Решение № 7097 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Д. Ц., чрез пълномощник, срещу решение 28276 от 27.12.2024 г. по адм. дело 10245/2024 г. на Административен съд София град / АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Н. Д. Ц. срещу заповед 513з-9698/13.09.2024 г. на директора на на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска отмяната му и отмяна на заповед 513з-9698/13.09.2024 г. на директора на СДВР. Претендира присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационна жалба директора на СДВР, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Георгиева оспорва касационната жалба. Моли решението на АССГ като правилно да остане в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с оспорената пред него заповед Н. Д. Ц. е преназначен от длъжност полицейски инспектор IV степен в 02 група Пътен контрол на 01 сектор Организация и контрол на пътното движение към отдел Пътна полиция при СДВР на изпълнителска длъжност полицейски инспектор IV степен в /ЧОД/ в група Териториална полиция Слатина на сектор Охранителна полиция към 01 Районно управление при СДВР. Заповедта е издадена на основание чл.143, ал.1, т.6, чл.159, ал.1, т.3 и чл.164, ал.1 от ЗМВР във вр. със заповед 8121К-11191/22.07.2024 г. на Министъра на вътрешните работи относно изменение на заповед 8121Н-528/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на СДВР, заповед 8121К-11829/14.08.2024 г. за изменение на заповед 8121К-11191/22.07.2024 г. и протокол 513р-93135/13.09.2024 г. по описа на СДВР. Констатирал, че преназначаването на служителя е на основание чл.164 ал.1 от ЗМВР, която разпоредба изисква заявление на служителя за преназначаването му на конкретна длъжност и преназначаването му именно на тази длъжност. Първоинстанционният съд е приел за установено, че със заявление рег. 513р-92612/12.09.2024 г. Н. Д. Ц. е поискал да бъде предназначен на длъжност полицейски инспектор IV степен в 02 група Пътен контрол на 01 сектор Пътен контрол и организация на движението към отдел Пътна полиция на СДВР към отдел Пътна полиция при СДВР. Това заявление не е уважено с резолюция върху него от 12.09.2024 г. с текст Не съм съгласен и с оспорената заповед служителят е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор IV степен (ЧОД) в група Териториална полиция Слатина на сектор Охранителна полиция към 1-во РУ при СДВР. Независимо от констатацията за незаконност на заповедта, доколкото има неспазване на хипотезата на чл.164 ал.1 от ЗМВР първоинстанционният съд е приел, че след като с акт за встъпване в длъжност от 16.09.2024 г., жалбоподателят е встъпил в длъжността, на която е преназначен, това представлява съгласие по смисъла на чл. 164, ал. 1 от ЗМВР, което е санирало преназначаването. Допълнил, че за да се ползва от правото да възрази успешно срещу незаконосъобразността на преназначаването, жалбоподателят не е следвало да встъпва в длъжността, на която не е поискал да бъде преназначен. Срещу възражението на жалбоподателя, че е встъпил в длъжността, поради отправено предупреждение за прекратяване на служебното му правоотношение, поради съкращаване в щата, съдът изложил доводи, че това предупреждение не е от естество да окаже принуда, а от естество да разясни бъдещи правни действия и отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед. Решението е неправилно. Съгласно чл.164 ал.1 от ЗМВР държавния служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по висока длъжност. Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, ръководителите на структурите по чл.37, преназначават държавните служители на изпълнителски длъжности, извън случаите по чл.158 т.5 и т.6. Съдържанието на протокол 513р-93135/13.09.2024г. на СДВР, съставен на основание чл. 7, ал. 4 от Наредба 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР ( Наредбата) установява, че на Н. Д. Ц. е предложено да заеме друга изпълнителска длъжност - полицейски инспектор IV степен в /ЧОД/ в група Териториална полиция Слатина на сектор Охранителна полиция към 1-во РУ при СДВР, съгласно посочена в протокола и приета като доказателство справка рег. 513р-92853/12.09.2024г., удостоверяваща броя на вакантни длъжности в групи Териториална полиция, на сектори Охранителна полиция, към Районни управления на СДВР. В протокола административният орган се е позовал на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал.4 от Наредбата, т.е. е приел, че е налице съкращаване на длъжността, заемана до момента от държавния служител Ц.. За да може ръководителят на структурата по чл.37 от ЗМВР да упражни правомощията си по чл.164, ал.1 ЗМВР е необходимо служителят да изрази съгласието си да бъде преместен на друга длъжност. В случая, със заявлението си служителят е заявил желание за преназначаване на друга длъжност, различна от длъжността, предложена му в протокол от 13.09.2024г. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ЗМВР определя, че държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност. Преназначаването в хипотезата на чл.164 ал. от ЗМВР изисква искане на служителя за преназначаване; и преназначаването да е на друга не по-висока длъжност. При издаването на Заповед 513з -9698/13.09.2024г. от директора на СДВР не са изпълнени законовите предпоставки на чл. 164, ал. 1 ЗМВР, а именно за преназначаването няма свободно изразено искане от служителя. С подписването и подаването на заявление рег. 513р-92612 от 12.09.2024г. до директора на СДВР Н. Ц. е изразил ясно и недвусмислено волята си за преназначаване на основание чл.164, ал.1 ЗМВР на длъжност полицейски инспектор IV степен в 02 група Пътен контрол на 01 сектор "Пътен контрол и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" при СДВР . С това заявление ясно е формирана волята на служителя да остане в сектор "Пътен контрол и организация на движението" към отдел "Пътна полиция" при СДВР. На това заявление е поставена резолюция "Не съм съгласен" и подпис на 12.09.2024г. от директора на СДВР, както и втора резолюция с текст Не съм съгласен от 12.09.2024г. и подпис от ВПД комисар Карадимов. В оспорената заповед административния орган се е позовал и на протокол от 13.09.2024г., с който на служителя е предложена друга длъжност от вакантните изпълнителски длъжности в СДВР, съгласно справка 513р - 92853/12.09.2024г., след като е уведомен, че при отказ да приеме предложената му длъжност, служебното му правоотношение ще бъде прекратено, на основание чл.226, ал.1, т.5 от ЗМВР. Касационната инстанция констатира противоречие между фактическите основания и правното основание за преназначаването, посочени в заповедта. В случая посочените фактически основания сочат на приложение на някоя от хипотезите на чл.164, ал.2 или ал.3 от ЗМВР, но не и на посоченото в заповедта правно основание по чл.164, ал.1 ЗМВР. От представените по делото доказателства се налага категоричен извод, че не е налице хипотезата на чл.164, ал.1 ЗМВР - преназначаване по искане на служителя и не е изпълнено изискването на чл.164, ал.1 ЗМВР за свободно изразена воля за преназначаване на тази длъжност. От съдържанието на Заповед 8121К-11191/22.07.2024 г. за изменение на Заповед 8121К-528/24.02.215 г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че броя на длъжностите в администрацията, където е бил назначен Н. Ц. отдел Пътна полиция СДВР не само, че не е бил намален, но дори е увеличен. Щатните бройки за служителите с висше образование са увеличени от 74 на 78 броя, като е запазен броя на държавните служители със средно образование 272 броя. От друга страна - за да може ръководителят на структура по чл. 37 от ЗМВР - СДВР да упражни правомощията си по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и да преназначи държавен служител на изпълнителска длъжност, е необходимо да е налице реално извършено съкращаване на длъжността, заемана от служителя. Доказателствата по делото не установяват съкращаване на длъжността. Запазена е в цялост както административната структура - 02 група Пътен контрол на 01 сектор Пътен контрол и организация на пътното движение ( с промяна на словореда в наименованието) към отдел Пътна полиция на СДВР, така и заеманата от служителя длъжност полицейски инспектор IV степен 3 щатни бройки. Изложеното установява липсата на материалноправните предпоставки за преназначаването на Н. Ц. на друга, различна от заеманата от него до момента изпълнителска длъжност . Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. Решението на АССГ следва да бъде отменено и при изяснената по делото фактическа обстановка да бъде постановено друго по съществото на спора, с което заповед 513з-9698/13.09.2024 г. на директора на СДВР се отмени. В допълнение, подписването от служителя на протокола от 13.09.2024г., както и акта за встъпване на другата предложена длъжност не променят изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид липсата на кумулативно необходима предпоставка по чл.164, ал.1 ЗМВР за преназначаване на изпълнителска длъжност. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски заплатена държавна такса в размер на 10 лв. в производството пред първата инстанция и заплатена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната производство или общо разноски за двете инстанции в размер на 80 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение