Решение № 8060 от 24.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнaта жалба на Българска народна банка (БНБ), подадена чрез упълномощени представители гл. юрист Н. Драгинова и водещ юрк. Е. Димитрова-Янева, срещу Решение 676 от 08.02.2022 г., постановено по адм. дело 9917 по описа на Административния съд София-град за 2021 г. С обжалваното решение БНБ е осъдена да заплати на З. Стоева Гогова, С. Гогов и Х. Гогов наследници на Д. Гогов, вложител в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД), сума в размер на по 1874, 79 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване на неналичността на депозитите в КТБ АД в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение ответникът е осъден да заплати в полза на ищците 3 685, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са няколко и ще бъдат разгледани подробно в мотивите на настоящото решение. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените пред първоинстанционния съд и в настоящото производство разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответниците З. Стоева Гогова с [ЕГН], С. Гогов с [ЕГН] и Х. Гогов с [ЕГН], в качеството си на наследници на Д. Гогов с [ЕГН], чрез упълномощен процесуален представител адв. А. Лещев оспорват касационната жалба по съображения, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Искат оставяне на обжалваното решение в сила. Претендират присъждане на разноските за касационната инстанция, за което представят списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването им (от л. 56 до л. 59 от касационното дело). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) след връщане на делото на друг състав на същия съд с Решение 8806/22.07.2021 г. по адм. дело 13755/2018 г. по описа на Върховния административен съд. След връщане на делото за ново разглеждане от АССГ, ищците - З. Стоева Гогова, С. Гогов и Х. Гогов, в качеството им на наследници на Д. Гогов, вложител в КТБ АД са подали уточнителна молба от 26.01.22г. с която са уточнили исковите си претенции. Всеки един от тях претендира обезщетение в размер на 1874,79 лева за забавено плащане на гарантирания размер на депозитите на наследодателя им в КТБ, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на исковата молба до изплащането му. Със същата молба-уточнение от 26.01.2022 г. ищците заявили намаляване на общия размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди от 8 627, 97 лв. до размер от 5 624, 38 лв. и за исковия период от 26.07.2014 до 05.11.2014 г. Съдът е допуснал така заявеното изменение на размера на исковете и на исковия период в съдебно заседание, проведено на 26.01.2022 г. Административният съд е установил, че Д. Гогов, вложител в КТБ АД е наследодател на ищците З. Стоева Гогова, негова съпруга и С. Гогов и Х. Гогов, негови синове Удостоверение за наследници, изх. РИС16 УГ01 1438/07.03.2016 г., издадено от Столична община, район Искър (л. 65 от адм. дело 7249/2017 г. по описа на Административния съд София-град). Установено е, наследодателят сключил на 29.06.2009 г. с КТБ АД договор за преференциален безсрочен депозит 55403, с който банката му открила сметка в евро за неопределен срок (л. 192, пак там). На 10.12.2010 г. между него и КТБ АД е сключен Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица), както и Анекс към него с 64904 от същата дата за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит Евролев с валутна клауза (л. 59 л. 63, пак там). Съдът е приел, от фактическа страна, че на 20.06.2014 г., с писмо, вх. 4098 БНБ е уведомена от ръководството на КТБ АД за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Предявено е искане Централната банка да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на КТБ АД под специален надзор. С Решение 73/20.06.2014 г., изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.), Управителният съвет на БНБ поставил КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. Направена е констатация, че ликвидните активи на банката към 20.06.2014 г. не са достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. С Решение 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. На 25.07.2014 г. докладът за текущото състояние на КТБ е представен от квесторите пред БНБ. Същият е приет от БНБ на 31.07.2014 г. Управителният съвет на Централната банка постановил Решение 94/31.07.2014 г., с което, на основание чл. 107, ал. 3 ЗКИ, издал задължителни предписания към квесторите на КТБ за: сключване на допълнителни договори с одиторски фирми с оглед цялостна оценка активите на КТБ, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г.; създаване на специален екип, който, в срок до 15.09.2014 г., да организира подготовката на кредитните досиета, за целите на одиторската оценка. С Решение 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ констатирал, че към момента продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ АД под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори. Поради това действието на всички мерки, наложени с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за поставяне на банката под специален надзор и тези по Решение 82/30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозитите, било продължено до 20.11.2014 г. Указал на квесторите, най-късно до 20.10.2014 г., да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена от трите одиторски компании Ърнст енд Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД и до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. Първоинстанционният съд е установил, че на 20.10.2014 г. квесторите на КТБ АД внесли в БНБ докладите на Ернст енд Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД за извършен анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от КТБ. Заключението на одиторите било за необходимост от обезценки на активи на КТБ АД в общ размер на 4 222 млн. лв. Докладите са приети с Решение 133/21.10.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. С Решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда/ът) с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. С Решение 664/22.04.2015 г. на Софийския градски съд (СГС) по търг. дело 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 06.11.2014 г. С Решение 1443/03.07.2015 г. на Софийския апелативен съд по търг. дело 2216/2015 г., Решение 664/22.04.2015 г. на СГС е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като апелативният съд определил за такава 20.06.2014 г. по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Установено е, че съгласно Удостоверение, изх. 516/26.01.2018 г., издадено от КТБ АД (л. 190 от адм. дело 7249/2017 г. на Административния съд София-град), на 06.11.2014 г. към ФГВБ, за Д. Гогов е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000, 00 лв., като КТБ не може да посочи каква част от тази сума представлява главница и каква лихви. Вземането на Д. Гогов в размер на 12 410, 48 лв. е включено под 2145 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН на приетите от синдика на КТБ АД (в несъстоятелност) вземания, по които не са направени възражения, обявен в Търговския регистър при Агенция по вписванията. По данните от удостоверението това вземане е формирано от сумите, останали по партиди на името на наследодателя на ищците след изплащане на гарантираната по закон сума в размер на 196 000, 00 лв. По делото е допусната и извършена съдебно-оценителна експертиза основна и допълнителна, заключенията от които са неоспорени от страните. Въз основа на тях съдът е установил, наред с други въпроси, и законната лихва за забава върху изплатената на наследодателя Д. Гогов сума от 196 000, 00 лв., явяваща се гарантирания размер на вложенията му в КТБ АД за периода 25.07.2014 г. 06.11.2014 г. При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел, от правна страна, че предявените от тримата ищци искове са процесуално допустими. Изложил е подробни аргументи защо преценява БНБ като надлежен ответник. Посочил е, че предявените искове следва да се разгледат по реда на ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Счел е, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. Обсъдил е подробно разпоредбите на Директива 94/19/ЕО, които са относими за правилното решаване на спора, както и относимото национално законодателство. Съобразил е даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и на чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО, което е в смисъл, че не се допуска, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Посочил е правомощието по Директива 94/19/ЕО на съответните компетентни органи да установят, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите на вложителите и че не съществува близка перспектива, тя да бъде в състояние да го направи. Изложил е подробни съображения, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Взел е предвид, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата не е транспонирана в националното ни законодателство за целия исков период и до 14.08.2015 г. Подчертал е, че от разпоредбите на чл. 36, ал. 3 ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ отм.) недвусмислено следва, че БНБ се явява компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, като националното законодателство през исковия период обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Посочил е, че Директива 94/19/ЕО изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. Съдът е формирал извод, че актът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лицензът на кредитната институция. Приел е, че постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, като преустановяването на достъпа до депозитите в КТБ е по причини, пряко свързани с финансовото й положение. Съобразил е, че на 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но заради спряната счетоводна система, всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си и не са имали достъп до тях почти шест месеца. Така, според съда, първото условие кредитната институция да изглежда неспособна за конкретния момент да изплати депозит(и) по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, било спазено. Счел е, че спазено се явява и второто условие да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите. Приел е, че схемата за гарантиране на депозити, която се изисква от Директива 94/19/ЕО, служи за гарантиране на номиналната стойност на обхванатите депозити и предвижда, поне до известна степен, заместител за наличността им. Подчертал е, че установяването, дали депозитите са неналични може да бъде избегнато, само ако се очаква достъпът до тях да бъде възстановен в много кратък срок. Взел е предвид, че с писмо, вх. 4098/20.06.2014 г., изпълнителните директори на КТБ АД са уведомили БНБ, че, като имат предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията й в най-близко време. Приел е, че с решението за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е постановила законова забрана тази банка да изплаща депозити по причини, пряко свързани с проблеми с ликвидността й. Определеният тримесечен срок на надзора, според съда, недвусмислено показвал липсата на близка перспектива за изплащане на депозитите от кредитната институция. Счел, че с Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, Централната банка е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Поради това е приел, че в срок от 5 работни дни от тази констатация БНБ е следвало да постанови изричен акт по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата задължение, което тя не изпълнила в посочения срок. Формирал е решаващия извод, че цитираната норма от Директива 94/19/ЕО е пряк източник на права и задължения, като овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лицензът на КТБ АД поради неплатежоспособност. Приел е, че като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, което нарушение определил като достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата за вреди. Посочил е, че нарушението възпрепятствало задействането на механизма по компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че са налице и останалите две материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на касационния жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинена имуществена вреда под формата на невъзможност за ползване на паричния капитал от 196 000, 00 лв. и пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на БНБ и тази вреда. Приел е, че в случая обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Установил е, че наследодателят на ищците Д. Гогов е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичнните му депозити, чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Обосновал се е, че като бездействала да обяви неналичността, БНБ попречила за задействането от ФГВБ на процедурата по чл. 10 от Директивата. По този начин Фондът не изпълнил задължението си да изплати на вложителите на КТБ АД гарантирания размер на депозитите им в тази банка. Изложил е подробни аргументи, че със своето бездействие БНБ е нарушила чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Счел е, съобразявайки императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, че липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно-следствената връзка с претърпените вследствие на това нарушение вреди. Относно периода, за които се дължи обезщетение в конкретния случай, съдът е приел, че относимият такъв е този на забавата от момента, в който наследодателят на ищците реално е трябвало да има достъп до депозитите си до момента, в който нарушението е преустановено. Посочил е, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, изчислен от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор), е изтекъл на 27.06.2014 г., след която дата БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Приел е, че датата, на която е следвало да започне изплащането, включително на депозитите на наследодателя на ищците до гарантирания размер от 196 000, 00 лв., е 26.07.2014 г. Съобразил е, че решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. Именно от тази дата, според съда, БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие. Поради това е приел, че периодът, за който се дължи обезщетение, е този, който е претендиран от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Съдът е изчислил размера на законната лихва върху сумата от 196 000, 00 лв. за исковия период, използвайки калкулатора на Национална агенция за приходите, достъпен на Интернет страницата на Агенцията, като получил сумата 5624, 38 лв. Обосновавайки се с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН), посочил, че ищците, като съпруга и синове на наследодателя, наследяват равни части от вземането в размер на 5624, 38 лв. или всеки един от тях има право да получи 1874, 79 лв. Уважил исковите претенции, така както са претендирани, като присъдил и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 29.06.2017 г. до окончателното му изплащане. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При обективно установената по делото фактическа обстановка, съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявените от З. Стоева Гогова, С. Гогов и Х. Гогов искови претенции за обезщетение на имуществени вреди в размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантирания размер на вложенията на техния наследодател Д. Гогов в КТБ АД (в несъстоятелност), произтичащи от извършено от БНБ нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в незаконосъобразно бездействие за вземане на решение за обявяване на неналичността на депозитите в КТБ. Неоснователно е касационното оплакване, че БНБ не се явява компетентният орган към 20.06.2014 г. От съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г. става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., е транспонирана неточно, за което отговорността е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент не освобождава обаче от отговорност БНБ за проявеното в конкретния случай бездействие. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар.3, буква i) има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, създава за компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Основателно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението на касационния жалбоподател, че изрично уреденото за БНБ в националното законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, да й е възложено едва със законодателните изменения на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и ЗКИ през август 2015 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. Българската народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно това е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Централната банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за управителните органи на банката да разпознаят БНБ в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Касационната инстанция не споделя и касационното оплакване, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това и подобно решение би било нищожно поради липса на законово основание и материална компетентност. