Решение № 10594 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16436/2010 г.

Решение № 10594 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16436/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Юнайтед Медикал ДКЦ Бизнес парк София" ЕООД гр. София срещу Решение № 221/5.10.2010 г., постановено по преписка № 31/2010 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че "Юнайтед Медикал ДКЦ Бизнес парк София" ЕООД, представлявано от управителя Андрей Първанов Марков, в качеството му на работодател е извършил акт на пряка дискриминация по смисъла на чл. 13, ал. 1, вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминация (ЗЗДискр.) спрямо Георги Константинов Гайтанджиев по признак "лично положение", чрез издаването на Заповед № 240/15.04.2009 г., с която е променено работното време само на Гайтанджиев; че "Юнайтед Медикал ДКЦ Бизнес парк София" ЕООД, представлявано от управителя Андрей Първанов Марков, в качеството му на работодател е извършил акт на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо Георги Константинов Гайтанджиев по признак "лично положение", чрез двукратно въвеждане на нови критерии за длъжностната характеристика на "акушер-гинеколог", без да е доказано, че тези критерии са обективно оправдани с оглед законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими и е препоръчано на работодателя "Юнайтед Медикал ДКЦ Бизнес парк София" ЕООД, представлявано от управителя Андрей Първанов Марков да се въздържа занапред от действия на дискриминация и неравно третиране, както и по отношение правото на труд да осигури на служителите си заемащи еднакви длъжности недискриминационни критерии, равни възможности и равни условия на труд и възнаграждение. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна Георги Константинов Гайтанджиев, редовно призован, явява се лично и чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред КЗД е образувано по жалба на Георги Константинов Гайтанджиев с оплаквания за дискриминация по признак "лично положение" от страна на "Юнайтед Медикал ДКЦ Бизнес парк София" ЕООД, изразяващо се в това, че през м. февруари 2009 г. е променена длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност и вместо 3 години стаж по специалността и владеене на английски език е въведено изискване за 5 години стаж по специалността и владеене на говорим и писмен английски език. Изложени са доводи, че работодателят едностранно е променил трудовото му правоотношение, като единствено той е преминал на непълно работно време, а по-късно трудовото правоотношение е прекратено, с мотива, че не отговаря на образователните изисквания съгласно длъжностна характеристика от 28.05.2009 г., въпреки наличието на онкологично заболяване, удостоверено с решение на ТЕЛК. След като е изяснила обстоятелствата по преписката и вземайки предвид становищата на страните, КЗД е постановила оспореното решение, с което е установила, че "Юнайтед Медикал ДКЦ Бизнес парк София" ЕООД, представлявано от управителя Андрей Първанов Марков, в качеството му на работодател е извършил акт на пряка дискриминация по смисъла на чл. 13, ал. 1, вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо Георги Константинов Гайтанджиев по признак "лично положение", чрез издаването на Заповед № 240/15.04.2009 г., с която е променено работното време само на Гайтанджиев; че "Юнайтед Медикал ДКЦ Бизнес парк София" ЕООД, представлявано от управителя Андрей Първанов Марков, в качеството му на работодател е извършил акт на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо Георги Константинов Гайтанджиев по признак "лично положение", чрез двукратно въвеждане на нови критерии за длъжностната характеристика на "акушер-гинеколог", без да е доказано, че тези критерии са обективно оправдани с оглед законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими и е препоръчано на работодателя "Юнайтед Медикал ДКЦ Бизнес парк София" ЕООД, представлявано от управителя Андрей Първанов Марков да се въздържа занапред от действия на дискриминация и неравно третиране, както и по отношение правото на труд да осигури на служителите си заемащи еднакви длъжности недискриминационни критерии, равни възможности и равни условия на труд и възнаграждение. За да постанови решението си КЗД е приела наличието на тенденциозно отношение от страна на жалбоподателя спрямо Георги Константинов Гайтанджиев и че е налице пряка и непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че решението на КЗД е незаконосъобразно поради нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. по следните съображения: Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за защита от дискриминация под формата на по-неблагоприятното третиране на основата на признака "лично положение" спрямо д-р Гайтанджиев. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават единствено на признака "лично положение" на засегнатите лица. Различното третиране на физическите лица не се смята за проява на дискриминация, ако са налице основанията за това по чл. 7 от ЗЗДискр. Законът поставя като изрично условие различното третиране на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, в това число и "лично положение", да е обективно оправдано за постигането на законна цел и да не надвишава необходимото. Една от основните сфери, регламентирани във визираните изключения е във връзка с упражняването на правото на труд. Законодателят е предвидил като изключение, което не се смята за дискриминация, различното третиране на лицата на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й - чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. Право на работодателя е да зададе изискванията за заемане на длъжността, в зависимост от това дали работният процес изисква владеене на писмен и говорим английски език или не. От данните по делото се установява наличието на случаи, в които д-р Гайтанджиев, по повод работата си, е ползвал помощта на свой колеги, които владеят английски език по-добре от него. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на Георги Константинов Гайтанджиев е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. Правомерността на действията на жалбоподателя се извежда от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. Безспорно е по делото, че между страните е налице трудов спор, поради което и защитата при евентуални нарушения е посредством способите, предоставени на работника по Кодекса на труда. Изложеното налага извода, че в случая не е осъществен фактическият състав визиран в разпоредбата на чл. 4, вр. чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр. Като е приел, че че е налице пряка и непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. Разноски в полза на дружеството жалбоподател не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани и не са представени доказателства за направени разходи. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,