първоинстанционната жалба/ е фактът, че издателят на АУЗ е служител на общинската администрация /това сякаш е приел и съдът на л. 8 от решението/. Спорно е останало овластяването по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ на Дардова, при което е изследвано съдържанието, а не авторството на заповед № 277 и то към момент предхождащ значително издаването на АУЗ в противоречие с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Множеството нарушения на съдопроизводствените правила са основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Тъй като отмяната не е повторна /при предходния касационен контрол първоинстанционното решение е обезсилено и са участвали различни страни/ е неприложимо ограничението за връщане по чл. 227, ал. 1 АПК. В новото първоинстанционно производство е дължимо повтаряне на процесуалните действия извършени от и срещу ненадлежна страна в производството по адм. д. № 2799/2016 г. по описа на АС Пловдив, посочени по-горе. При оспорването, проверката и оценката на официалните дизпозитивни документи следва да се съобрази възможният обхват на оспорването с последиците за тежестите при проверката и като се отчетат разясненията по предмета и обхвата на доказване в контекста на твърденията на страните. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение