Решение № 2492 от 8.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Шипков, чрез неговия пълномощник срещу решение 1235/28.06.2022 г. по адм. дело 25/2022 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба кметът на община Родопи чрез своя процесуален представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Шипков срещу заповед 1322/05.11.2021 г., издадена от кмета на община Родопи, с която на основание чл. 224а, ал. 1, т. 2 ЗУТ е наредено спиране на изпълнението и забранен достъпа до строеж Стълбищна клетка, находящ се в източната част на УПИ 9.1194-жилищно строителство по подробния устройствен план на с. Белащица, представляващ ПИ с идентификатор 03304.9.1194 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Белащица. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена въз основа на установено с констативен акт 4 от 11.05.2021 г. строителство, извършвано в отклонение от одобрени проекти и разрешение за строеж 413/24.09.2019 г. на главния архитект на община Родопи за двуетажна жилищна сграда ЗП 110,95 кв. м. и РЗП 237,10 кв. м. в УПИ 9.1194-жилищно строителство, изразяващо се в издаване на стълбищната клетка с около 1 метър извън фасадата от първи до трети етаж на изградената в груб строеж постройка. Жалбоподателят не оспорва установеното в административното производство извършване на строително-монтажните работи по стълбищната клетка на жилищната сграда в отклонение на одобрените проекти, в която насока сочи обстоятелството, че е започнал производство по чл. 154 ЗУТ за изменение на одобрените проекти и допълване на издаденото разрешение за строеж. Тази констатация е подкрепена и от заключението на вещото лице по възложената съдебно-техническа експертиза. Отклонението от одобрените проекти е достатъчно основание за издаване на процесната заповед, доколкото и по реда на чл. 224, ал. 4 ЗУТ е предвиден ред за продължаване на спряното строителство със заповед по ал. 1, с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че по одобрените проекти за двуетажна жилищна сграда в УПИ 9.1194-жилищно строителство по подробния устройствен план на с. Белащица, стълбищната клетка по южната фасада на същата е предвидена в една плоскост с фасадата, а при проверка на място е установено изградена в груб строеж сграда с два напълно завършени етажи и започнат трети етаж без покрив, като стълбищната клетка е издадена от първия до третия етаж навън с около един метър, на окомерната скица от констативен акт 4 от 11.05.2021 г. нанесено като увеличаване на застроената площ от 1,05 м./ 2,48 м. Констатациите за изграждането на стълбищната клетка в отклонение на одобрените проекти се потвърждават в заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, доколкото и експертът излага допълнителни аргументи за допустимост на изменението поради незасягане правата на трети лица. Безспорно е налице строителство, извършвано в отклонение с разрешеното по издадените строителни книжа. Съгласно чл. 224а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Поради наличието на установено изграждане на строителната клетка при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 8 ЗУТ се налага спиране на изпълнението на строежа и забрана за достъпа до него, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната. Настоящата инстанция не споделя възраженията, повдигнати в касационната жалба, за незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като според заключението на експерта, установеното разминаване от 1,5 кв. м. (в действителност 1,05 м.) не нарушава нормативно изискуемото разстояние по чл. 31 ЗУТ, поради което разминаването следва да се определи като несъществено. Самото вещо лице в протеклото на 06.04.2022 г. открито съдебно заседание, а и в изготвеното заключение, недвусмислено намира стълбищната клетка за изградена в несъответствие с одобрените проекти на сградата. Не водят до различен извод и изложените от експерта и възприетите от касатора аргументи за спазване на разпоредбата на чл. 31 ЗУТ за отстояние на така изградената сграда до съседните имоти или за започналата процедура по изменение на одобрените проекти и допълване на издаденото разрешение за строеж за сградата, или за неправилното посочване в констативен акт 5 на изграден трети етаж на сградата. След като са били налице предпоставките са издаване на заповед по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ е без значение дали несъответствието води до намалени отстояния на сградата до съседни имоти. Започналата процедура по изменение на одобрените проекти и допълване на издаденото разрешение за строеж за сградата също не обосновава извод за неправилност на постановеното от съда решение, доколкото визираното производство не е приключило с окончателен акт. В тази насока правилно административният съд сочи, че след отстраняване на причините, довели до спирането на строителството, работата по строежа може да продължи с разрешение на органа, който е издал заповедта по чл. 224а, ал 1 ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора, че фактическите констатации в констативния протокол и административния акт не отговарят на действителното положение, предвид заключението на вещото лице за липса на извършен трети етаж на жилищната сграда, макар и да има извършени строително-монтажни работи над одобрената кота +6,65 м. Въпреки съставените в административното производство два констативни акта, оспорената заповед е издадена само по отношение на стълбищната клетка на сградата, съответно оплакванията за неточно описание на елементи от сградата, попадащи извън предмета на заповедта за премахване, са неотносими към настоящото производство. В този смисъл е ирелевантен за правния спор и въпросът за действителното изграждане на третия етаж на сградата, доколкото реализирането на строително-монтажни работи над втория етаж без изграждането на покрив не покриват техническите критерии за определянето на извършеното като трети етаж на сградата. Останалите изложени от касатора доводи по съществото си съставляват оплакване за нарушения на административната процедура и за пороци във формата на административния акт по чл. 59, ал. 2 АПК. Настоящата инстанция намира, че заповедта съдържа всички реквизити по посочената разпоредба, включително фактически и правни основания за издаването й, при напълно изяснена фактическа обстановка и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото и конкретни нарушения не се сочат от касатора. Предвид изложеното, като е приел заповедта за законосъобразна, съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от твърдените в касационната жалба основания за отмяна и като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,