Решение № 10063 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4139/2009 г.

Решение № 10063 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4139/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сашо Йорданов Камбуров в качеството му на ЕТ "Скат - Сашо Камбуров", гр. Варна, срещу решение № 71/2.02.2009 г. по ахд № 1932/2006 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 0300125/2.06.2006 г. на орган по приходите на ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 560/9.08.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с която са му установени за данъчни периоди м. 12.2001 г., м. 02.2002 г. и м. 06.2003 г. ДДС за довнасяне в размер на 19 636, 57 лв. и лихва. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, надлежно определен и без допуснати нарушения по възлагането на ревизията и определяне на компетентния орган. Според първоинстанционния съд с обжалвания РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 3 броя фактури, издадени от "Файергруп 2001" ЕООД. Постановеният отказ в размер на 6919, 02 лв. по фактура № 1/11.12.2001 г. е в съответствие с чл. 64, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 109, ал. 11 вр. чл. 109, ал. 12, т. 4 от ДПК (отм.) поради неустановяване на произхода на стоката, което води и до недоказване реалността на доставката. На основание чл. 65, ал. 5 вр. ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4520 лв.) като пълния размер ДДС по фактурата е 13 720 лв. (по фактура № 5/25.02.2002 г. и в в размер на 8197, 55 лв. по фактура № 9/24.06.2003 г. заради непредставяне от предходните доставчици ЕТ "Деси - Тихомир Шуманов" - правоприемник на ЕТ "Мална - Свилен Огнянов" и ЕТ "Астра - 74 - Н. Миланов" на поисканите им доказателства от значение за определяне на данъчното задължение в дадения им срок при насрещната проверка. Съдът е посочил, че и по преките доставки не е доказана реалност на доставката. Изводите на съда за наличие на основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.) заради установеното при проверката на предходните доставчици по фактурата от м. 12.2001 г. е в разрез с ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС, задължително за съдилищата. В случая данъчният орган не е доказал, че в резултат на извършените от предходните доставчици действия по чл. 109, ал. 12 ДПК (отм.) ревизираният субект е получил облага или данъчно предимство, в какъв размер и дали е премахнато. Предвид изложеното съдът е следвало да изследва единствено предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) по пряката доставка, между които не е произходът на стоката. В мотивите съдът е посочил, че данъчните органи са приели, че фактурата е издадена от "Файергруп 2001" ЕООД, отразена е в дневника за продажби, а ДДС - в СД и в счетоводството като задължение - тоест определено липсва посоченото основание за отказ по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) - данъкът да не е начислен от прекия доставчик по ред на чл. 55 ЗДДС (отм.). Според същите мотиви и РА и РД има извършено разплащане по банков път и транспортиране на стоката от доставчика до жалбоподателя от ЕТ "Корона" Девня. Тоест налице е реална доставка на фактурираните родово определени вещи - плочки, болтове и др., подробно описани във фактурата. Прехвърлянето на собствеността е станало с предаването на вещите след транспортирането, а е установена и насрещна престация - плащане. Тоест по посочената фактура са налице всички предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) и липсват основания за прилагане на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.). По отношение на другите две доставки е основателно твърдението на касатора, че не може да му бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 5 вр. ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) заради непредставянето на доказателства от посочените по-горе двама предходни доставчици. И двамата в стоковата верига се намират непосредствено преди друг предходен доставчик - ЕТ "Никола Димитров -96" и спрямо него се явяват преки доставчици. Видно от ДРА № 803/31.07.2003 г. на ЕТ "Никола Димитров - 96" е отказано за м. 02.2002 г. право на приспадане на данъчен кредит по доставките ЕТ "Мална" и с ДРА № 81/1.03.2004 г. на ЕТ "Никола Димитров -96" е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 01.2003 г. по доставката на ЕТ "Астра - 74 - Н. Миланов". С оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 5 ЗДДС (отм.) втори път не може да се откаже право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) на друг субект - последващ получател на същите стоки заради доставки, по които вече е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размера ДДС по проблемната доставка. В противен случай за един размер неначислен данък ще бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в многократно по-голям размер в нарушение на чл. 65, ал. 5 ЗДДС (отм.). Предвид изложеното съдът е следвало да приеме, че няма възможност за отказ на право на приспадане на данъчен кредит на посоченото основание и с оглед задълженията си на съд по същество на спора да се произнесе дали са налице предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) по преките доставки. В мотивите са изложени доводи, че липсващата предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по преките доставки е реалността на същите. По делото са представени фактури, с които закупените от едноличния търговец стегателни плочки, стегателни болтове и т. н. материали са предмет на последващи доставки към "Транстрой - Варна" АД и последният е удостоверил получаването им с приемо-предавателни протоколи от 26.02.2002 г. и и 24.06.2003 г. и е заплатил стойността им с платежни нареждания. Тоест, за да бъдат предадени на "Транстрой - Варна" АД, родово определените вещи са били получени от жалбоподателя и е процесните преки доставки от "Файергруп 2001" ЕООД към жалбоподателя са реални по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Предвид изложеното решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, следва да бъде отменено, да се отмени спорната част от РА и да се присъдят всички направени разноски на касатора - в размер на 1095 лева, платими от дирекция "ОУИ", гр. Варна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение