Решение № 187 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2011 г.

Решение № 187 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Велико Търново, против решение № 291 от 29.06.2011 г. по адм. дело № 114 по описа за 2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено издаденото от касатора решение № 6/10.01.2011 г. и е постановено връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Развитите съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на материалноправните норми на т. 26 и т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) във вр. с § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Ответницата Цветанка Цветанова Калчева от гр. Велико Търново е оспорила касационната жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е решение № 6/10.01.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Велико Търново, отхвърлящо жалбата на Цветанка Цветанова Калчева от гр. Велико Търново против разпореждане № 1042 от 01.11.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви за получен сбор от осигурителен стаж и възраст 87 г., 06 мес., 06 дни при изискуем сбор не по-малко от 94 съгласно чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Решението на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата е уважена, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на т. 26 и т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Съдът необосновано е приел, че положеният от лицето труд в ЗФК "Трифон Саралиев" от 01.01.1979 г. до 04.05.1987 г. на длъжност "технически ръководител на нови обекти" и от 05.05.1987 г. до 01.11.1991 г. на длъжност "строителен техник" е равностоен по тежест и вредност на труда, положен от заетите непосредствено в строително-монтажната дейност. Разпоредбата на т. 26, изр. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), намираща систематичното си място в раздел "Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали", причислява към втора категория труда на строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електротехнологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. С изр. 2 към втора категория е причислен трудът на началниците на строителни обекти при изграждане на промишлени стоманобетонови комини. Разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.), приложена във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, причислява към втора категория труда на инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително. Наличните конкретни данни относно характера на извършваната от лицето трудова дейност я изключват от хипотезисите на цитираните правни норми. Трудът на ответницата по касация в зърнено-фуражния комбинат не е положен непосредствено на обекти от строително - монтажната дейност, респ. строителни обекти. Видно от удостоверение изх. № 147/09.07.2010 г., издадено от "Спринк" ЕООД, като технически ръководител на всеки строящ се обект Цветанка Цветанова Калчева "е имала решаващата дума по организацията на заплащането на труда на персонала, по правилното изразходване на средствата, заложени в ПСД на всеки обект". В по-рано издаденото удостоверение изх. № 108/17.06.2010 г. "Спринк" ЕООД от името на "Зърнени храни" ЕООД - София - клон Велико Търново е удостоверило, че г-жа Калчева е изпълнявала всички функции, които са били задължение на техническия ръководител - "изпълнение на графиците, съставянето на наряди за отделните бригади, ръководела е взаимодействието между тях, организирала е отношенията с проектанти, съизпълнители, със снабдителните звена и др.". В заявлението си от 28.03.2011 г. Цветанка Цветанова Калчева е посочила, че нейната функция се е състояла в одобряване на строителната програма на проектно-сметни документации, снабдяване с материали, набиране на строителни работници, осигуряване на финансиране, постоянен контрол на обекта, съставяне на приемателни комисии, отчитане на извършената работа по СМР. Така установеният характер на трудовите функции сочи, че лицето не е било непрекъснато и непосредствено заето на обекти от строително-монтажната дейност и не е работило на строителен обект, поради което трудът не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 26 или т. 66и от ПКТП (отм.). Липсват всякакви данни, че трудът на строителния техник и техническия ръководител в ЗФК "Трифон Саралиев" е положен при вредност и тежест, идентични на трудовата среда при непосредственото изграждане, реконструиране или ремонтиране на обекти от строително-монтажната дейност. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО или § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са законосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - Велико Търново е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. На касатора се присъжда юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство съгласно отправеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,