Решение № 18 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5288/2007 г.

Решение № 18 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5288/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Н. П. Л. е подала касационна жалба срещу решение № 156 от 24.07.2007 г. по гр. д. № 227 от 2007 г. на Разградския окръжен съд, Граждански състав, с което е обезсилено решение № 80 от 8.05.2007 г. по гр. д. № 309 от 2007 г. по описа на И. районен съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на претенцията по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, субсумирани в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК и при преценка допустимостта на иска и, необоснованост. Ответника "О. с. за земеделие и гори", гр. И. не е взела становище по жалбата. Третото лице помагач община .... също не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което има характера на определение и с което се препятства развитието на съдебното производство, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 6.08.2007 г. и е изтекъл на 6.09.2007 г., а жалбата е подадена на 24.08.2007 г. с вх. № * от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разградския окръжен съд е обезсилил първостепенното решение и е прекратил производството поради недопустимост на иска защото е намерил, че искането за заявяване на имотите за земеделска реституция в землището на гр. И. с площ от 38,5 дка вече е било направено и земите са били възстановени в землището на с. Д.. За да стигне до този резултат е зачел следните факти: ищцата Н. П. Л. е наследник на П. М. М., видно от у-ние за наследници№ от 10.11.2006 г. Представено е извлечение от емлячния регистър на ТКЗС, гр. И., установяващо, че П. М. М. е внесъл 38,5 дка. Разпитани са свидетелите Й, които установяват, че М. е имал земи в землището на гр. И., които е внесъл в ТКЗС, но не са в известност дали е притежавал земи в с. Д. Н. в.л. И. И. С., което дава заключение за липса на идентичност на претендираните по делото имоти с имотите по преписка вх. № 3* от 27.01.1992 г. които са възстановени. Ответника в хода на цялото съдебно производство е заявявал становище, че възстановяването на земеделската земя е било осъществено изцяло по посочената преписка. Решението е правилно защото е формирано на база поисканите и допуснати от съда доказателства. От тези доказателства не може да се установи с категоричност, че наследодателя е притежавал земеделски земи в две населени места, още повече, че е живял в гр. И.. От съпоставката на разпита на двамата свидетели Й. Е. Й. и Д. П. Р. се установява, че наследодателя е влязъл в ТКЗС през 1949 г.- 1950 г., т.е. в периода когато е формирано ТКЗС в с. Д., тъй като ТКЗС в гр. И. е образувано през 1957 г. Свидетелите единодушно заявяват, че не са в известност П. М. да е имал земеделски земи ив двете населени места. За да бъде допуснато право на възстановяване на земеделските земи е необходимо по убедителен начин да бъде установено, че праводателят на ищеца ги е притежавал преди формиране на кооперативната организация. Тежестта на доказване на тези факти тежи по смисъла на чл. 127 ГПК именно върху ищеца, тъй като тези факти са от значение за заявеното от него спорно право. Заключението на техническата експертиза е принципно и установява, че се касае до две различни землища, което налага извод, че се претендират различни земи. В случая не е било проведено доказване, че М. е бил техен собственик и правилно въззивният съд е намерил, че се касае до земеделска земя, която вече е била възстановено, поради което е намерил че предявеният иск е предявен при липса на законова възможност и правен интерес поради което е недопустим. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.