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива (нуждаеща се от транспониране в националното законодателство), е разпоредба с директен ефект. Както се посочи по-горе в мотивите, с оглед правомощията й по националното ни законодателство в сила към релевантния момент, за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО и да изпълни произтичащото от посочената норма задължение. Неиздаването на решението за установяване неналичността на депозитите в КТБ АД, когато са били налице предпоставките за това, се явява незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативноустановено задължение за действие. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки, произтичащи от съюзната разпоредба, БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) БНБ се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ, т.е. още на тази дата тя е следвало да обяви неналичността на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3 буква i) от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на търговската банка. Не е спорно по делото, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Въпреки това, надзорният орган БНБ не е взел решение за обявяване на неналичността на депозитите. Твърдението на касационния жалбоподател, че неиздаването на административен акт, в конкретния случай, е мълчалив отказ, чиято отмяна по реда на обжалването е абсолютна процесуална предпоставка на иска за вреди, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, противоречи на аргумента му, че за БНБ не е съществувало задължение за издаване на решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. От друга страна, БНБ е следвало служебно да издаде решение за установяване неналичността на депозитите при установяване на предпоставките за това, в който случай институтът на мълчаливия отказ е неприложим. Относимият въпрос, в случая е, налице ли е било или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос Административният съд София-град е отговорил правилно. В решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право. Като неоснователно касационната инстанция преценява и възражението в касационната жалба, че ищците не са доказали причинена на наследодателя им вреда, както и причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на БНБ и претендираната имуществена обезвреда. Вредата, която се претендира в случая, е законната лихва върху гарантирания размер на депозитите на Д. Гогов в КТБ АД за периода на забавата. Твърдяната от неговите наследници вреда за забавено изплащане на вложенията му следва да се подведе под разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. Д. Гогов е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичните му депозити, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност е забавила изплащането от ФГВБ на паричното му вземане за гарантирания размер на вложенията му в КТБ. Следователно, независимо, че БНБ не е нито банката, в която са се намирали депозитите на наследодателя, нито е органът, който е изплатил гарантирания размер на неговите депозити в КТБ, е органът, който е следвало да издаде акта, който е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на това лице за паричното му вземане от Фонда. Д. Гогов е получил със забава гарантирания размер на депозитите му в КТБ, която е провокирана от държавен орган, от акта, на който зависи изпълнението на задължението от страна на длъжника. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД. Законът урежда, както вредата при несвоевременно изпълнение на парично задължение, така и обезщетението за нея и начина му на изчисляване. В случая вредата за ищците се изразява в забава за получаване от техния наследодател на дължимата му парична сума от 196 000, 00 лв. и, при съобразяване на относимите разпоредби от Глава втора на ЗН, е доказана до уважения от първоинстанционния съд размер. Касаторът възразява относно определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за обезвреда. Излага доводи за липса на вреда предвид, че наследодателят на ищците е получавал за исковия период договорни лихви за вложенията си в КТБ АД. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, като целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характер на граждански плод на капитала. Законната лихва, която има санкционен характер, се начислява върху вземането за обезщетение за вреди към държавата. Поради това не може да се приеме, че начислената на наследодателя на ищците договорна лихва за исковия период частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозитите му в търговската банка. По съображения, аналогични на гореизложените, касационният състав преценява, като неоснователни, възраженията на касационния жалбоподател за липса на причинно-следствена връзка между забавата и бездействието на БНБ. Изложеното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на БНБ за присъждане на разноски пред Върховния административен съд е неоснователна и не следва да се уважава, а искането на ответниците по касация в тази насока е основателно. Представени са доказателства за договорено адвокатско възнаграждение и неговото заплащане в брой от л. 57 до л. 59 от касационното дело. Всеки един от ищците е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 485 лева за процесуално представителство пред касационната инстанция. Неоснователно е направеното възражение от касатора за прекомерност на договореното и платено от ищците адвокатско възнаграждение. Аргумент в подкрепа на формирания извод е фактическата и правна сложност на делото вкл. и пред касационната инстанция. Касаторът е направил множество възражения в касационната си жалба, на които пълномощникът на ищците е отговорил подробно в писмения отговор на касационната жалба. От друга страна, размерът на договореното и платено адвокатско възнаграждение от ищците не се различава съществено от минимума по Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия