Решение № 3710 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Туинс 2011" ООД, със седалище в гр. Доспат, чрез упълномощения адвокат И. Гавазов, против решение 165 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело 40/2023 г. по описа на Административен съд - Смолян. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 54/3/3120546/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. 07-0400/1478#211 от 26.09.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ и дружеството е осъдено да заплати на ДФЗ направените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е взел предвид установеното наличие на формална грешка допусната от административния орган при изчисляване процента на неизпълнение на плана, която се установява от приетата по делото експертиза. Касаторът не приема изводите на първоинстанционния съд досежно компетентността на органа, издал акта, като поддържа, че единствено в правомощията на министъра на земеделието е да издава решения за налагане на финансова корекция. Счита за неприемливи и изводите на съда относно поемането на задължение за откриването на две работни места, тъй като управителят на дружеството се осигурява като такъв, а според бизнес плана след като къщата бъде изградена и оборудвана, ще бъде назначен и един човек по трудов договор, който ще ръководи цялостната дейност по посрещане и настаняване на туристите, както и зареждането на къщата с необходимите консумативи. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна издаденото решение за налагане на финансова корекция, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. С касационната жалба е искане за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по адм. д. 5698/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ, в представено по делото становище чрез пълномощника старши юрисконсулт З. Захариева, поддържа неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане направените разноски, а при условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая е налице нарушение на националното право, водещо до налагане на финансова корекция, след като бизнес планът не е изпълнен по предвидените в него показатели и поради това правилно Административен съд - Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата на Туинс - 2011 ООД, съответно е постановил съдебното си решение в съответствие на приложимия закон. Предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Туинс 2011" ООД против решение 54/3/3120546/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. 07-0400/1478#211 от 26.09.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на дружеството е определена окончателна финансова корекция в размер на 118 987.47 лева, представляваща 100% от предоставената финансова помощ по сключения договор, поради неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и параметри за устойчива заетост. За да постанови решението, съдът след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетата по делото съдебно икономическа експертиза /СИЕ/ от правна страна е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, както и че съдържа фактически и правни основания. Съдът е констатирал, че при издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция са спазени процесуалните правила, както и че не е налице нарушение на материалния закон. Съдът се е мотивирал с това, че от събраните при провеждане на административното производство доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство такива, е установено, че Туинс 2011" ООД не е изпълнило заложените финансови показатели в приходната част съобразно представения от дружеството и одобрен от административния орган бизнес план, както и че не е разкрило и поддържало предвидените в бизнес плана 2 работни места 1 брой управленски и 1 брой производствен персонал. Според съда правилно е прието от административния орган, че в случая е налице нарушение на т. 4. 17 и т. 8. 1 от договор 54/3/3120546 от 20.12.2013 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Неизпълнението на одобрените индикатори безспорно представлява основание за извършване на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, за което както административният орган, така и съда са се мотивирали подробно. Съобразено е, че договорът е сключен при условията на Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба 23 от 18.12.2009 г./, както и Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. / Наредба 29 от 11.08.2008 г./. По отношение на размера на определената за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, съдът е приел, че санкцията за нарушението по т. 1 от решението за налагане на финансова корекция /неизпълнение на заложените финансови показатели/ съответства на т. 30 от приложение към раздел І Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /Правилата/, което обосновава налагането на финансова корекция в размер на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Счел е, че обосновано административният орган е определил и санкцията за неизпълнението по т. 2 от оспореното решение /относно предвидените за разкриване работни места/, при съобразяване на т. 18 от Правилата, която също възлиза на 100 %. Изрично е посочил, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Правилата, при установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира, а се приема най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ при вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ, което в случая е сторено. Решаващият съд е обсъдил твърдяната от жалбоподател обективна невъзможност да изпълни одобрения бизнес план, тъй като в периода на мониторинг били разкрити значителен брой сходни обекти в региона. Преценил е, че дори и от представената справка от Община Доспат да се установяват 41 брой действащи сходни обекти, бенефициерът не изпълнил задължението си по т. 4.24 от договора да уведоми ДФЗ незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за неговото изпълнение, което не се твърди и съответно не се доказва. На последно място съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията за изтекла погасителна давност, при съобразяване на разпоредбата на член 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/ и решение на СЕС от 15.06.2017 г. по дело С-436/15. Посочил е, че в мониторинговия период до 20.12.2018 г. проверките установяват, че нередността е продължила през финансовите 2016, 2017 г. и до 30.11.2018 г., следователно от 01.12.2018 г. започва да тече четиригодишния давностен срок по Регламент 2988/95. Този срок не е изтекъл към датата на издаване на решението за налагане на финансова корекция - 26.09.2022 г., поради което правото на ДФЗ да извършва проверки, съответно да отменя предоставената финансова помощ, не е погасено. Така постановеното решение е правилно. С касационната жалба е направено искане, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на производството по адм. дело 5698/2023 г. по описа на Върховния административен съд, по което се оспорва Наредба 29 от 11.08.2008 г. Твърди се, че тази наредба и по конкретно чл. 16 от нея е цитирана от решаващият състав на Административен съд - Смолян и е послужила за обосноваване на обжалвания съдебен акт, поради което решението по адм. д. 5698/2023 г. на ВАС ще бъде от значение за правилното решаване на настоящия казус. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Действително по адм. дело 5698/2023 г. на ВАС е образувано производство по оспорване на Наредба 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., алтернативно против нормите на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 14, чл. 16, чл. 33, чл. 42, чл. 43, чл. 46, чл. 47 и § 1, т.19, 26 и 33 от същата наредба. Но според чл.142, ал.1 от АПК съответствието на оспорваното пред административния съд решение с изх. 07-0400/1478#211 от 26.09.2022 г. за налагане на финансова корекция се преценява към момента на издаването му. Съобразно чл.195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В този смисъл дори при отмяна на Наредба 29 от 11.08.2008 г., тази отмяна няма да има обратно действие. Затова спорът по адм. дело 5698/2023 г. на ВАС не е преюдициален за настоящото производство. Тези изводи не се променят от факта, че с решение 3390 от 20.03.2024 г., постановено по адм. дело 429/2024 г. по описа на ВАС, Петчленен състав на I колегия, е отменено решение 11466 от 22.11.2023 г. по адм.дело 5698/2023 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е постановена отмяна на Наредба 29 от 11 август 2008 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Предвид изложеното искането на касатора за спиране на настоящото дело до приключване на производството по адм. дело 5698/2023 г. по описа на Върховния административен съд като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд Смолян е извел правилни правни изводи. Административният акт е издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23 от 18.12.2009 г., както и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, направено и пред първоинстанционния съд, за липса на компетентност на издателя на акта. Същото е подробно обсъдено, като настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че материалната компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ произтича от разпоредбите на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП. С оглед на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и 2014 2020 г. Според чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП той е компетентен да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III ЗУСЕФСУ, каквото е оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция. От фактите по делото безспорно се установява, че между Държавен фонд Земеделие и Туинс 2011 ООД /към датата на сключване на договора Туинс 2011 ЕООД/, както и сдружение Местна инициативна група - Високи Западни Родопи Борино - Доспат като ползвател е сключен договор 54/3/3120546 от 20.12.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Предметът на сключения договор е предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи за инвестиция по одобрения проект, съобразно условията и сроковете определени в договора, като размерът на първоначално одобрената финансова помощ е 129 029.83 лева, а срокът за извършване на инвестицията е договориран на 12 месеца след подписването му. Съгласно т. 1. 2 Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него, както и действащите в съответната област нормативни актове. Според клаузата на т. 4. 17, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение 2 и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Със сключения договор подробно са регламентирани правата и задълженията на страните, в това число и на местната инициативна група /МИГ/, както и отговорността за неизпълнение на нормативни и/или договорни задължения. Предмет на инвестицията е изграждане на къща за гости в гр. Доспат, област Смолян, като в Приложение 1 към договора са посочени одобрените разходи по проекта в размер на 184 328.33 лева и одобрената субсидия от 129 239.83 лева. Съдът е установил, че по постъпила заявка за плащане от 12.06.2014 г. е била изплатена междинна финансова помощ на 13.10.2014 г. в размер на 47 606,60 лева, а по заявка за окончателно плащане от 04.12.2014 г. е изплатена на 23.01.2015 . окончателна финансова помощ в размер на 71 380.97 лева. Фактите по делото са установени правилно от съда и не е необходимо да се преповтарят. Правилно е прието, че в случая е налице установеното от административния орган нарушение по т. 4.17 и т. 8.1 от Договора. Съгласно чл. 59, ал. 1 от Наредба 23 от 18.12.2009 г., в случай че Местната инициативна група /МИГ/ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. От анализа на договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, включително приетата и неоспорена от страните СИЕ, се установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на къщата за гости. Според заключението на вещото лице през 2016 г. са отчетени 4 399 лева приходи при предвидени по бизнес плана 40 320 лева, което представлява 10.91% от прогнозираните приходи за финансовата 2016 г., а през 2017 г. са отчетени 6 022 лева приходи от същата дейност, при предвидени по бизнес плана 40 320 лева, което представлява 14,94 % от прогнозираните приходи за финансовата 2017 г. Вещото лице е установило, че за проверявания период от пълни две финансови години 2016 и 2017 г., реализирани от дружеството приходи от финансираната дейност са в размер на 10 420,93 лева, което представлява 13.8% изпълнение спрямо заложените в бизнес плана данни, изчислено средно аритметично за проверявания период, който резултат кореспондира с установяванията на административния орган в т. 1 от решението за налагане на финансова корекция. Поради това неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че приетата по делото експертиза опровергава заключенията на административния орган, при това за три изследвани години. В решението за налагане на финансова корекция изрично е отразено, че в периода 01.01.2018 г. - 30.11.2018 г. са установени приходи в размер 3 611.88 лева, съставляващо 9.77 % изпълнение спрямо заложените от бенефициера, но тъй като към датата на изтичане на мониторинга по договора не е изтекла цялата финансова 2018 година и този резултат не е отчетен от органа при преценката му за изпълнение на финансовите показатели на бизнес плана. Дори и да бъдат взети предвид проверените от вещото лице четири години - 2015, 2016, 2017 и 2018, изчислените 16 950 лева приходи от субсидираната дейност, които спрямо предвидените по бизнес плана приходи общо за тези години са 122 680 лева, констатираното изпълнение е в близка до процесната стойност, изчислена средноаритметично за този период, а именно 13,82 %, което не обосновава различен размер на определената финансова корекция за това нарушение. Като неоснователно се преценява възражението на касатора относно предвидените за разкриване работни места. Административният съд подробно е обсъдил, че според Таблица 5 Разходи за заплати и социални осигуровки от бизнес плана през предходната година е нямало заети лица управленски, административен и производствен персонал,а за първата година /2016 г./ са предвидени 1 брой управленски персонал с месечно възнаграждение 420 лева ,без вписани социални осигуровки, и 1 брой производствен персонал с месечно възнаграждение 350 лева. Съгласно бизнес плана заетостта за втората година /2017 г./ е описана по идентичен начин. Правилно съдът е преценил като несъществена допуснатата от административния орган неточност, че е заложен 1 брой административен, а не производствен персонал, защото тази неточност не променя констатациите му за неизпълнение на критериите за устойчива заетост. При наличие на задължението за бенефициера да разкрие 2 работни места, през 2016 г. са били разкрити 1,08 броя или 50% изпълнение, а през 2017 г. - 0,92 броя или 46% изпълнение, като средно аритметично за двете години изпълнението е 48%. Ирелевантно за неизпълнението на критерия за допустимост е дали управителят на дружеството извършва и счетоводната дейност по проекта, както и обстоятелството, че обемът на работа на къщата за гости не предвижда назначаване на повече допълнителен персонал за обслужване на нуждите на гостите и къщата. Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че именно съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава през анализ на тези два фактора - основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 от подзаконовия нормативен акт. При така констатираното неизпълнение на нормативни и договорни задължения следва изводът, че след като ползвателят на помощта не е постигнал предвидените от него финансови показатели и не е покрил изискванията за устойчива заетост, е нанесъл вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта. В случая административният орган е приложил коректно процентния показател за нарушението, като е отчетен вида на нарушението, тежестта и степента на същото, като е приложена т. 30 и т. 18 от приложението към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г., като изводите на съда в тази връзка се споделят. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора е неоснователна претенцията на касатора за присъждане на разноски за производството. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Туинс 2011" ООД /в ликвидация съгласно справка в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към 27.03.2024 г./ следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 лева, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във вр. чл.144 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховния административен съд, състав на четвърто отделение