Решение № 12903 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7049/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Е. Х. И., [населено място], община Венец, област Шумен, [улица], чрез адв. Янева, срещу Решение 663/15.05.2024 г., постановено по адм. д. 73/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Шумен, с което е отхвърлено оспорването на И. срещу Ревизионен акт (РА) Р-03002722000442-091-001/11.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 284/13.02.2023г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна, с който в тежест на касатора са установени задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, вноски за ДОО и ДЗПО по КСО и за здравно осигуряване за данъчните периоди 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. заедно със съответните лихви в общ размер на 33 274 лева. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на съда да анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Отправя се искане за отмяна на решението, за прогласяване нищожността, евентуално - за отмяната на РА с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Варна, чрез юрк. Петрова, оспорва основателността й в подробно писмено становище, претендира юрисконсултско възнаграждение от 3312 лв. и възразява за прекомерност на заплатеното на адв. Янева. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Пред Административен съд Шумен е оспорен РА Р-03002722000442-091-001/11.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 284/13.02.2023г. на директор на дирекция ОДОП Варна, с който, след проведена по правилата на чл. 122 чл. 124а ДОПК ревизия, обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2, 4 и 5 от кодекса, в тежест на касатора установени в задължения за данъчните периоди от 2016 г. 2020 г. за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 7038,00 лв. и лихви 2553,91 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 8870,33 лв. и лихви 3496,46 лв.; вноски за ДЗПО УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО в общ размер на 3143,12 лв. и лихви 1261,92 лв.; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в общ размер на 4916,74 лв. и 1993,52 лв. лихви. Според приходната администрация през ревизираните периоди задълженото лице е осъществявало търговска дейност и е получило доходи от продажба на стоки автомобилни части и принадлежности чрез публикувани в платформата OLX.bg обяви, плащани с парични преводи и наложени платежи изцяло в брой (през 2016 г. за изпратени 89 броя пратки са получени суми в общ размер 14203 лева; през 2017 г. за изпратени 68 броя пратки получените суми възлизат на 16065 лева; през 2018 г. за изпратени 49 броя пратки са получени 8920 лева; през 2019 г. за изпратени 111 броя пратки е получена сумата 19114 лева; през периода м.01 - 08.2020 г. за изпратени 66 пратки са получени суми в общ размер 9693 лева). Облагаемият доход от търговска дейност е възприет като осигурителен доход от трудова дейност, за който РЛ като самоосигуряващо се лице дължи авансови вноски по чл. 6, ал. 8 КСО и изравнителни вноски по чл. 6, ал. 9 КСО в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за ДЗПО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122 - 124 ДОПК. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е обосновал извод за неговата материална законосъобразност. Приел за доказани от приходните органи обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК (неподаване на декларация, когато такава е дължима, до началото на ревизията); по чл. 122, ал. 1, т. 2 (данни за укрити приходи или доходи); по чл. 122, ал. 1, т. 4 (непредставяне на счетоводна отчетност) и по чл. 122, ал. 1, т. 5 (липса на документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци), обуславящи възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. Според АС Шумен от събраните по делото доказателства и чрез разпита на свидетеля Х. не се доказват твърденията на ревизирания, че е практикувал хобито си да продава притежавани от роднини, близки и приятели ненужните им автомобилни принадлежности и части, съответно, че им е предавал получените по този начин суми. Касационната инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно, поради следните съображения: Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивирал е подробно неоснователността на възражението за неговата нищожност поради нередовно връчване на ЗВР по реда на чл. 32 ДОПК. Нормата предвижда особени правила за връчване на съобщения и книжа в производствата по ДОПК, чиято приложимост се предпоставя от невъзможност да се извърши връчване по някой от редовните способи за това. Редовността на връчването се обуславя от кумулативната даденост от всички действия по чл. 32 ДОПК. Първостепенният съд е проследил действията на приходните органи за връчването на ЗВР на адреса по чл. 28, ал. 1, т. 1 вр. чл. 29, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1 ДОПК на И.: съдействие от кметство [населено място] и три посещения до постоянния му адрес; съдействие от орган на МВР, изпращане на покана за връчване чрез пощенски оператор, две посещения на адреса от органи по приходите, за което са съставени протоколи със съдържанието по чл. 50 ДОПК, съобщение за връчване по чл. 32, ал. 4 ДОПК с отразени дати на поставяне и сваляне, публикуване в интернет, телефонни разговори с касатора с разяснения за възложената ревизия и нейния обхват. С право е съобразил, че ненамирането на адреса за кореспонденция след две посещения по смисъла на чл. 32, ал. 1 ДОПК се отнася за постоянния адрес на физическите лица, адреса на управление на търговците, разбирани като място, което може да се посети, в отлика от електронния адрес по чл. 28, ал. 4 ДОПК, дефиниран като идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления в § 1, т. 1 ДР на Закона за съдебната власт. На ревизирания е връчено редовно и уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Дадените от него писмени обяснения заедно с декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК, резултатите от насрещните проверки и представени документи са обсъдени обстойно от инстанцията по същество. Съдът е отхвърлил довода, че получаването на сумите от продажбата на автомобилните части и принадлежности по пощенските парични преводи ревизираният е предавал на близки и приятели, от чието име е действал упражнявайки хоби. Дефинирал е като укрити доходите по наложените платежи и платежните нареждания, получени чрез пощенските оператори "Еконт експрес" ООД и Спиди АД по всички електронни изявления за приемо-предаване на суми, чиято автентичност И. не оспорва. По предоставената от двете дружества информация той е получил пари в брой с наложени платежи или парични преводи срещу пратки на стоки. С получаването на плащането в брой по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ са придобити доходите без да са декларирани, което значи, че са укрити. Сделките на ревизирания за продажба на автомобилни части и принадлежности могат да се отнесат към категорията «абсолютни» търговски сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ, чието извършване по занятие определя лицето като търговец. Във връзка с тях е възникнала съвкупността от права, задължения и фактически отношения, формираща предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ - през 2016 г. той е изпратил 89 бр. пратки, през 2017 г. - 68 бр., през 2018 г. - 49 бр., през 2019 г. - 111 бр., а през периода м. 01.2020 г. - м. 08. 2020 г. 66 бр. Количеството и системността на осъществените сделки обосновават техния траен характер през продължителен период от време (пет години), които с право са ценени като активна дейност с цел получаване на регулярен доход. Осъществявайки дейност като търговец по ТЗ, касаторът е формирал предприятие по смисъла на чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.). За него е възникнало задължението да води текущо счетоводно отчитане по чл. 3 ЗСч. Пропускът да води счетоводство обуславя извод за доказаност и на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 4, пр. 1 ДОПК. Доходите на И. от продажба на движими вещи са с източник стопанска дейност като търговец. За тази категория доходи е приложимо изключението по чл. 13, ал. 5 ЗДДФЛ от необлагаемостта по ал. 1 в случая за необлагаемост на доходите от продажба на движимо имущество (чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ). При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, подлежаща на облагане с годишен и авансов данък на ЕТ, ревизиращите са ценили действително получените и доказани приходи от продажби по електронен път и извършените разходи от И.. Приходите за всяка отчетна година са определени въз основа на установените изплатени суми по наложен платеж и пощенски парични преводи за продажбите, обвързани с конкретни товарителници. В представените електронни изявления, в РКО и разписките за парични преводи са вписани номерата на товарителниците, идентифициращи доставките. При идентичност на данните, предоставени от Еконт експрес ООД, с тези от ревизирания, същите правилно са ценени от АС - Шумен като носител на достоверна информация, послужила за определяне на данъчната основа. Разходите са установени въз основа на данните за изпратените от ревизирания пратки и платени куриерски услуги. При пропуск на касатора да ангажира доказателства за закупуване на стоките и съобразно чл. 26, т. 2 от ЗКПО при определяне на данъчната основа са взети предвид само документално обоснованите, извършени от него, разходи. Данъчната основа е намалена с установените с ревизията дължими задължителни осигурителни вноски, като конкретните размери на дължимите годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за всяка от ревизираните години е определен след прилагане на ставката по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. При извод за недекларирани, укрити приходи, касаторът е осъществявал регулярна дейност, от която е реализирал доходи. Поради това на основание чл. 124а вр. чл. 122 от ДОПК са установени осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО УПФ и за здравни осигуровки на в качеството му на самоосигуряващо се лице. Липсва спор относно начина на определяне на размера на месечния осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски и приложението на нормативно установените ставки, респ. формирането на дължимите вноски за довнасяне при съобразяване размера на установените при ревизията укрити доходи от дейността за ревизираните години. Като е приел, че РА е законосъобразен, съдът е постановил съответно на материалноправните норми решение, което не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 3312 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение