Решение № 12122 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7079/2020 г.

Решение № 12122 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7079/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция "Земеделие" гр. Благоевград, чрез процесуален представител против решение № 643/28.04.2020 г. по адм. дело № 72/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради необоснованост, материална незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - К. Станковски, чрез пълномощника си адв. Табутова в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от лице с правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-05-02-3/09.01.2020 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" - Благоевград, с която на К. Станковски, на длъжност главен експерт в общинска служба по земеделие - Струмяни е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДсл. За да постанови този резултат съдът е прие, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но в нарушение на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗДСл. Процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена формално, доколкото акта е издаден след проведено дисциплинарно производство по чл. 96 от ЗДСл. и в сроковете по чл. 94 ЗДсл., но при несъобразяване с изискванията по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. От представените по делото доказателства, съдът е установил, че в един и същи ден на 09.01.2020 г. дисциплинарно наказващият орган е издал заповед за образуване на дисциплинарно производство, пак на същия ден дисциплинарния състав е провел заседание и изготвил протокол, който е изпратил на наказващият орган, като в същият ден е издадена и оспорената заповед, връчена на лицето на същата дата срещу подпис. При тези данни, съдът е установил, че служителят не е изслушан в проведеното дисциплинарно производство, нито му е дадена възможност да представи обяснения, което е нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на заповедта само на това основание, съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Независимо от установените процесуални нарушения, допуснати в хода на проведеното дисциплинарно производство, съдът е изложил мотиви и за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед, а именно липсата на установени материалноправни предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от с. з., изразяващи се в липса на описани и доказани конкретни деяния от служителя, с които същият да е осъществил действия в нарушение на норми на Етичния кодекс и оттам уронване престижа на службата. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с представените по делото доказателства са изводите на съда за нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, която предвижда, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и не са спазени от административния орган. В случая безспорно е установено по делото, че служителят изобщо не е изслушан от дисциплинарно наказващият орган, нито пък му е даден срок за писмени обяснения. Цялото дисциплинарно производство е протекло за един ден - 09.01.2020 г., когато е образувано със заповед на дисциплинарно наказващият орган, проведено заседание от дисциплинарния съвет, който на същата дата е изпратил и доклада си на наказващият орган, като в същият ден е издадена е оспорената заповед и връчена на служителя, отново на същата дата - 09.01.2020 г. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл съдържа изброяване на задължителните за административния орган процедурни действия, които в съвкупност представляват производството за налагане на дисциплинарни наказания. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, но наказващият орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Поради това служителят може да се ползва от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но и двете следва да му бъдат осигурени от административния орган. Ако той не е изпълнил тези свои императивни задължения, уволнението се отменя, без да бъде разглеждан спора по същество - чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Цитираните в обжалваната заповед писмени обяснения от К. Станковски с рег. № 9 - 993 от 27.09.2019 г. са дадени в друго дисциплинарно производство, приключило с издаване на заповед №РД - 05 - 02 - 9/01.10.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" и не могат да обусловят спазване на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. при проведеното ново дисциплинарно производство, приключило с налагане на друго дисциплинарно наказание "уволнение". Налице е основанието на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл за отмяна на дисциплинарното наказание, без спора да се разглежда по същество. Поради това настоящата инстанция не намира за нужно да излага съображения дали съдът правилно е приел за недоказани дисциплинарни нарушения. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника за разноски. Представени са доказателства за платено в брой адвокатско възнаграждение от 650 лева, като касационният жалбоподател не е направил възражение на прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение