Решение № 221 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1209/2011 г.

Решение № 221 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1209/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Е. Б. Б. против въззивно решение № 243 от 24.01.20011 г. постановено по в. н. о. х. д. № 271/2010 г. на Бургаския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се при условията на алтернативност- отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен, отмяна и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или преквалифициране на деянието, намаляване размера на наказанието и приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата е частично основателна. Заявява, че е допуснато нарушение на закона, правната квалификация на деянието е неправилна, налице били предпоставките на чл. 2, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК намери за установено следното: Бургаският апелативен съд с решение № 243 от 24.01.2011 г. по в. н. о. х. д. № 271/2010 г. е потвърдил присъда № 427 от 26.10.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 672/2010 г. на Бургаския окръжен съд. С присъдата подсъдимият Е. Б. Б. е признат за виновен по чл. 302, т. 1 във вр. чл. 301, ал. 1 и чл. 54 от НК и е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим и глоба в размер на 2000 лв. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от правото да упражнява професията старши инспектор Дирекция "Инспекция по труда" за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВИЛА Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание са, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК. В мотивите си съдът се задоволил само да повтори приетото от първата инстанция, да посочи общо кои доказателствени средства кредитира, но не е дал отговор на нито едно конкретно възражение на защитата на подсъдимия, направено с жалбата и допълнението към нея, доразвити и в съдебното заседание. По този начин съществено били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Възраженията са основателни. Въззивното решение не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК. Производството пред въззивния съд е образувано по повод жалба на подсъдимия, в която са направени доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са съображения в подкрепа на всеки един довод и съдът е бил длъжен да даде конкретен отговор защо приема, че те са неоснователни, а не декларативно да отбележи, че фактите, така както са приети от първата инстанция, изцяло се подкрепят от доказателствената съвкупност. Не е взето отношение по обясненията на подсъдимия, които също са доказателствено средство, макар и да подлежат на по- внимателна преценка, поради факта, че могат да бъдат и проява на защитната му теза. Не е даден отговор защо безкритично се приемат за достоверни показанията на свид. Павлов, които настоящият състав намира за твърде противоречиви и нелогични. Неясно е как при описания от свид. Павлов начин на поискване на подкупа-"като направи жест с изпъната длан и удари по бюрото, че разделя на две", той е разбрал и непосредствено след това съобщил и на придружаващите го, че трябва да предаде определена сума, за да не му бъде съставен акт за допуснати нарушения. Неизяснено е и защо след като свид. Павлов е бил наясно, че в дейността му не са допускани нарушения и по същество няма причини за съставяне на актове е отказал предложението да уведомят незабавно компетентните органи, и какво по същество е имал предвид съобщавайки, " ние не искахме проблеми, искахме просто да приключи проверката". Противоречивите и нелогични показания на този свидетел и липсата на какъвто и да е отговор на направените доводи, което по същество представлява нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК не позволява на настоящия състав да извърши проверка за законосъобразността на въззивното решението и даде отговор на всички касационни основания, така както се изисква с чл. 354, ал. 4 от НПК. Допуснатото процесуално нарушение има за последица единствено отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение