Решение № 239 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 81/2008 г.

Решение № 239 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 81/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ С решение № 973 от 3.04.2007 г. по гр.д. № 6198/2005 г. на Варненски районен съд, оставено в сила с решение № 1* от 10.10.2007 г. по гр.д. № 1205/2007 г. на Варненски окръжен съд ответниците З, А. и Н. Л. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Е. А. собствения на ищцата имот пл. № 636 в м."Д", землището на гр. В., кв. Виница, с площ 583 кв. м., който владеят без основание. Ответницата З. Л. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е доказала правото си на ползвател и изкупуване на имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, поради което неправилно е осъдена да го върне на ищците. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Ищцата оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предявен е ревандикационен иск за земеделска земя, възстановена в полза на ищцата с решение на поземлената комисия. Ответницата е противопоставила възражение, че имотът й е бил предоставен за ползване по реда на постановление на Министерския съвет, като е осъществила и процедурата по изкупуването му на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че ищците са доказали своето право на собственост по силата на извършеното възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а ответницата владее имота без основание, тъй като не е установила да е била негов ползвател по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, както и относно наличието на сграда към 1991 г. Приел е, че ответницата е следвало да докаже качеството си на ползвател с представяне на акта за отстъпване правото на ползване, което тя не е сторила. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. Неоснователно е оплакването за необоснованост на решението и нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 127 ГПК всяка страна е длъжна да докаже твърденията си, на които основава иска или възраженията срещу него или противопоставя свое право на собственост срещу заявеното от ищеца. В случая ответницата е твърдяла, че е станала собственик на имота по силата на проведена процедура за изкупуване по реда на § 4а ПЗРЗСПЗЗ, което предполага че е имала качеството на ползвател. Правилно при тези данни въззивният съд е приел, че касаторката е трябвало да установи това си качеството с представяне на акта, въз основа на който е учредено правото на ползване или с други категорични доказателства. По делото е представена само преписката по изкупуване, съдържаща оценителен протокол и данни за плащане, като в оценителния протокол от 17.07.96 г. в описа на представените документи е цитирано удостоверение № 76 от 5.11.1987 г. за 600 кв. м., но самото удостоверение не се намира в преписката. По повод жалба срещу предходен отказ за оценка е представено и решение от 13.03.1996 г. по адм.д. № 379А/ 94 г., в което е прието, че касаторката е ползвала земеделска земя на основание ПМС № 26 от 1987 г. в размер на 600 кв. м. При наличието на спор за собствеността на имота, който се решава по общия исков ред въззивният съд правилно е приел, че възражението на ответницата не може да се възприеме само въз основа на горните косвени доказателствата, а е трябвало да се установи на общо основание наличието на всички предпоставки за придобиване на имота по реда на § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Изразеното становище на административните органи по оценка на имота и признаване право на изкупуване, както и на административния съд в производството по обжалване отказа за оценка не обвързват гражданския съд, който следва да реши спора за собствеността на имота. В решението на районния съд изрично е било посочено, че именно липсата на главно и пълно доказване от страна на ответницата води до уважаване на иска, което е било указание за касаторката какви доказателства трябва да представи при въззивното обжалване, но и там делото не е било попълнено с необходимите доказателства, поради което решението на въззивния съд е постановено при правилно разпределение доказателствената тежест и не е допуснато нарушение на процесуалния закон. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон, тъй като искът по чл. 108 ЗС е уважен при доказано право на собственост в лицето на ищцата и недоказано възражение на ответницата за придобиване на имота по реда на § 4а ПЗ ЗСПЗЗ. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение