Решение № 8281 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 904/2017 г.

Решение № 8281 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 904/2017 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на ЕТ "К. С. - 2001" против решение № 7659 от 2.12.2016 г., постановено по адм. д. № 5031 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - кмет на Столична община - Район "И." оспорва основателността й. Претендират се направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател ЕТ "К. С. - 2001" срещу Заповед № РИС16-РД48-25/22.04.2016 г., издадена от Кмета на Район "И."-Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС във вр. с чл. 15, ал. 3 от Наредбата за общинската собственост е наредено на жалбоподателя изземване неправомерно ползвания от него общински терен - находящ се гр. С., ж. к. "Д. 1" до бл. ..., поради държането му без правно основание. Съдът е приел, че административният акт е издадено от компетентен орган, действащ в рамките на своите нормативни правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи на съда са в съответствие с доказаните по делото факти и обстоятелства. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай първата предпоставка е налице, тъй като се касае за имот - частна общинска собственост, който факт не се оспорва. Налице е и втората предпоставка за издаване на заповед на основание чл. 65 от ЗОС - имотът се държи без основание. По делото безспорно е установено, че Столична община район "И." е сключил договор за наем № 04-Т-210 от 1.04.2004 г. с жалбоподателя. Срокът на договора е бил 3 години, считано от 2.04.2004 г. С допълнително споразумение от 15.03.2007 г. страните са постигнали съгласие срокът на договора да бъде "до провеждане на конкурс, считано от 2.04.2007 г.". По предложение на кмета на район "И." рег. № СО15-0814-123/13.05.2015 г., със заповед № СО15-РД-09-08-53/26.05.2015 г. кметът на Столична община е открил процедура за провеждане на конкурс за отдаване под наем на свободни нежилищни имоти, частна общинска собственост, като теренът, предмет на договора за наем е включен в заповедта под т. 1.4, по който факт не се спори. Със заповед № 1158/6.08.2015 г. кметът на район "И." е утвърдил класирането на участвалите в конкурса кандидати, като за терена, предмет на договора за наем (обект 3 по заповедта) за спечелил кандидат е определено дружеството. С писмо № РИС16-ТД26-75/2/ от 5.02.2016 г. жалбоподателят е уведомен, че договор за наем № 04-Т-210 от 1.04.2004 г. е изтекъл на 30.04.2015 г. и същият е приканен доброволно в седмодневен срок да освободи общинския терен от поставения в същия преместваем обект в съответствие с чл. 20, ал. 1 от договора. По повод писмото жалбоподателят е депозирал молба рег. № РИС16-ТД26-75/3/ от 24.03.2016 г., с която навежда доводи, че срокът на договора за наем не е изтекъл, доколкото конкурсната процедура не е приключила предвид обжалването й по съдебен ред. Правилно е установено от АССГ, че видно от представеното съдебно удостоверение от 23.03.2016 г. срещу заповед № 1158/06.08.2015 г. на кмета на район "И.", с която е утвърдено класирането на участвалите в конкурса кандидати, е подадена жалба от ЕТ "К. С. - 2001", във връзка с което е образувано адм. д. № 8647/2015 г. по описа на АССГ. Съдебното производство е приключило на първа съдебна инстанция с постановяване на решение № 8084/21.12.2015 г., с което жалбата на ЕТ "К. С. - 2001" е била отхвърлена. От служебно извършена от съда справка в публично достъпния интернет сайт на Върховния административен съд, е установил, че преди приключване на устните състезания по първоинстанционното дело, е постановено решение № 11526 от 31.10.2016 г. по адм. д. № 3791/2016 по описа на ВАС, с което първоинстанционното съдебно решение, постановено по адм. д. № 8647/2015 г. по описа на АССГ е оставено в сила и заповед № 1158/6.08.2015 г. на кмет на район "И.", утвърждаваща класирането на участвалите в конкурса кандидати е влязла в сила. Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - кмета на район "И.", Столична община съгласно нормата на чл. 65, ал. 2 ЗОС във вр. чл. 15, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост (приета с Решение № 210 по Протокол № 87 от 14.04.2011; изм. и доп. с Решение № 168 по Протокол № 14 от 5.04.2012; изм. с Решение № 606 по Протокол № 31 от 06.12.2012). Съгласно правната норма на чл. 14, ал. 3 ЗОС срокът за отдаване на под наем на имоти- частна общинска собственост не може да бъде по-дълъг от 10 години. Нормата е повелителна по своя характер, поради което ограничава договорната свобода на страните (арг. чл. 9 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/). Договорът за наем влиза в сила на 2.04.2004 г., поради което максималният 10-годишен срок изтича на 2.04.2014 г., когато договорът за наем е прекратен по силата на закона (чл. 14, ал. 3 ЗОС). По изложените факти, които настоящата инстанция, с оглед нормата на чл. 220 АПК възприема изцяло, няма спор по делото. Правилни и обосновани са изводите за законосъборазност на издадената на осн. чл. 65 ЗОС заповед за изземване на общинския имот. Съдът в мотивите си е обсъдил наличието на законовите предпоставки за упражняване на компетентността почл. 65 ЗОС от кмета на СО район "И." и е достигнал до обоснован извод за изпълнение на същите, което сочи на материалноправна законосъобразност на обжалваната заповед. Съгласно чл. 65 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Видно от съдържанието на заповедта предмет на административния акт е едностранното властническо волеизявление на компетентния за това орган, с което се разпорежда изземване на фактическата власт на имот - общинска собственост от търговско дружество, която то осъществява без наличие на основание. Това е предвиден в закона специален способ за защита на общинската собственост, който се осъществява в административното, а не в гражданското съдопроизводство. Именно с оглед предмета на материалното административно правоотношение, в хода на административното и съдебното производство е проведено установяване на фактите относно основанието за ползване на имота от адресата на административния акт. Неоснователни са оплакванията, че разпоредителната част на заповедта не е съобразена с предписаното в хипотезата на чл. 65 ЗОС съдържание. От обстоятелството, че с акта се разпорежда освобождаване на терена - общинска собственост не може да се направи извод, че волеизявлението нарушава нормата, с която общината изземва собствеността си от трето лице. От съдържанието на заповедта по несъмнен начин се обективира волята на общината да си възстанови държането на имота, т. е. фактическата власт върху същия. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК, и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,