Решение № 16408 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2019 г.

Решение № 16408 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Я., подадена от Д. Ибришимов в качеството му на председател на ОС – Я., срещу Решение № 14 от 30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 283/2018 г. на Административен съд – гр. Я. (АС – Я.). Поддържат се подробни оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, като постановено, при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което се остави без уважение протеста на Окръжна прокуратура Я., като неоснователен и недоказан. Излагат се съображения, че липсва противоречие на чл. 2 и чл. 3, от Наредба за условията и реда за разкопаване, извършване на възстановителни работи при изграждане или отстраняване на повреди на елементите на техническата инфраструктура на Община Я. с чл. 72 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Счита се, че наредбата урежда отношения между общината и съответните експлоатационни дружества. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от наредбата предвидената гаранция е с цел да се гарантира изпълнението на възстановителните работи в засегнатите от строителни или ремонтни работи участъци и отстраняването на дефекти по тях. Тази гаранция е определена при ясни правила, като са предвидени и кратки срокове за нейното връщане. Намира, че липсва законова забрана да се въведе подобна регламентация, съответно липсва норма от по-висок ранг, на която тази регламентация да противоречи. Подържат се и доводи за допусната грешка, при формиране изводите на съда за наличие на противоречие на посочените разпоредби от Наредбата с чл. 72 от ЗУТ на база само граматическо тълкуване на отделни разпоредби от ЗУТ. Касационният жалбоподател Общински съвет – Я., в съдебно заседание, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административния съд – Я. е сезиран с протест на Окръжна прокуратура – Я., подаден чрез прокурор Георгиева, против чл. 2 и чл. 3 от Наредба за условията и реда за разкопаване, извършване на възстановителни работи при изграждане или отстраняване на повреди на елементите на техническата инфраструктура на Община Я., която предвижда, че "за разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства се издава разрешително от кмета на общината или от упълномощено от него лице", като в ал. 2 е предвидено и заплащане на гаранция за стойността на възстановителните работи. В протеста се твърди, че посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт изискващи допълнително разрешение и внасяне на гаранция противоречи на текста на чл. 72, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Поддържа се, че липсва друго законово основание, регламентиращо издаването на допълнително "разрешение за разкопаване", както и задължението за внасяне на гаранция. Така уредената гаранция според прокуратурата е в противоречие и с разпоредбата на чл. 279, ал. 1 от АПК. С обжалвания съдебен акт – Решение № 14 от 30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 283/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Я., по протест на прокурор при Окръжна Прокуратура гр. Я. са отменени разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Наредба за условията и реда за разкопаване, извършване на възстановителни работи при изграждане или отстраняване на повреди на елементите на техническата инфраструктура на Община Я.. Първоинстанционният съд счита, че с протестираните текстове от Наредбата се въвежда изискване за отделно разрешение от кмета на общината или упълномощено от него лице за извършване на разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства. Това разрешение се издава след подаване на писмено заявление по образец и въз основа на изброените документи в чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Решаващият съд приема, че след като специалният закон не изисква издаване и на разрешение за разкопаване от общинската администрация, при извършване на дейности, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, то общината не може да определя допълнително издаване на такова. Съобразно на специалния закон ЗУТ в чл. 72, ал. 1 е предвидено, че тези дейности се извършват въз основа на разрешението за строеж, като за започване на строежа възложителят уведомява съответната общинска администрация след съгласуване с органите по безопасността на движението. В заключение първоинстанционния съд счита, че ЗУТ не изисква издаването на допълнително разрешение за разкопаване, каквото е предвидено в протестираните текстове от Наредбата и подобно противоречие с нормативен акт от по-висока степен, в случая ЗУТ е недопустимо. С оглед на горното е прието, че протестът е основателен. Така подадената касационна жалба се явява неоснователна. Неоснователни са доводите за неправилност на оспореното решение, тъй като същото е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Правилно и обосновано съдът е приел, че обжалваните разпоредби на Наредбата са приети в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗУТ "работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж". От цитираната разпоредба следва, че за разкопаване по чл. 72, ал. 1 от ЗУТ не се изисква специално разрешение за разкопаване, а се изисква разрешение за строеж. Няма законово основание за издаване на индивидуален административен акт – разрешение за разкопаване. Нито органите на местно самоуправление и местна администрация, нито друг държавен орган са оправомощени със закон да издадат такова разрешение. Следователно, издаването на разрешение за разкопаване не е услуга или право, което общината може да предостави на граждани или юридически лица. По тази причина общината не може да събира и "гаранция за стойността на възстановителните работи". Общинският съвет, като местен орган на законодателната власт има правомощието съгласно чл. 9 от ЗМДТ да определя местните такси и цени на услуги, посочени в ЗМДТ или предвидени в специален закон, но не и да въвежда нови видове местни такси, каквото по своята същност представлява "гаранцията". Предвидената с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2, 3 и 4 от Наредбата гаранция, съответстваща на стойността на възстановителните работи на обекта, не се включва в кръга от изчерпателно посочените местни такси по чл. 6, ал. 1, б. "а" – "и" ЗМДТ, както и не е предвиден със специален закон (б. "к"), поради което разпоредбите противоречат на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ. Не е налице и правното основание на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно което за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена. В случая няма предоставена услуга или право от общината по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, за да се определи цена на услугата или правото. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от ЗУТ самия закон въвежда задължение на строителят при повреди и разкопаване на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация. По изложените съображения разпоредбите на чл. 2 и чл. 3, от Наредбата на Общински съвет – Я. подлежат на отмяна. Като е достигнал до този правен извод адм. съд е постановил правилен съдебен акт. В този смисъл е и постоянната съдебна практика: решение № 7467 от 05.06.2018 г. по адм. дело № 10447/2016 г., решение № 3920 от 27.03.2018 г. по адм. дело № 13037/2016 г., решение № 1141 от 25.01.2018 г. по адм. дело № 10449/2016 г. както и решение № 15775/20.12.2017 г. по адм. д. № 9761/2016 г., решение № 8076/23.06.2017 г. по адм. д. № 13470/2016 г., всичките по описа на ВАС, ІІІ отделение. Не се споделят доводите на касатора за допусната от съда грешка при формиране на убеждението си на база граматическо тълкуване на отделни разпоредби на ЗУТ и в частност чл. 72 от закона. Съдът правилно е тълкувал и приложил относимата за спора законова уредба. Вярно е, че разпоредбата на чл. 72 от ЗУТ се намира в раздел втори – "Улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура" от Глава Четвърта "Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура", които разпоредби предвиждат самостоятелно изграждане на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура", така както се твърди от касатора, но в текста на разпоредбата на чл. 72 изрично са регламентирани хипотезите при вече реализирани улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства засегнати при разрешен строеж. По изложените съображения, при липса на констатирани нарушения, съставляващи касационни отменителни основания, решението на административния съд следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 283/2018 г. на Административен съд – Я.. Решението не подлежи на обжалване.