Решение № 417 от 02.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 380/2010 г.

Решение № 417 от 02.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 380/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Производството е образувано по искане на защитника на М. И. П. за тълкуване по реда на чл. 414 НПК на решение № 417 от 21.12.2010 г. по наказателно дело № 380/2010 г. на Върховния касационен съд. В съдебно заседание защитникът поддържа направеното искане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че затрудненията във връзка с тълкуването на постановеното решение следва да бъдат отстранени. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намери следното: Касационното производство по наказателно дело № 380/2010 г. е било образувано по жалби на защитниците на подсъдимите - М. И. П. и К. Д. К. против въззивна присъда № 106 от 10.05.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 78/09 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена в оправдателната й част за престъплението изнудване (и приложението на чл. 46 б. "б" от ЗИН). Подсъдимите са били осъдени за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приложен е чл. 23, ал. 1 НК и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, а в останалата част първоинстанционната присъда (присъда № 7 от 3.02.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд по н. о. х. д. № 644/07 г.) е била потвърдена, включително осъждането на подсъдимите за престъпление по чл. 302, т. 2 вр. чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. С касационното решение, чието тълкуване се иска, въззивната присъда е отменена в частта, с която подсъдимите са били осъдени по съответното обвинение за престъпление по чл. 214 НК (и чл. 23 НК), като в тази част делото е върнато за ново разглеждане. В останалата част присъдата на Пловдивския апелативен съд е оставена в сила. Върховният касационен съд е приел с решението, че жалбите, относими към потвърденото осъждане на всеки от двамата подсъдими за престъплението подкуп (по чл. 302, т. 2 НК ) са неоснователни предвид отсъствието на касационно основание, в т. ч. и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наказанието. С оглед на това погрешното отбелязване в мотивите на касационното решение на размер от три години лишаване от свобода на наказанието, наложено в действителност за срок от три години и шест месеца по отношение на всеки от двамата подсъдими с първоинстанционната присъда за престъпление по чл. 302, т. 2 вр. чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, представлява техническа грешка, която не е от естество да породи съмнение относно волята да се остави в сила въззивната присъда в частта, с която изцяло е потвърдено осъждането на подсъдимите за цитираното престъпление и съответно затруднение при изпълнението на първоинстанционната присъда, в тази част непроменена в процеса на обжалване и подлежаща на изпълнение така, както е постановена. Ето защо искането на защитника на осъдената М. И. П. за тълкуване на касационното решение следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд